Присъда № 155 от 26.05.2026, Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъдата по НЧХД № 2528 по описа на Варненски районен съд за 2024 година, III-ти наказателен състав.

Частният тъжител П. Й. М. е депозирала пред Варненския районен съд частна тъжба, по която на 26.06.2024 г. е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия М. И. Д., за извършено престъпление по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т.1 вр. чл. 147, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК.

В частната тъжба е посочено, че:

ПОДС. М. И. Д.:

На 01.03.2024 г., около 21:15 ч., пред сградата на Първо РУ – Варна е разгласил позорно обстоятелство, като заявил пред старши полицай Д.А., че старши полицай П. М. се е държала неадекватно, била в нетрезво състояние или дрогирана и поискал извършване на проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества и на 03.11.2024г., около 21:40 ч., в сградата на Първо РУ – Варна в близост до входната врата и пост 127 разгласил позорни твърдения за старши полицай П. М. в присъствието на младши инспектор Д.Г., като коментирал случай от 2022 година свързан с употреба на помощно средство стоп патрон и твърдял, че П. М. е стреляла по легнал наркоман от много близко разстояние, не само, че не е наказана, но дори е била наградена и изразил възмущение, че трима полицейски служители не са успели да задържат въпросния правонарушител, като деянията са извършени публично при условията на продължавано престъпление.

За съвместно разглеждане в наказателния процес е приет граждански иск, предявен от пострадалата П. М. срещу подсъдимият М. Д. за сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от престъплението.

В съдебно заседание повереникът на частния тъжител адв.Ю. Д. от АКВарна поддържа обвинението, като моли съда, да признае за виновен подсъдимия М. Д., като не пледира относно размера на наказанието, и да бъде уважен граждански иск в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.

Защитника на подс. М. И. Д., адв. Й. С., АК- Варна в съдебно заседание моли съда, да оправдае подзащитният му за възведеното обвинение по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т.1 вр. чл. 147, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК.

Подсъдимият М. И. Д. се счита за невинен, като дава подробни обяснения. В последната си дума подс. М. Д. заявява отново, че е невинен и моли да бъде оправдан.

От фактическа страна съдът приема за установени следните обстоятелства:

1

На 01.03.2024г. около 21.00 часа частната тъжителка П. М. заедно със свидетелите Д.Д. и Д.К., всички те служители на 01 РУ при ОД на МВР-Варна изпълнявали своите служебни задължения по охрана на обществения ред и с оглед връчване на призовка посетили адреса, на който живеел подсъдимият М.

И. Д. в гр.Варна, ул.“Гоце Делчев“ №**, ет.4, ап.7.Подсъдимият М. Д. бил установен на адреса и на същият била връчена съответната призовка.

На 01.03.2024г. около 21.15 часа подсъдимият М. Д. отишъл пред сградата на 01 РУ – Варна на ОД на МВР-Варна и подал по телефон сигнал до оперативния дежурен в група „Оперативна дежурна част“ при ОД на МВРВарна, като посочил, че поведението на полицейските служители, посетили горепосочения адрес, на който живеел, му се сторило неадекватно, с оглед късният час на посещението, за да му бъде връчена призовката, и поискал на същите да бъде извършена проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества.След подадения сигнал от подсъдимият оперативния дежурен при група „ОДЧ“ при ОД на МВР-Варна уведомил за случая оперативния дежурен при 01 РУ на МВР-Варна.Последният излязъл пред сградата на 01 РУ на МВР-Варна и поканил подсъдимият М. Д. да представи писмени сведения във връзка с изложените от него твърдения, но същият отказал. Подсъдимият знаел, че има тази възможност да поиска да бъдат тествани полицейски служители за употреба на алкохол и наркотични вещества, тъй като преди време по негово искане бил тестван полицейски служител от състава на ОД на МВР-Варна, на който резултатът от извършената проверка бил положителен за употреба на наркотични вещества.В периода от 23.10 до 23.20 часа на 01.03.2024г. на полицейските служители Д.Д., Д.К. и на П. М. била извършена проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества, като резултатите били отрицателни.

