Решение № 3 от 06.01.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Горна Оряховица, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Станчев при участието на секретаря Вероника П. П.а като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно наказателно дело № 20244120200401 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ С. С. П. е останал недоволен и обжалва наказателно постановление № 24-0268-000707/19.06.2024 г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от същия закон и административно наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 123, ал 1, т. 3, б. „а“ от същия закон. Отрича да е извършил нарушенията, за които е наказан. Моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

ЗАЩИТНИКЪТ адв. П. С. от АК – Велико Търново поддържа жалбата.

Представя писмени бележки, в които излага подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Моли съда да отмени постановлението изцяло.

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН НАЧАЛНИК НА

1

СЕКТОР „ОХРАНИТЕЛНА ПОЛИЦИЯ“ в РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ –

ГОРНА ОРЯХОВИЦА при ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата.

ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 06.06.2024 г. в ранния следобед жалбоподателят С. С. П. управлявал в гр. Горна Оряховица лек автомобил „П.“ с рег. № ***, собственост на Д. С.

С. – негова леля. В управлявания от П. автомобил пътували свидетелките Д. С.

С. и С. А. С. и бабата на жалбоподателя и майка на свидетелката С.. Малко преди 14:42 часа на посочената дата жалбоподателят спрял автомобила срещу № ** на ул. „И.“ в гр. Горна Оряховица, североизточно от двора на П. о. у..

Целта му била да остави баба си, която имала работа в намиращ се наблизо офис на застрахователна компания. На посоченото място бабата на П. слязла от автомобила, а жалбоподателят и другите две пътнички останали в купето, за да продължат пътуването си.

В 14:42 часа жалбоподателят започнал маневра движение назад с цел да завие в обратна посока и да се върне на улица „Д.“, по която пристигнал на ул. „И.“. При извършването на тази маневра задницата на управлявания от П. автомобил се блъснала в предната дясна част на лекия автомобил „О.“ с рег. № ***, собственост на Д. И. Г., паркиран на прилежащата към ул. „И.“ асфалтирана площ. В резултат от така реализираното съприкосновение по предната дясна част на лекия автомобил „О.“ били нанесени деформации и охлузвания, а по задната част на лекия автомобил „П.“ – драскотини и охлузвания.

След реализирането на съприкосновението между двата автомобила жалбоподателят продължил по маршрута си.

Около 15:00 часа на същия ден собственичката и водач на лекия автомобил „О.“ Д. И. Г. открила автомобила си с посочените по-горе деформации и подала сигнал на телефон 112 за настъпило пътнотранспортно произшествие. На местопроизшествието били изпратени свидетелите И. С. А.

2 и М. П. В. – младши автоконтрольори в РУ – Горна Оряховица, които изпълнявали служебните си задължения като органи за контрол на движението. Полицейските служители установили, че мястото, на което е паркиран лекият автомобил „О.“, попада в обхвата на охранителна видеокамера, поставена на сградата на П. о. у.. Със съдействието на директора на училището А. и В. прегледали видеозаписа от камерата, на който било заснето слизането на пътничката от автомобила, управляван от жалбоподателя, отиването на пътничката в офиса на застрахователната компания и последвалото пътнотранспортно произшествие, настъпило между управлявания от жалбоподателя лек автомобил „П.“ и паркирания лек автомобил „О.“. От офиса на застрахователната компания полицейските служители получили номера на мобилния телефон на бабата на жалбоподателя и така успели да се свържат с него по телефона. По тяхно разпореждане П. се върнал на местопроизшествието заедно с автомобила, с който реализирал пътнотранспортното произшествие.

След изясняване на фактическата обстановка свидетелят И. С. А. съставил против жалбоподателя в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1197838/06.06.2024 г., както следва:

1) за това, че предприел и извършил маневра движение назад, без да се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен, вследствие на което допуснал пътнотранспортно произшествие, и 2) за това, че след настъпване на пътнотранспортното произшествие не останал на местопроизшествието, за да окаже съдействие за установяване на вредите от ПТП, и го напуснал, без да уведоми съответната служба за контрол, с което нарушил съответно разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП.

Жалбоподателят подписал предявения му акт и получил срещу разписка препис от акта.

На 19.06.2024 г., след като разгледал преписката, образувана по съставения от свидетеля И. С. А. акт за установяване на административно нарушение, началникът на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново издал обжалваното наказателно постановление № 24-0268-000707/19.06.2024 г., с което наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.

40, ал. 1 от същия закон и административно наказание глоба в размер на 100 3 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 123, ал 1, т. 3, б. „а“ от същия закон.

Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя на 12.07.2024 г. На 15.07.2024 г. жалбата на П. против постановлението била заведена в РУ – Горна Оряховица.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на жалбоподателя С.

С. П., показанията на свидетелите И. С. А., М. П. В., Д. И. Г. и С. А. С. и приетите писмени доказателства, описани подробно в протоколите за проведените съдебни заседания.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена по предвидения в закона ред пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

1. С точка 1 от обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от същия закон. Според относимите към тази точка фактически констатации от обстоятелствената част на наказателното постановление жалбоподателят е извършвал маневра движение назад, без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, в резултат на което реализирал описаното в наказателното постановление пътнотранспортно произшествие.

Така формулираните фактически констатации на наказващия орган се установяват от данните в протокола за ПТП относно местоположението на нанесените по двете моторни превозни средства деформации, охлузвания и драскотини, от обясненията на жалбоподателя и показанията на свидетелките Д. И. Г. и С. А. С. за извършваната от жалбоподателя маневра движение назад и от показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители, в които е възпроизведено съдържанието на видеозаписа от охранителна камера, на който е заснето пътнотранспортното произшествие и който е предявен на 4 жалбоподателя и защитника в съдебното заседание на 31.10.2024 г.

Като е нарушил задължението си по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП преди да започне движение назад, да се убеди, че пътят зад управляваното от него превозно средство е свободен, жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 183, ал. 2, т. 11 от същия закон.

Неоснователен е доводът на защитника, че жалбоподателят е нарушил не задължението си по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, а задължението си по чл. 40, ал. 2 от същия закон, тъй като пътнотранспортното произшествие възникнало не при движението на автомобила назад, а след приключване на тази маневра и при извършване на следващата маневра завиване наляво. Правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП се прилага във всички хипотези на движение назад – както при движение назад в права линия, така и при движение назад, с което се осъществява завиване надясно, наляво или в обратна посока или друга маневра. Така например в чл. 38, ал. 4 от ЗДвП е уредена изрично хипотеза на едновременно осъществяване на маневра завиване в обратна посока и маневра движение назад. В тези случаи – на едновременно извършване на повече от една маневра – за водача са в сила правилата за всяка една от едновременно извършваните маневри. Поради това в процесния случай е без значение обстоятелството дали жалбоподателят е извършвал движение назад в права линия или движение назад, с което е променял посоката си на движение. Във всеки от тези случаи П. е бил длъжен преди да предприеме движението назад, да се убеди, че пътят зад него е свободен.

Наказващият орган е квалифицирал правилно нарушението и е наложил на жалбоподателя абсолютно определеното в закона по вид и размер административно наказание глоба в размер на 20 лв.

При служебно извършената проверка съдът не установи допуснато съществено нарушение на процесуалните правила за издаване на наказателното постановление в частта относно наложеното наказание за нарушение по чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП. Актът за установяване на административното нарушение е съставен от компетентен орган (т. 2.1 във вр. с т. 1.3.2 от заповедта на л. 9 – 10) и е предявен на нарушителя. На жалбоподателя е била осигурена възможност да изложи възраженията си при подписването на акта и в седемдневен срок от неговото съставяне.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (т. 3.9 от 5 цитираната заповед) преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.

Предвид изложеното по-горе съдът следва да потвърди обжалваното наказателно постановление в частта по т. 1, с която на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от същия закон.

2. С т. 2 от наказателното постановление на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 123, ал 1, т. 3, б. „а“ от същия закон. Според обстоятелствената част на наказателното постановление водачът П. след настъпване на пътнотранспортното произшествие не е останал на местопроизшествието, за да окаже съдействие за установяване на вредите от ПТП, а го напуснал, без да уведоми съответната служба за контрол. Така приетите за установени факти наказващият орган е квалифицирал като неизпълнение на задължението на жалбоподателя по чл. 123, ал 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП като участник в пътнотранспортно произшествие да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието.

От събраните доказателства се установява, че П. се е върнал на местопроизшествието с автомобила, с който е реализирал пътнотранспортното произшествие, веднага след като това му е било разпоредено по телефона от контролните органи. Това е позволило на полицейските служители А. и В. да установят вредите, причинени по управлявания от жалбоподателя автомобил, и да съставят протокола за пътнотранспортно произшествие, в който да опишат тези вреди. При така установената от доказателствата фактическа обстановка следва да се приеме, че П. е изпълнил задължението си да окаже съдействие за установяване на вредите от пътнотранспортното произшествие, поради което не е нарушил разпоредбата на чл. 123, ал 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, както неправилно е приел наказващият орган.