Решение № 61 от 10.02.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. София, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно гражданско дело № 20251800501189 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 ГПК.

Oбразувано е по жалба с вх. № 20569/12.11.2025 г. на ЧСИ, подадена от длъжника Х. Р. С., депозирана чрез Г. Д. С., в качеството си на пълномощник /дъщеря на последната/ по изпълнително дело № 20189280400234 на ЧСИ Магдалена Стоянова, рег. № 928 на КЧСИ срещу насочването на принудителното изпълнение по посоченото изпълнително дело към вземания, които според длъжника са несеквестируеми по см. на чл. 444, т. 7 ГПК, чрез налагане на запор върху банковата сметка на длъжника, открита в „Уникредит Булбанк“ АД. В жалбата се посочва още , че съдебния изпълнител е в нарушение на чл. 19, ал. 1 ЗГР, тъй като изпълнителното дело е заведено по старите имена на длъжника – Х. Р. С., след като има решение за възстановяване на имената й – Х. Р. С.. В жалбата се изтъква още, че по изпълнителното дело е настъпила перемпция по см. на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, доколкото не са извършвани реални изпълнителни действия. По изложените съображения моли съдът да отмени действието на съдебния изпълнител по налагане на запор върху посочената сметка на длъжника, да разпореди вдигане на запора и неправомерно задържаните средства, да установи че изпълнителното дело е прекратено по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и да укаже на съдебния изпълнител да актуализира данните по делото по отношение на възстановените имена на длъжника.

С жалбата е направено е искане по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от внасяне на държавна такса по подадената жалба. С молба от 02.02.2026 г. жалбоподателят е представил по делото декларация по чл. 83, ал. 2 1

ГПК относно семейното и имотното и състояние. В декларацията жалбоподателят е декларирал, че не притежава движимо и недвижимо имущество, не притежава влогове, и на получава месечен доход от трудово възнаграждение, а средствата му за издръжка от инвалидна пенсия в размер на 440 лв., доколкото последния е с 80 % намалена работоспособност.

Взискателят по изпълнителното дело „ЕОС Матрикс“ ЕАД, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 ГПК оспорва жалбата, като неоснователна. Намира, че действията на съдебния изпълнител по налагането на запор върху банковата сметка на длъжника са законосъобразни и извършени, съгласно нормативните изисквания. Обстоятелството, че длъжника е с намалена работоспособност, според взискателя не го освобождава от задължението и не попада в обхвата на чл. 446 ГПК.

Съдебният изпълнител Магдалена Стоянова е депозирал мотиви на осн. чл. 436, ал. 3 ГПК по извършените изпълнителни действия, в които е изложил становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че имената на длъжника по изпълнително производство са актуализирани, съгласно представените по делото доказателства, като счита в тази част жалбата за недопустима. От друга страна счита, че не са налице незаконосъобразни действия от страна на съдебния изпълнител, тъй като само по себе си действието по налагане на запор няма как да е незаконосъобразно. Отделно от отговора на банката е видно, че длъжника не е клиент на последната, т.е. не може да се приеме, че запора е наложен, както и че изпълнението е насочено срещу несеквестируеми средства на длъжника. На последно място намира, че по делото не се установява да е настъпила перемпция, тъй като взискателят многократно е подавал молби за налагане на изпълнителни действия.

На първо място съдът намира, че следва да разгледа искането с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК, отправено от длъжника:

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като преценката си за това съдът формира, като взема предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства.

В настоящия случай представената от молителя декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК доказва твърденията на жалбоподателя за липса на достатъчно средства и имущество за заплащане на държавна такса и разноски по производството, доколкото последният е с трайно намалена работоспособност и не получава други доходи, освен пенсия, поради което и искането се явява основателно и като такова следва да бъде уважено.

По жалбата, депозирана по реда на чл. 435 и сл. ГПК, съдът намира следното:

Изпълнително дело № 20189280400234 на ЧСИ Магдалена Стоянова, рег. № 928 на КЧСИ е образувано по молба на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез адв. П. В. с вх. № 3784 от 19.05.2018 г., въз основа на издаден 2 изпълнителен лист от 18.10.2018 г., издаден по гр.д. № 1517/2016 г. по описа на Районен съд - Ботевград, по силата на който длъжникът Х. Р. С. е осъдена да заплати на взискателя сумата от 1054. 27 лв., представляваща неизплатено задължение по Договор за отпускане на паричен кредит № 1194224 от 26.06.2013 г., както сумата от 1055.77 лв., представляваща главница по договор за отпускане на стоков кредит № 1235702 от 09.08.2013 г., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на подаване на заявлението /12.12.2016 г./ до окончателното плащане. С молбата за образуване на изпълнителното производство е поискано съдебния изпълнител да предприеме действия по принудително събиране на вземането предмет на изпълнителния лист, като наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и по банковите му сметки, при наличие на такива. С молбата е възложено извършването им на осн. чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител.

Със запорно съобщения от 29.05.2018 г. /л. 17 – 18/ е наложен запор върху получаваната от длъжника Х. Р. С. пенсия, ри спазване на изискването на чл. 446 ГПК. В отговор на полученото запорно съобщение от НОИ с писмо с вх. № 4891 от 14.06.2018 г. са посочили, че получаваната от длъжника пенсия е под размера на минималната работна заплата и не могат да се правят удръжки по наложения запор.

Със запорни съобщения от 25.01.2019 г. /л. 30 и л.31/ са наложени запори на банковите сметки на длъжника Х. Р. С. в „Централна Кооперативна Банка“ АД и „Юробанк България“ АД.

