Протокол № 826 от 07.10.2021, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 826 гр. София, 07.10.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ в публично заседание на седми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: КЛАУДИЯ Р. МИТОВА при участието на секретаря Д. К. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от КЛАУДИЯ Р. МИТОВА Гражданско дело № 20211110128580 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 11:05 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ Д. С. А. – редовно призован, лично се явява. Представлява се от адв. И., надлежно упълномощен.

ОТВЕТНИКЪТ И. В. Й. – редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Г., надлежно упълномощена.

СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.

Съдът, като не намери процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание,

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. И.: От името на доверителя ми заявявам, че поддържам исковата молба. Моля да приемете допуснатите с определението на съда от 28.07. писмени доказателства, които сме приложили към исковата молба. Да се приеме и прокурорската преписка. По отношение на отговора на исковата молба, на първо място, оспорвам твърденията на погасяване на претенцията по давност, тъй като давността при този иск започва да тече от влизане в сила на прокурорското постановление, което е влязло в сила есента на миналата година. На второ място, считам за безспорно и ясно каква е претенцията на доверителя ми. Доверителят ми претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в набеждаване пред орган на власт за извършено престъпление от общ характер, за това, че е дал неверни показания по НЧХД № 15657/2014 г. на СРС, т.е. в първата част на отговора на исковата молба за мен не е ясно защо за ответника остава неясно какво е нашето твърдение. Водим допуснатите ни двама свидетели, които моля да 1 разпитате. Тъй като виждам, че ответникът води само един свидетел, моля или вторият да му бъде заличен, или да допуснете съвместен разпит. По проектодоклада на съда нямам искания и възражения, същият е пълен. Други доказателства няма да соча.

АДВ. Г.: От името на моята доверителка заявявам, че оспорвам предявения иск, така както сме посочили с подробно изложени съображения в отговора на исковата молба. Поддържам всички изложени съображения.

Поддържам направените доказателствени искания. Ние твърдим, че не е налице фактическият състав на чл. 45, така както е заявено – непозволено уреждане, а той от своя страна се явява преюдициален по отношение претендираните неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Намираме, че доверителката ми е упражнила съобразно законови способи право на защита по предходен съдебен акт и не са налице основанията и предпоставките за фактическия състав на набедяването. Поддържаме направените доказателствени искания, така както са ни допуснати при условията на равнопоставеност двама свидетели. Водим единия свидетел за днешното съдебно заседание. Другият ни свидетел е адв. В. П., който поради служебни ангажименти, а именно участие в друго дело и участие във връзка с изборите, не може да присъства днес. Държим на провеждане на съвместен разпит на свидетелите. По отношение на доклада на съда нямам възражения както в частта му за доказателствената тежест, така и в частта за доказателствените средства. Нямам на този етап други доказателствени искания. В зависимост от развоя и участието в производството по делото, ако възникнат такива, бих направила. Не се противопоставям да бъде приобщена към делото прокурорската преписка. Ние отново твърдим, че упражненият способ за защита от доверителката ми не съставлява неправомерно поведение.

АДВ. И.: Моля да имате предвид, че упражнено право на защита срещу нарушени права имаме тогава, когато сигналът е верен. Когато обаче сигналът не е верен и подалият сигнала знае, че този сигнал не е верен, то не става въпрос за упражнено право на защита.

АДВ. Г.: Гражданинът няма правна култура, която да му даде възможност да прецени кое съставлява право на защита и кое не.

На основание чл. 145, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО съгласно определение от 28.07.2021 г.

С оглед липсата на възражения по проекта на доклад на делото, ОБЯВЯВА същия за окончателен такъв.

ДОКЛАДВА постъпила в препис прокурорска преписка № 6280 по описа на СРП за 2020 г., с приложени към нея постановления на СГП и на САП.

На основание чл. 146, ал. 4 ГПК

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото всички 2 представени от страните документи, както и днес докладваната прокурорска преписка с приложение към нея.

СЪДЪТ СЧИТА, че съвместен разпит на допуснатите на страните свидетели се явява ненеобходим. Не съществува процесуална пречка за разпит на доведените днес свидетели. Показанията на същите ще бъдат ценени на фона на цялата доказателствена съвкупност по делото.

