Решение № 203 от 15.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Пловдив, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330112413 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба на Н. И. И., ЕГН ********** против „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, с която иска да бъде прогласен за недействителен договор за потребителски кредит № ****** г., на осн. член 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, т. 9 и 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че между страните бил подписан Договор за потребителски кредит № *******по силата на който ищеца получил в заем сумата от 600 лева, със срок на кредита от 7 месеца, като следвало да севърне сумата от 980,47 лева, при лихва от 46,54 лева, неустойка в размер на 273,94 лв. и такса от 59,99 лв., като неустоката била предвидена при неизпълнение на задължение на кредитополучателя да представи обезпечение по кредита и такава неустойка била начислена,, което обостоятебство се установявало в предсавения погасителн план, неразделна част от договора за кредит. Сочи, че с процесната неустойка в полза на кредитодателя се уговаряло още едно допълнително обезпечение за неизпълнение на акцесорно задължение.

Основаната цел на така уговорената клауза била да доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя. Излагат се твърдения, че неустойката следва да бъде включена в ГПР по кредита, а това не е направено, поради което е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Твърди се, че потребителят не може да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Претендират се разноски за държавна такса, в това число и за адвокатска защита по чл. 38, ал. 2 от ЗА.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, 1 в който ответникът моли да се отхвърли изцяло исковата претенция, като изцяло неоснователна и необоснована. Потвърждава твърденията на ищеца, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ***** г.

Възразява срещу твърденията, че сключения между страните договор за кредит е недействителен /нищожен/ поради липса на посочване на начина на изчисляване на годишния процент на разходите на общата сума дължима от потребителя. Възразява и срещу твърденията на ищеца за нарушаване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

С оглед изложеното моли да се отхвърлят исковите претенции на ищеца, тъй като процесният договор за кредит се явява изцяло действителен. Предвид изложеното моли за отхвърляне на предявените искове. Отправено е искане за присъждане на разноски.

В срока за отговор на исковата молба е предявен от Ай Ти Еф Груп“ АД против ищеца насрещен осъдителен иск, с които се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 300 лева, представляваща главница съгласно сключения помежду им договор за потребителски кредит № ******., ведно със зак. лихва от датата на подаване на насрещната искова молба в съда - ****г. до окончателното й изплаане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, е постъпил отговор по насрещната искова молба. Излага становище за неоснователност на насрещния иск и за разноските, претендирани по насрещния иск.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е главен положителен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 22, чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК, за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит № ********г., сключен между страните.

Предявен е и насрещен осъдителен иск от „Ай Ти Еф Груп“ АД против ищеца с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл.

240, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на дължима, падежирала и непогасена главница в размер на 300 лева по договор № ********г., сключен между страните.

Съдът е разпределил с доклада по делото в тежест на ищеца по главния иск да докаже сключването на договор за потребителски кредит, както и основанията за нищожност на договора.

В тежест на ищеца по насрещната искова молба е разпределено да докаже наличието на сключен действителен договор за паричен заем; предоставяне на заемната сума; настъпване падежа на вземанията и техния размер, т.е. както по основание, така и по размер дължимостта на претендираната сума за исковия период, както и правомерността на начисляването й.

В тежест на ответника по насрещната искова молба е да докаже, че е погасил задълженията си.

2

Не е спорно между страните, че същите са подписали Договор за потребителски кредит № ******* г. Според представения по делото Договор за потребителски кредит и погасителен план към него се установява, че със същия на длъжника е бил предоставен заем в размер на 600 лв., който последният се е задължил да върне на погасителни вноски. В приложение към договора е посочен лихвен процент по заема – 22,83 %, и годишен процент на разходите (ГПР) – 65 %. Посочената обща сума за плащане по договора е 980,47 лв. Освен това в член 13.4 от ОУ е предвидена неустойка при неизпълнение на задължение на заемополучателя да осигури и. Неустойката съгласно погасителния план е в размер на общо 273,94 лева.

В тази връзка общо дължимата сума по договора възлиза на 980,47 лева с включена неустойка.

По главния иск:

Неустойката за непредставяне на обезпечение по анекса представлява скрито възнаграждение, което е свързано с оскъпяване на кредита по недопустим от закона начин. Като разход по кредита същата следва да бъде включена в годишния процент на разходите. Като се има предвид посочения в анекса размер на ГПР и размера на неустойката (колкото размера на главницата по анекса) за непредставяне на обезпечение, сравнена с размера на оскъпяването на кредита, съдът намира, че неустойката по анекса не е включена в ГПР. Ако това беше направено, процентът на ГПР щеше да надхвърля многократно този, посочен в анекса.

