Решение № 1159 от 12.11.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1159 гр. София, 11.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Камелия Първанова

Кристина Филипова при участието на секретаря Ива Андр. Иванова в присъствието на прокурора Антоанета Георгиева Панчева (СГП-София) като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20201000504124 по описа за 2020 година

С решение № 322 от 12.10.2015 г., по гр.д. № 321/11 г., ОС Кюстендил, ОТНЕМА в полза на Държавата от В. С. В., придобитото от него чрез престъпна дейност имущество, както следва на основание 4, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./

1)

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кюстендил, със застроена площ от 222. 52 кв.м., на 1 ниво, с предназначение на обекта: жилище – апартамент, собственост на В.С. В. по силата на договор за доброволна делба, обективиран в нотариален акт № 88, т.1, per. № 1067, н.д.

№ 78 / 2009 г. на нотариус Н. М., с район на действие КРС 2)

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кюстендил, със застроена площ от 315 кв.м., на 1 ниво, с предназначение на обекта: жилище апартамент; ведно с прилежащите към обекта: тераса с площ от 63 кв.м., собственост на В.С. В., по силата на договор за доброволна делба, обективиран в нотариален акт № 88, т.1, per. № 1067, н.д. № 78 / 2009 г. на 1 нотариус Н. М., с район на действие КРС,

ОТНЕМА в полза на Държавата на основание чл.4, ал.2 от ЗОПДИППД /отм./ от В. С. В. сумата от 4 000 лева от продажбата на 1/2 ид. ч. от следните недвижими имоти:

1. НИВА с площ от 4.914 дка в м. „***”, землището на с. ***, община *** — V категория, представляваща имот № 12052 по картата на землището, 2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ НИВА с площ от 8.827 дка, V категория, находящ се в м. „***”, землище на с. ***, община ***, представляващ имот № 012055, който имот е образуван от имот № 012003, ведно с изградените в имота три селскостопански постройки с обща площ от 250 кв.м. и жилищна сграда с площ от 35 кв.м.,

3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ ПОЛСКА КУЛТУРА, с площ от 4.764 дка, V категория, находящ се в м. „***", землище на с. ***, община ***, представляващ имот № 011025, който имот е образуван от имот с № 011011.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от В. С. В.. Твърди се, че решението е „неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост“, като се претендира неговата отмяна и отхвърляне на иска.

Ответникът КПКОНПИ оспорва жалбата, като претендира решението да се потвърди и претендира разноски.

В хода на настоящото производство в о.з. се е явил представител на жалбоподателя и е заявил становище и доказателствени искания. Поддържано е, че жалбоподателят е станал отшелник и има психически проблеми.

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано по бланкетна жалба на В. С. В., подадена лично от него. В проведеното на 11.05.2021 г. открито с.з. се е явил пълномощник на жалбоподателя В.В., който е поискал да му се предостави възможност да организира защитата на доверителя си поради късното упълномощаване. Пълномощното на адвокат Д. е подписано от дъщерята на жалбоподателя Б. В., като право да представлява баща си тя е получила въз 2 основа на нотариално заверено пълномощно от 7.05.2021 г. От същото е видно, че В.В. се е явил лично пред нотариус и е упълномощил своята дъщеря. Соченото е в пълно противоречие с твърденията, че от години В. няма връзка с децата си и живее като отшелник.

На следващо място – въведените от представителя на жалбоподателя конкретни оплаквания срещу въззивното решение с молба от 14.06.2021 г., се явяват преклудирани. Както вече е разяснено от решаващия въззивен състав, постъпилата въззивна жалба е била бланкетна с общи доводи за незаконосъобразност на съдебния акт. Следва да се посочи, че претенцията на жалбоподателя за ползване на правна помощ е била отхвърлена с определение от 17.10.2018 г. на ОС Кюстендил. След многократни опити соченият акт е бил връчен чрез залепване на 16.11.2018 г., същият не е обжалван и е влязъл в сила. От постъпили в последствие молби лично от В.В. (на 12.08.2020 г., на 9.11.2020 г.), се установява, че жалбоподателят не е поддържал искане да получи правна помощ, а е претендирал за освобождаване от задължение за внасяне на такса, за удължаване на сроковете, в които материалите по делото ще бъдат изследвани от процесуалния му представител и за снабдяване с преписи от документи от делото. Ето защо всяко уточнение на въззивната жалба, направено след влизане в сила на определението, с което е отказана правна помощ, не може да се приеме за релевантно.

По аргумент от нормата на чл. 262, ал. 1 от ГПК бланкетната жалба не е нередовна, поради което настоящата инстанция дължи произнасяне по съществото на същата. Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивната инстанция следи служебно за валидността на обжалваното решение, за неговата допустимост - в обжалваната част, а по останалите въпрос същият е ограничен от посоченото в жалбата. В хипотезата на бланкетна жалба въззивният съд е длъжен да следи служебно единствено за правилното приложение на онези материално правни норми, които имат императивен характер и чието нарушаване застрашава установения правов ред. С оглед на горното въззивната инстанция разполага с правомощието да отмени обжалваното решение и въз основа на бланкетна жалба, но само в случай, че следва да обезпечи правилното приложение на императивна материално правна норма. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. дело. № 1/2013 г., на ОСГТК на ВКС.

3

В хода на осъществяване на служебната проверка за валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт, настоящият състав не констатира наличието на визираните в ГПК пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на решението. С оглед на горното съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

При проверката на обжалваното решение настоящият състав не констатира при неговото постановяване да е допуснато нарушение на императивна материално правна норма. С оглед на изложеното депозираната срещу решението бланкетна въззивна жалба се явява неоснователна.

Решението следва да се потвърди.

В полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 100 лв. за процесуално представителство с оглед естеството на защита по бланкетна жалба.

Воден от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 322 от 12.10.2015 г., по гр.д. № 321/11 г., ОС Кюстендил.

ОСЪЖДА В. С. В., ЕГН **********, да заплати на КПКОНПИ разноски в размер на 100 лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4