Решение № 5997 от 23.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5997 гр. София, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев при участието на секретаря Снежана Ат. Апостолова като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело № 20231100105668 по описа за 2023 година прецени:

Делото е образувано по предявен от Г. Г. К. срещу Прокуратурата на Р.

България осъдителен иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение в размер на 200000 лева за неимуществени вреди, за които ищецът твърди, че са настъпили вследствие обвинение в извършване на престъпление, по което наказателното производство е било прекратено.

Пълномощникът на ищеца Г. Г. К. излага, че на 19.01.2016 г. било образувано досъдебно производство № 3384 ЗМК-127/2016 г. на 09 РУ на СДВР, пр.пр. № 4069/2016 г. на Софийска районна прокуратура, по което на същата дата ищецът бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 4 и 12 вр. чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 НК и две престъпления по чл. 144 ал. 3 предл. 1 вр. ал. 1 НК и задържан за 72 часа до довеждането му пред съда. По искане на СРП, с определение от 21.01.2016 г. на СРС по НЧД№ 1166/2016 г., потвърдено с определение от 28.01.2016 г. на СГС, на ищеца била взета мярка за неотклонение "задържане под стража". През м. ноември 2016 г. досъдебното производство е продължило под надзора на Софийска градска прокуратура с разследване на престъпление по чл. 115 вр. чл. 18 НК. Мярката за неотклонение на ищеца била изменена в "парична гаранция" в размер на 3000 лева с определение от 30.08.2016 г. на СГС. След внасянето на гаранцията, на 07.09.2016 г. ищецът бил освободен. С постановление от 01.12.2021 г. на СГП от 01.12.2021 г. наказателното производство по пр.пр. № 5994/2016 г. на СГП било прекратено, а досъдебното производство било изпратено на СРП за разследване на престъпление по чл. 129 НК. След допълнително разследване, с постановление на СРП от 14.12.2022 г. наказателното производство било прекратено.

1

В исковата молба се твърди, че повдигнатите обвинения и свързаното с тях задържане на ищеца за 7 месеца и 19 дни се отразили неблагоприятно върху физическото и психическото състояние на ищеца. Същият бил под постоянно напрежение от повдигнатите обвинения, като прави оплаквания и за отправяни заплахи и упражнено физическо насилие. Вследствие воденото срещу него наказателно производство ищецът претърпял болки и страдания, бил подложен на психически тормоз и стрес и бил в състояние на дискомфорт и силно психическо напрежение.

На основание изложените обстоятелства, в исковата молба е направено искане до съда да осъди ответника Прокуратура на Р. България да заплати на ищеца Г. Г. К. сумата от 200 000 лева обезщетение за неимуществени вреди.

Ответникът Прокуратура на Р. България оспорва иска с възражение за недоказаност по основание и размер.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Досъдебното производство е започнало на 19.01.2016 г. по реда на чл. 212 ал. 2 НПК с извършване на неотложни следствени действия - оглед на местопроизшествие, разпит на свидетели, разпознавания и освидетелстване на ищеца Г. Г. К. (том I л. 15-37). Разследването е водено срещу ищеца за престъпление по чл.131 ал. 1 т. 12 вр. чл. 130 ал. 1 НК. С постановления на разследващи полицаи от 19.01.2016 г. и 20.01.2016 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за това, че на 19.01.2016 г. в гр. София ж.к. "******* ******* и на междуетажната площадка на ет. 4 и ет. 5 чрез изстрел с въздушен пистолет и причиняване на прострелна рана в главата причинил средна телесна повреда, а чрез удари с пистолет и палка причинил лека телесна повреда на С.

И.М. по хулигански подбуди и се заканил с убийство на И.Х.М. и С. И.М. престъпления по чл. 131 ал. 1 т. 4 и 12 вр. чл. 129 и престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 НК. Ищецът бил задържан за 72 часа по реда на чл. 64 ал. 2 НПК с постановление на прокурор при СРП на 19.01.2016 г. На ищеца била взета мярка за неотклонение задържане под стража с определение от 21.01.2016 г. по НЧД № 1166/2016 г. на СРС, потвърдено с определение от 28.01.2016 г. по ВНЧД № 348/2016 г. на СГС НО. Мярката за неотклонение "задържане под стража" е била изменена в "парична гаранция" от 3000 лева с определение от 30.08.2016 г.по НЧД № 3824/2016 г. на СГС (ДП том I I л.

