Определение № 1105 от 20.11.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1105 гр. София, 20.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Илияна Стоилова

Анелия М. Игнатова като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно частно наказателно дело № 20251000601410 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава 22 от НПК вр. чл. 440, ал. 2 НПК.

Образувано е с частна жалба от 05.11.2025 г., подадена от адв. В. В., срещу определение от 30.10.2025 г. по н.ч.д. № 6125/2025 г. на СГС, НО, с което е оставено без уважение искането на осъдения М. М. Б. за условно предсрочно освобождаване.

С жалбата се иска да се отмени отказът, който не е правилен, поради това че доказателствата в доклада на затворническата администрация, тези за поощрението от дружеството, в което изпълнява служебните си задължения, и ниската степен на риск от извършване на ново престъпление са достатъчни за поправянето на Б..

Софийският апелативен съд приема, че частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от активно легитимирана страна. За преценката на нейната основателност се налага цялостната й проверка, за която значимо е следното:

М. М. Б. изтърпява в ЗООТ „Казичене" към Затвора-София наказание лишаване от свобода в размер на 3 години при първоначален „общ" режим, наложено му с определение № 50 от 28.12.2023 г. за одобряване споразумение за решаване на делото, за което е образувано н.о.х.д № 1460/2023 г. на ОСБлагоевград, като общо за съвкупност от престъпления по чл.321, ал.6 и по чл.

354а, ал.2. изр.2. във вр. с чл. 26, ал.1 от НК. При изтърпяването му на основание чл. 59, ал.1 от НК е приспаднато предварително му задържане за срок от 24 часа на 11.10.2023 г., както и задържането под стража до 28.12.2023 г. Съгласно приложената по делото справка към датата на постановяването на обжалваното определение е изтърпял от наказанието фактически 2 години и 17 дни, от работа - 5 месеца и 15 дни или всичко 2 години, 6 месеца и 2 дни.

Остатъкът от 5 месеца и 28 дни дава фактическа основателност на неоспорения правен извод на първия съд, че Б. формално е придобил право за 1 допускане на условното му предсрочно освобождаване.

Правилна е и преценката за отсъствието на втората необходима предпоставка по чл. 70, ал.1 НК – че е лишеният от свобода е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. За пълнотата й първият съд е взел предвид, както позитивните констатации, съдържащи се в документите, представени от затворническата администрацията за целите на производството, и приложените към затворническото досие на осъдения, така и събраните писмени доказателства, посочени от защитника. Основан от тях, верен е доказателственият извод за достоверност на становището на затворническата администрация, че целите и задачите, заложени в плана на присъдата, не са изпълнени към момента; дефицитите по проблемните зони не са преодолени; рискът от рецидив е намален в недостатъчна степен. Конкретното твърдение в доклада по чл.155 от ЗИНЗС на ИСДВР по повод молбата за условно предсрочно освобождаване, като последна актуална оценка на поведението, че провежданата корекционна работа отчита положителни резултати, не доказва необратим прогрес в поправянето на осъдения, тъй като съгласно препланирания план за изпълнение на присъдата към 06.02.2025 год. М. Б. е успял частично да изпълни поставените цели и задачи, поради което и е предприета промяна за вижданията му за закона и реда в общопозитивен план; за дефиниране на проблема, свързан с набавяне на финансови средства и създаване на варианти за разрешаването му; за създаване на умения за самоконтрол, последователност и целенасоченост, да продължи за 1 година – до 06.02.2026 год. Според въззивния съд, неизпълнението на заложените в плана на присъдата цели поради наличието на продължаващите проблемни зони, се повлиява и от предходната съдимост на Б., тъй като съответства на модела на поведение, проявен от него. Действително, в настоящото производство акцентът стои върху поправянето на лишения от свобода, което е установимо от данните за поведението и нагласите по време на настоящото му изолиране, но няма как да се елиминира съдебното минало, особено когато се касае за осъждано лице, пребивавало и преди това в местата за лишаване от свобода, след напускането на които е реализирало нови престъпления. Именно този факт обоснова противоправни нагласи и възможната тяхна повторяемост, чието необратимо преодоляване изисква далеч по-убедително доказване, каквото в случая не се наблюдава, защото:

Дадената оценка на риска от рецидив е показателна, за това че не е започнал необратим процес за поправянето на осъдения, тъй като има напредък от определения в първоначалния доклад, като на 07.10.2024 г. по повод преместването на Б. от Затвора-Бобов дол в Затвора-София е извършена преоценка, като рисковите точки са понижени от 44 на 41, но той не е в недостатъчна степен, защото все още е в средните стойности. Рискът от вреди пък е с непроменена средна стойност.

Отчетена от първия съд е доказаната активност на лишения от свобода в предлаганите трудови мероприятия, тъй като същата има отношение съгласно чл. 439а, ал.3 от НПК. Полагането на труд показва стремеж на Б. за изграждане на трудови навици и се взема предвид като доказателство за тенденция за поправителен процес, но няма как да се подмине 2 обстоятелството, че по този начин се намалява престоят на лицето в затворническите условия. Трудовата ангажираност, на която акцентира защитникът в жалбата, както и дължимото отношение към затворническата администрация, а също и липсата на агресивни и конфликтни прояви, са признаци на добро поведение, което е обичайното дължимо поведение на лишените от свобода, и поради това не е достатъчно да убеди в устойчивото трайно поправяне на Б.. Такава убедителност няма в случая и многократното му награждаване, защото дори и затворническата администрация, имаща пряко наблюдение върху цялостното поведение на лишения от свобода и резултатите, които той постига при изпълнение плана на присъдата, не е използвала възможността на прогресивната система.

Поради това се приема, че обжалваното определение е постановено в съответствие с изискванията на чл.439а от НПК, въз основа на правилна оценка на съдържащата се документация в затворническото досие на осъдения, от която не се установява завършен поправителен процес съгласно индивидуалния план на присъдата.

Поради горното и на основание чл. 345, ал. 1 във вр.с чл. 440, ал.2 от НПК, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в открито съдебно заседание на 30.10.2025 г. по н.ч.д. № 6125/2025 г. на СГС, Наказателно отделение, с което е оставено без уважение искането на лишения от свобода М. М. Б., с ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3