Изложеното налага извод за нарушаване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК . В този смисъл е и съдебната практика на Окръжен съд – Пловдив:

Определение № 2942 от 13.12.2023 г. по ВЧГД № 3132/2023 г.; Определение № 2732 от 22.11.2023 г. по ВЧГД № 2887/2023 г.; Определение № 2227 от 27.09.2023 г. по ВЧГД № 2235/2023 г.; Определение № 1721 от 12.07.2023 г. по ВЧГД № 1726/2023 г.; Определение № 1708 от 11.07.2023 г. по ВЧГД № 1818/2023 г.

По насрещния иск:

Ответникът по делото е отправил насрещна искова молба за присъждане на незаплатената главница от 300 лева по договор за потр. кредит № ********, за която е настъпил падежът й на 16.05.2025 г.

Ответникът в срока за отговор на насрещната искова молба е възразил, че платената от него сума от 300 лева следва да бъде прихваната с главнизата по кредита.

Страните не спорят, че главницата по кредита е отпусната реално на ищеца по главния иск, а и това се доказва от приложените от ищеца по насрещния иск доказателства.

Уважаването на насрещния иск за главница зависи от валидността на договора за потребителски кредит. Съгласно гореизложените аргументи за уважаване на главния иск за прогласяване недействителността на процесния 3 анекс към договора за кредит се достига до извода, че на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК на връщане подлежи само главницата. В този смисъл е и решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C714/22. На основание чл. 23 от ЗПК, ако договорът за потребителски кредит е недействителен, подлежи на връщане само чистата стойност на кредита, но не и лихва и други разходи по кредита. Ето защо по насрещния иск е допустимо съдът да присъди чистата стойност на кредита по реда на чл. 23 от ЗПК, ако същата е дължима, макар и да е претендирана на договорно основание по чл. 79 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 23 от ЗПК е специална спрямо общите правила на ЗЗД. В гореизложения смисъл е и съдебната практика на Окръжен съд – Пловдив: Определение № 42 от 08.01.2024 г. по ВЧГД № 3359/2023 г., Определение № 58 от 08.01.2024 г. по ВЧГД № 3386/2023 г., Определение № 1001 от 16.04.2024 г. по ВЧГД № 929/2024 г.

По разноските: При този изход на делото разноските следва да бъдат възложени и на двете страни по делото.

Ищецът по главния иск има право на разноски за заплатената държавна такса в размер на 50 лв. Процесуалният представител на ищеца е отправил претенция по чл. 38, ал. 2 от ЗА да му бъде присъден адвокатски хонорар за оказаната правна помощ на ищеца като материално-затруднено лице.

Ответникът по главния иск е направил бланкетно възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. На проц. представител на ищеца адв. М. ще се присъди адв. възнаграждение по член 38, ал. 2 от ЗАдв в размер на 360 лева с ДДС.

По насрещния иск съдът намира, че потребителят е дал повод за завеждане на насрещната искова молба. С последната ищецът по насрещния иск претендира само заплащането на главницата по договора за кредит, която не е заплатена до момента и която би се дължала при всички положения на недействителност на анекса. Изложеното означава, че от недобросъвестното поведение на потребителя, изразяващо се в невръщане на главницата по анекса – чистата стойност на кредита, не може да следва благоприятно положение за неосъждане за направени от ищеца по насрещния иск разноски по този иск.

Поради което ответникът по насрещния иск макар и потребител по потребителски спор следва да бъде осъден да заплати на ищеца по насрещния иск сторените в производството по насрещния иск разноски, а именно 50 лв. за заплатена държавна такса и 200 евро за адв. възнаграждение, заплатено в брой, за който договорът за правна помощ има характеристиките на разписка за получаване на парите.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

4

ПРОГЛАСЯВА за недействителен на осн. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК сключения между „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877 и Н. И. И., ЕГН **********, с настоящ адрес в с. Т., обл. Пловдив Договор за потребителски кредит № 725006 от 16.10.2024 г.

ОСЪЖДА на осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, Н. И. И., ЕГН ********** да заплати на „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, сумата от 300 лева, представляваща главницата и чистата стойност на кредита, дължима на основание чл. 23 от ЗПК поради недействителност на договора за потребителски кредит № 725006 от 16.10.2024 г., ведно със зак. лихва върху тази сума, считано от 29.08.2025 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, да заплати на Н. И. И., ЕГН ********** сумата в размер на 50 лв.

– сторени разноски в производството.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, да заплати на адв. М. В. М., сумата в размер на 360 лева с ДДС лв.

– адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по делото по главния иск в полза на материално-затрудН. лице.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н. И. И., ЕГН ********** , да заплати на „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877 сумата в размер на 50 лева за държавна такса и 200 евро за платено адв. възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5