148), като след внасянето и на 07.09.2016 г. (ДП том II л. 152) ищецът е бил освободен. Впоследствие мярката за неотклонение "парична гаранция" е била отменена с постановление от 08.08.2017 г. на прокурор в СГП (ДП том III л.

17). Разследването е продължило под ръководството и надзора на СРП до 02.05.2017 г., когато по указание на прокурор в САП досъдебното производство е било прието по компетентност от Софийска градска прокуратура с постановление от 25.04.2017 г. (ДП том III л. 23-24) и е указано разследването да продължи за престъпление по чл. 115 вр. чл. 18 ал. 1 НК. За това престъпление на ищеца не е повдигано обвинение. По досъдебното производство са извършвани многобройни следствени действия - разпити на обвиняемия с участието на защитник (ДП том I л. 7, л. 12, том I I л. 167), разпити на свидетели и разпознавания (ДП том I л. 21-37, том II л. 16-17, том 2

III л. 71, л. 73-75, том IV л. 142-143), балистични експертиза (ДП том II л. 7176, л. 159-162), съдебно-медицински експертизи (ДП том I л. 45-46, л. 49-50, том I I л. 78-84, л. 138-140), комплексна съдебно-медицинска и балистична експертиза (ДП том I V л. 58-70), съдебно-психиатрични и психологични експертизи (ДП том I I л. 87-126, том I V л. 121-130). Разследването е продължило до 01.09.2021 г., когато досъдебното производство е било предявено на ищеца в качеството му на обвиняем (ДП том I V л. 88).

Приключеното досъдебно производство е било изпратено от разследващия полицай на СРП със заключително мнение от 04.10.2023 г. за прекратяване на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 НПК. По указание на прокурора са били извършени допълнителни следствени действия - разпити на свидетели и съдебно-психиатрична и психологична експертиза. Разследването е било повторно предявено на ищеца като обвиняем (ДП том I V л. 148).

Разследващият полицай със заключително мнение от 08.12.2022 г. е изпратил досъдебното производство на СРП с мнение за прекратяване. С постановление от 14.12.2022 г. на прокурор в СРП наказателното производство е било прекратено (ДП том I V л. 154-155). В диспозитива на постановлението за прекратяване като основание се сочи изтекла давност.

От приложената към досъдебното производство справка за съдимост (ДП том I л. 62-66) се установява, че към датата на извършване на деянието ищецът е бил четирикратно осъждан за престъпления по чл. 354а от НК.

По делото е разпитан като свидетел В.В.С.. Според показанията на този свидетел, ищецът не бил в добро психично състояние, изглеждал депресиран, изпитвал страхове и паники, поради воденото срещу него производство, ограничавал социалните си контакти.

Така изложените обстоятелства обуславят следните правни изводи на първоинстанционния съд:

Основание за възникване на отговорността на ответника по чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ за вреди е те да са причинени от обвинение в извършване на престъпление, по което лицето е оправдано или наказателното производство е прекратено за това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. По досъдебно производство № 127/2016 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за това, че на 19.01.2016 г. в гр. София ж.к. "******* ******* и на междуетажната площадка на ет. 4 и ет.