Евентуалното провеждане на разпит на втория допуснат свидетел на ответника в друго съдебно заседание ще следва да бъде съобразено при ценене на неговите показания. При евентуално възникнали противоречия между показанията на свидетелите същите могат да бъдат съпоставени в очна ставка, за провеждане на която не е пречка обстоятелството, че показанията са събрани в отделни заседания.

Въведен в залата бе първият доведен от ищцовата страна свидетел.

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ СНЕМАНЕ НА САМОЛИЧНОСТ на първия доведен свидетел от ищеца:

А. И. И. – родена на [дата] в [населено място], ЕГН **********, неосъждана, без дела, родство и служебни правоотношения със страните по делото. Самоличността е снета по международен паспорт № [номер].

СЪДЪТ ПРЕДУПРЕЖДАВА свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 НК.

Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 НК, свидетелят обеща да даде точни и добросъвестни показания.

РАЗПИТАНА, каза: Познавам Д.А. и семейството му (жена му и двете му деца) откакто са се родили децата, а Д. го познавам от повече от двадесет години. Първо се запознахме в семейната ни кантора (адв. И. ми е баща, аз съм също адвокат), след което станахме семейни приятели. Излизаме често, ходим си на гости, гледаме си заедно децата с жена му. Моята дъщеря е една година по-малка от техния син. Редовно се виждаме, коментираме училища, обучение на децата. Д. и жена му са кръстници на майка ми и баща ми. Знам за случай, който разстрои Д.. Миналата година, може би юни месец, отидох в магазина на Д., който се намира на [улица], за да си поръчам пердета. Д. беше там и веднага ми направи впечатление, че явно не се чувства добре – блед, разсеян, разстроен. Аз го питам как е, той гледа в земята. Попитах го какво става. Той ми каза, че има проблем с неговия бивш съдружник Й. и съпругата на Й., която не съм я виждала и не знам как се казва (Й. го познавам лично, магазинът му е на отсрещната страна на улицата, срещу магазина на Д.), тъй като съпругата на бившия му съдружник Й. го е набедила в лъжа. Д. беше изключително разстроен. Каза, че не знам колко тежко се чувства човек, когато го набеждават в нещо, което не е извършил. Точните му думи бяха, че го обвиняват в нещо, което нито е казал, нито е направил, нито нищо. Каза, че не може да спи, не може да яде. Не съм го питала за каква лъжа става дума, само знам, че става въпрос за някакво лъжесвидетелстване. Предполагам, че е правно, тъй като Д. го виждам и в нашата кантора. Той е клиент на баща ми, но аз знам, че имат проблеми. Д. каза, че не може да спи, не може да се храни, беше блед и отслабнал. Каза ми, че не може да се съсредоточи да работи.

Разстройваше го това, че го обвиняват в нещо, което не е казал или направил.

Той ми каза, че не знае как да докаже, че не е направил нещо, в което го обвиняват. Беше разстроен, че не знае как ще докаже, че не е извършил това, и предполагам, че го е притеснявал изходът от преписката за това лъжесвидетелстване. Освен това беше разстроен от това, че го викат да дава обяснения. Спомням си, че жена му беше отзад в склада на магазина, с нея 3 продължихме разговора. Жена му каза пред Д., че Д. просто е оставил грижата за родителите му на нейните плещи, тъй като не може да се грижи за тях, не може да се съсредоточи.

АДВ. И.: Нямам други въпроси.

На въпроси на адв. Г. свидетелят И. отговори: Доколкото знам, това, което беше разстроило Д., се беше случило в същата година по-рано.

Предполагам, че е така, не съм го питала, тъй като той беше видимо разстроен. Не знам кога е разбрал за това набеждаване, не мога да уточня. Аз просто го попитах какво се случва и той ми каза, че е разстроен заради набеждаване в лъжесвидетелстване. Само в този ден сме говорили по този въпрос. Когато той ми каза, че не знае какво да прави и как да доказва, че не е виновен, му казах да не се притеснява, защото има адвокат (баща ми) и защото Д. е най-честният човек, когото познавам. Аз Д. от двадесет години, откакто го познавам, не съм го чувала да лъже. Не зная дали е успял да докаже, че не е излъгал.