За времето от 19.00 часа на 03.11.2024г. до 07.00 часа на 04.11.2024г. по предварително утвърден график, старши полицай П. Й. М. изпълнявала служебните си задължения, като автопатрул с позитивна 112 на територията на 01 РУ- Варна. Около 20.10ч. в Оперативната дежурна част постъпил сигнал за запален огън в района на кръговото кръстовище на ул.“Девня“ и бул.“Васил Левски“. Подателя на сигнала се представил, като М. Д. и заявил, че ще остане на място, за да посрещне пристигащия екип.На мястото посочено в сигнала бил изпратен автопатрул с позитивна 113, който отработил случая. Около 22.15 часа младши инспектор и свидетел по настоящото производство Д.Б., която изпълнявала дежурството си като офицер по прием на граждани в районното управление се обадила по телефона на ст. полицай П. М. и я информирала, че подсъдимият М. Д. е посетил сградата на 01 РУ-Варна във връзка с подадена от него жалба срещу полицейските служители, отработили сигнала.Разказала й, че по време на разговора й с подсъдимият М. Д., последният я попитал дали познава П. от С.. След като получил положителен отговор, Д. коментирал пред свид.Д.Б. и пред. свид.Д.К.- мл. инспектор и служител, назначен на пост в районното управление, случай от 2022г., при който ст. полицай П. М. е използвала помощно средство „стоп-патрон“.Заявил 2 е, че ст. полицай П. М. е стреляла по легнал наркоман от много близко разстояние и е изразил възмущение, че затова не стига, че не е наказана, а е наградена.Изразил недоволство, че трима полицаи не били успели да задържат въпросния правонарушител.

Изложените обстоятелства се установяват от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, свидетелство за съдимост, Съдебнопсихологична експертиза, Съдебно-техническа експертиза и всички други писмени доказателства приобщени по реда на чл. 281 от НПК.

В хода на съдебното следствие бяха разпитани свидетелите М.Р. Х.ва, Д.Б.Д., Д.М.Б., Д.Г.К., Д.Ж.А., И. Д. И. и Л. М. М., които показания допринасят за изясняване на фактическата обстановка.Съдът счита, че може да приеме тези показания за достоверни и да ги приобщи към доказателствения материал по делото.

Съдът изслуша в съдебно заседание звукозапис намиращ се в DVD-R HP SN:PSP655AE2003.8 изискан от Сектор“КИС“-Варна от камера в „ОДЧ“ при 01 РУ-Варна и допусна да бъде изготвена Съдебно техническа експертиза, по която след като вещото лице се запознае със съдържанието на предоставения материален носител да посочи дали един от гласовете в аудио записа е на подсъдимият и какво е съдържанието на разговора проведен между полицейският служител и подсъдимият.Според заключението на СТЕ, което съдът кредитира, като обективно и компетентно дадено, аудиозаписът - обект на експертизата, се определя като негоден за произвеждане на сравнително идентификационно фоноскопско изследване спрямо гласа на лицето М. Д..