На 28.02.2020 г. е постъпила молба с вх. № 1823 от взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която е сторено искане за налагане на опис на движими вещи и запор на банкови сметки и трудово възнаграждение.

Със запорно съобщение от 13.07.2020 г. /л.61/ е наложен запор на банковата сметка на длъжника Х. Р. С. в „Райфайзенбанк България“ ЕАД.

На 07.10.2020 г. е постъпила молба с вх. № 6602 от взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с идентично съдържание, а именно сторено е искане за налагане на опис на движими вещи и запор на банкови сметки и трудово възнаграждение.

На 05.01.2022 г. е постъпила молба с вх. № 77 от взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с идентично съдържание.

На 20.09.2023 г. е постъпила молба с вх. № 13656 от взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД, отново с идентично съдържание.

На 27.08.2024 г. е постъпила последваща молба с вх. № 13784 с идентично съдържание от взискателя. Отново е поискано да бъдат наложени запори по банковите сметки на длъжника, както и на трудовото възнаграждение.

На 13.06.2025 г. е постъпила поредната молба с вх. № 9633 от взискателя, с която отново е отправено искане до съдебния изпълнител за извършване на изпълнителни действия.

На 09.10.2025 г. също е депозирана такава молба от взискателя, с вх. № 17752.

3

Със запорно съобщение от 13.10.2025 г. /л.112/ е наложен запор на банковата сметка на длъжника Х. Р. С. в „Уникредит Булбанк“ АД.

На 22.10.2025 г. при съдебния изпълнител е получено известие с вх. № 18795 от „Уникредит Булбанк“ АД, с което банката уведомява съдебния изпълнител, че лицето по посоченото изп.дело № 20189280400234 не е клиент на банката.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира от правна страна следното:

В разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и 3 ГПК изчерпателно са посочени действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани от длъжника по изпълнението по реда на чл. 436 и следващите от ГПК, както и основанията, на които това обжалване е допустимо. В тази връзка, доколкото в жалбата е направен довод за насочване на изпълнение върху несеквестируеми доходи на длъжника, респективно - за несеквестируемост на вземането, върху което се насочва изпълнение, то същата е допустима на основание чл. 435, ал.

2, т. 2 ГПК.

С оглед изложеното, жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на обжалване.

Не са представени доказателства за заплатена държавна така, но предвид направеното от жалбоподателката искане за освобождаване от такси и разноски в производството и с оглед наличните доказателства за тежкото й здравословно и финансово състояние, както се посочи същата следва да бъде освободена от внасянето на държавна такса в настоящото производство.

По отношение на наложените запори съдът намира следното:

Жалбата е неоснователна в частта, с която се атакуват наложените от ЧСИ запори.

Разпоредбата на чл. 446, ал. 1 ГПК допуска насочването на изпълнение върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, т.е. наложеният върху нея запор обхваща само секвестируемата част и може да бъде изпълняван само по отношение на нея. В случая по изпълнителното дело не са постъпвали суми в изпълнение на наложените запори, поради което не са налице незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител – зачетена е несеквестируемостта на доходите на длъжника. Така видно от отговор на полученото запорно съобщение на НОИ с писмо с вх. № 4891 от 14.06.2018 г. е посочено, че получаваната от длъжника пенсия е под размера на минималната работна заплата и не могат да се правят удръжки по наложения запор. На следващо място атакувания запор, наложен по сметка на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД не е произвел действие, доколкото в отговор на изпратеното запорно съобщение от страна на банката е посочено, че длъжника по посоченото изп.дело № 20189280400234 не е клиент на банката.

За пълнота на мотивите, следва да се посочи, че съгласно т. 1 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС на ВКС, несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг, 4 освен длъжникът. Затова запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия), наложеният запор обхваща само секвестируемата част. В разпоредбата на чл. 446, ал. 1 ГПК са посочени размерите на сумите, които могат да бъдат удържани, ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата. В ал. 3 и 4 са посочени изключения от това правило, касаещи вземания за издръжка и стипендии, каквото не е процесното вземане. В този случай запорът не води до забрана третото задължено лице да изплаща на длъжника несеквестируемата част от трудовото възнаграждение, респ. пенсия. При погрешно плащане от третото задължено лице по сметката на съдебния изпълнител, той е длъжен незабавно да върне на длъжника несеквестриуемата част - тази част, която е до размера на минималната работна заплата, респ. до размерите, посочени в нормата на чл. 446, ал. 1 ГПК.

Вярно е и се установява по делото, че длъжникът е с трайно намалена работоспособност в размер на 80 %, като видно от отговора от НОИ получаваната пенсия е под размера на минималната работна заплата.

Същевременно, по изпълнителното дело няма данни да са постъпвали суми, поради което следва да се приеме, че от тези вземания не се правят удръжки, тоест третите задължени лица и ЧСИ зачитат несеквестируемостта им. Както се посочи и по-горе, запорът на несеквестируемо вземане не забранява на третото задължено лице да го изплаща на длъжника. В случая в запорните съобщения до банката и до НОИ изрично е посочено, че следва да се изпълняват при съобразяване на разпоредбите на чл. 446 и чл. 446а ГПК – тоест при съобразяване на евентуална несеквестируемост. Следва да се посочи още, че при евентуално постъпване по сметката на длъжника на други секвестируеми доходи, респективно при увеличаване на пенсията му над размера на минималната работна заплата съдебният изпълнител ще има основание да прави съответните удръжки. Ето защо, наложените запори се явяват законосъобразни и не следва да бъдат отменяни.

Разпечатката съдържа 44 от 129 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c2e1ae92-9888-4f25-b911-e33326083625