АДВ. Г.: Нямам други въпроси.

СТРАНИТЕ (поотделно): Да се освободи свидетелят.

СЪДЪТ ВЪРНА документа за самоличност на свидетеля и го освободи от съдебната зала.

Въведен в залата бе вторият доведен от ищеца свидетел.

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ СНЕМАНЕ НА САМОЛИЧНОСТ на втория свидетел на ищеца:

Д. М. А. – родена на [дата] в [населено място], [община], ЕГН **********, неосъждана, без дела със страните по делото, съпруга на ищеца, служител на дружеството, управлявано от ищеца. Самоличността е снета по ЛК № [номер], МВР [населено място].

ГПК.

СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на свидетеля разпоредбата на чл. 166, ал. 1, т. 2 СВИДЕТЕЛЯТ А.: Разбрах това, което ми беше разяснено. Ще свидетелствам по делото.

СЪДЪТ ПРЕДУПРЕЖДАВА свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 НК.

Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 НК, свидетелят обеща да даде точни и добросъвестни показания.

РАЗПИТАНА, каза: Спомням си случай, когато Д. беше разстроен във връзка с ответницата. През м. февруари 2020 г. съпруга ми го извикаха да свидетелства в някакво районно, защото бил лъжесвидетелствал. Това го твърдяла И.Й.. Аз знам, че веднъж са го викали. След като го извикаха, бяха непрестанни разговори вкъщи защо се случва това, откъде идва, как тя може да си го измисля това. Естествено, това рефлектира върху атмосферата у дома. Съпругът ми беше много притеснен, започна да не може да спи, започна да вдига кръвното, в момента е на хапчета. Преди това не е вдигал кръвно.

Той мина на хапчета, в момента приема „Нолипрел Форте“. Малко след този случай започна да вдига кръвно, отидохме при джипито. Може би е от безсънието и от тия неща. Ние имаме син, който по онова време беше шести 4 клас, подготвяше се за кандидатстване след седми клас, учеше в СМГ.

Съпругът ми се занимаваше с него, след този случай отказа да се занимава със сина ни, отказа да го води на уроци. Отделно неговите родители, това са възрастни хора и той се грижи за тях, имат си здравословни проблеми, всички грижи паднаха на мен, защото него го обзе апатия, не съм го виждала в това състояние преди това. Многократно сме говорили на тази тема, въпреки че и аз се притеснявах. Тревожи го това, че всичко може да се случи. Да те викат да даваш обяснение за нещо... Тревожеше го как ще се развият нещата по тази преписка, защото всичко може да се случи, както гледам по телевизора. Това беше защото той знаеше, че не е виновен, но го обвиняват без причина. То не е само това обвинение. Това му състояние продължи доста, пет-шест месеца може би, някъде към лятото на същата година вече започна малко да отминава, да се поуспокоява, но въпреки всичко той и в момента е на лекарства. След като разбра, че е оправдан по решението на прокуратурата, че не е виновен, постепенно се подобри, друг е. Ние имаме много работа. За него не е без значение как се движат нещата, как са неговите служители, не е апатичен по принцип. Аз съм му съпруга, но бих казала, че се грижи доста добре. След този случай ходеше просто в офиса и магазина, имах чувството, че не знае къде е. Това не е единствен път, в който госпожата ни обвинява.

Познавам ответника. Мен ме е набеждавала, но аз не съм си търсила правата.

Й. е съпруг на И.Й.. Й. и съпругът ми бяха съдружници от 1992-1993 г. до 2014 г. Те си разделиха бизнеса, но реално, до момента не са стигнали до законово разделяне. Магазините ни са един срещу друг, нещата ни вървят много добре. Имам чувството, че всички тези провокации са от някаква завист, злоба или не знам. Знам, че съпругът ми е набеден, че е лъжесвидетелствал за нещо, което е приключило преди. Тя казва, че не е бил в магазина, когато се е случила една случка от 01.08.2014 г. Под моето достойнство е да говоря за какво пише там.