5 чрез изстрел с въздушен пистолет и причиняване на прострелна рана в главата причинил средна телесна повреда, а чрез удари с пистолет и палка причинил лека телесна повреда на С. И.М. по хулигански подбуди и се заканил с убийство на И.Х.М. и С. И.М. - престъпления по чл. 131 ал. 1 т. 4 и 12 вр. чл. 129 и престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 НК. Деянията на ищеца се доказват по досъдебното производство. Спорът е бил относно съставомерността на деянието, изразяващо се в прострелване с пневматичен пистолет от ищеца Г. К. на дясното око на пострадалия С. М.. В изпълнение на указанията на САП, Софийска градска прокуратура е приела досъдебното производство като пр.пр. № 5994/2016 г. и е указала провеждане на 3 разследване за опит за убийство - престъпление по чл. 115 вр. чл. 18 НК. На ищеца не е повдигано такова обвинение. С цитираното в исковата молба постановление от 01.12.2021 г. на прокурор в СГП (ДП том I V л. 99-102) е прекратено наказателното производство по пр.пр. 5994/2016 г. на СГП ДП № 127/2016 г. и досъдебното производство е изпратено в СРП за разследване на престъпление по чл. 129 НК. С това постановление наказателното производство е прекратено не за това че деянието не е извършило от обвиняемия или за това, че деянието не съставлява престъпление. От мотивите и диспозитива на постановлението е видно, че прокурорът приема деянието за доказано от обективна страна и съставомерно като престъпление по чл. 129 НК (причиняване на средна телесна повреда), но несъставомерно като престъпление по чл. 115 вр. чл. 18 НК (опит за убийство). С това е отпаднало основанието разследването да продължи под надзора на Софийска градска прокуратура и с цитираното постановление - точка 3 от диспозитива, прокурорът е изпратил досъдебното производство на Софийска районна прокуратура за продължаване на разследването за престъпление по чл. 129 НК. Разследването е продължило под ръководството и надзора на СРП за престъпление по чл. 129 НК. С последващо постановление от 14.12.2022 г. на прокурор в СРП (том I V л. 154) наказателното производство е било прекратено. В диспозитива на постановлението прокурорът приема като основание за прекратяване на производството поради изтекла давност по описаните деяния в обстоятелствената част на постановлението. В мотивите на постановлението обаче се излагат съображения за несъставомерност на действията на обвиняемия като престъпления по чл. 144 ал. 3 НК - закана с убийство спрямо двамата пострадали, и за погасяване по давност на отговорността на обвиняемия за причиняване на телесните повреди на пострадалите.

При така изложените обстоятелства, ответникът Прокуратура на Р.

България следва да носи отговорност за претендираните от ищеца неимуществени вреди само на основание прекратяването на наказателното производство в частта му по обвиненията в престъпления по чл. 144 ал. 3 НК, тъй като в тази част прекратяването е на основание несъставомерност на деянията. В останалата част от обвиненията - за телесните повреди, прокурорът е прекратил наказателното производство на основание погасяване на наказателното преследване поради изтекла давност, което не е основание за пораждане отговорност на ответника по смисъла на чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ (ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т.д. 3/2004 г. ОСГК т. 8). Не е основание за отговорност на ответника и постановлението на СГП от 01.12.2021 г. за прекратяване на наказателното производство, защото то не е било на основание съставомерност или поради неизвършване на деянието, а поради приета от прокурора в СГП различна наказателноправна квалификация.

В съответствие с тези съображения, съдът следва да прецени характера и тежестта на причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие привличането му като обвиняем за престъпления по чл. 144 ал. 3 НК.

Безспорно обвинението в тази му част е за тежки престъпления по смисъла на чл. 93 ал. 7 НК, наказуеми с лишаване от свобода до шест години.

4

Наказателното преследване срещу ищеца и възможността ищецът да бъде осъден и да търпи наказания в такъв размер безспорно са обстоятелства, които могат да се отразят върху неговото емоционално-психично състояние.

Обвинението в престъпления по чл. 144 ал. 3 НК е било съпроводено с вземане на мярка за неотклонение "задържане под стража" за 7 месеца и 18 дни. Това е ограничило правото на ищеца на лична свобода и правото му на свободно придвижване, гарантирани в чл. 30 ал. 1 и чл. 35 ал. 1 от Конституцията. Продължителността на разследването - общо 6 години и 11 месеца, безспорно е нарушила правото на обвиняемия по чл. 6 § 1 от КЗПЧОС на разглеждане на неговото дело в разумен срок. Нарушението на тези права следва да се квалифицира като причиняване на вреда, независимо дали се установява настъпване на други вредни последици за ищеца. Изложените съображения дават основание на съда да приеме, че справедливият размер на обезщетението на ищеца за неимуществени вреди е 5000 (пет хиляди) лева.