Видно от изготвеното заключение по Съдебно психологичната експертиза, която съдът прие за обективна и компетентно дадена, към момента на психологичното освидетелстване при тъжителката са налице последици от преживения стрес във връзка с отношението и поведението на ответника по делото спрямо нея, като кулминацията на стреса е била през м. март 2024г. Същите са както следва: лека към умерена тревожност, която към тази дата и непосредствено след нея е била в по-висока степен, вероятно умерена тревожност. Тя, все още, има ресурс чрез който овладява емоционалната нестабилност, особено в професионална среда, но още в началото е имала и прояви на емоционална инконтинентност / разплаквала се е лесно, но пред близки колеги, от „, нейния близък кръг“ /. Налице е известна социална изолация, особено с колеги, които не са от нейния, близък кръг“, както и от приятели и познати. Към момента не се отчитат индикации за понижен професионален капацитет. В професията си Осв. е вложила много енергия и амбиция да се докаже като равностоен професионалист, като това обстоятелство я мобилизира да поддържа капацитета си в тази област.Психичните състояния и преживявания са повече преходни, но са налице и някои хронични като: известно разстройство на съня, Двигателно неспокойствие на моменти, вътрешна тревожност и фиксация върху здравето.Определено съществува причинно-следствена връзка между действията на подсъдимият Д. и установените по време на психологичното 3 изследване психо-емоционални последици при тъжителката.Тъй като действията на подсъдимият засягат значими потребности у тъжителката, свързани с нейната професионална реализация, чест, достойнство, самочувствие и самооценка, то те представляват за последната психологична травма. Остатъчните симптоми са нарушения в съня, двигателно неспокойствие и повишена тревожност, която е повече във вътрешното психично поле, фиксация към здравето и известно ограничение на социалните контакти.Въпросните събития не са се отразили видимо върху способността й да изпълнява служебните си задължения и да поддържа нормални контакти, но Осв. изпитва един вътрешен дискомфорт от споменатите последици от въпросните събития, които повишават вътрешното й напрежение, тревожност и дават отражение върху съня и отключват, в момента, лека хипохондрична фиксация върху здравето. Винаги когато тъжителката прави асоциации с поведението и отношението на подсъдимия към нея, тя изживява отново известно чувство на непълноценност като лице от женски пол, работещо в системата на МВР. Тук се е формирал и вътрешен конфликт, който не може да съвмести едновременно две противоположни тенденции, а именно: положените и полагани усилия, старания и амбиции да се реализира и утвърди като достоен и равнопоставен професионалист и служител в системата, която е повече, мъжка, и в същото време, потребността да има спокойствие, увереност, пълноценно здраве и авторитет и признание в последната. Съзнателното и изразено вербално от нея отношение подсъдимия е: „ неприятен човек“. Независимо, че Осв. не е взела решение за ползване на психологична помощ за преодоляване на вътрешния конфликт, туширане на тревожността и предишната си увереност и самочувствие, тя следва да ползва такава, без да изпитва неудобство и усещане за слабост на характера и волята, т.е. следва да преодолее тези предубеждения за да запази както психичното, така и соматичното си здраве.

Вещото лице определя ч. тъжителка П. Й. М., като тип ВНД / темперамент / със стабилно унаследена нервна система и интровертна насоченост, но не в крайна степен. Приоритетните черти и особености са в рамките на т.нар. флегматичен темперамент, които са благоприятни фактори за лична и професионална реализация, но при някои обстоятелства и фрустрации е възможно да се оформят и някои черти и особености от т.нар. меланхоличен темперамент, а именно: известна потиснатост, тревожност, резервираност, каквито всъщност са настъпили в поведението й, след комуникацията с подсъдимия.

След като прецени, че всички доказателства са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и очертават всички елементи на фактическия състав на обвинението и авторството, съдът:

ПРИЗНА ПОДС. М. И. Д.

ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ

На 01.03.2024 г., около 21:15 ч., пред сградата на Първо РУ – Варна е 4 разгласил позорно обстоятелство, като заявил пред старши полицай Д.А., че старши полицай П. М. се е държала неадекватно, била в нетрезво състояние или дрогирана и поискал извършване на проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества и на 03.11.2024г., около 21:40 ч., в сградата на Първо РУ – Варна в близост до входната врата и пост 127 разгласил позорни твърдения за старши полицай П. М. в присъствието на младши инспектор Д.Г., като коментирал случай от 2022 година свързан с употреба на помощно средство стоп патрон и твърдял, че П. М. е стреляла по легнал наркоман от много близко разстояние, не само, че не е наказана, но дори е била наградена и изразил възмущение, че трима полицейски служители не са успели да задържат въпросния правонарушител, като деянията са извършени публично при условията на продължавано престъпление.