Решение № 46 от 19.04.2021, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Ямбол , 19.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ в публично заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Димчо Г. Димов при участието на секретаря С. С. М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20202330101856 по описа за 2020 година Производството е образувано и се води по искова молба от К. Д. Б. с ЕГН ********** от гр.С., ж.к. „*** чрез адв.С.К. от АК С. против „Геосторй инженеринг“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул.“Ормана“ № 34 представлявано от М.В.М. С исковата молба се твърди, че ищеца и ответника са се намирали в трудовоправни отношения, считано от 25.03.2019 год., като ищецът е заемал в предприятието на ответника длъжността „***“ с основно трудово възнаграждение в размер на 1000 лева. Трудовото правоотношение на ищеца било прекратено със заповед № *** год., с която му било наложено дисциплинарно наказание „Дисциплинарно уволнение“, поради неявяването на ищеца без уважителни причини за два поредни дни – 31.03.2020 год. и 01.04.2020 год. Поддържа се че така наложеното наказание 1 е незаконосъобразно, като се реливират доводи за неспазване разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ и липса на мотиви.

Претендира се от съда: да отмени Заповед № *** год. на „Геосторй инженеринг“ ЕООД за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца и да признае уволнението за незаконно; Да възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност - „***“, както и да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за оставяне без работа в резултата на незаконното уволнение за период не повече от шест месеца считано от 09.04.2020 год. в размер на 6000 лева, ведно със законната лихва от датата на извършване на уволнението 09.04.2020 год. до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.

По същество не се оспорват факта на съществуването на трудовото правоотношение между страните и прекратяването му. Оспорват се фактическите твърдения свързани с обстоятелствата довели до заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение.

В съдебно заседание за ищеца се явява адв.С.К. от АК С. чрез когото в хода на делото по същество се поддържат предявените искове.

В съдебно заседание за ответника се явява адв.С.Е. от АК Я., чрез когото и с депозирани по делото писмени бележки се поддържа, че предявените искове са неоснователни и 2 недоказани.

След като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С оглед фактите изложени в обстоятелствената част на исковата молба и формулирания въз основа на тях петитум, съдът намира, че предявените от ищеца искове предмет на настоящото съдебно производство са с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ – признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; чл.344, ал.1, т.2 КТ – възстановяване на предишната работа и чл.344, ал.1, т.3 КТ – обезщетение за времето през което е останал без работа поради уволнението.

По делото са представени писмени доказателства: *** г., молба от К. Д. Б. за ползване на 5 дни платен годишен отпуск, считано от 31.03.2020 г., с дата на молбата 30.03.2020 г., разпечатка от интернет кореспонденция с подател К. Д. Б. до инж. М. Т., молба от К. Д. Б. от 31.03.2020 г. за платен годишен отпуск за 5 работни дни от 31.03.20 г., молба от К. Д. Б. от 30.03.2020 г. за разрешаване на ползване на 5 дни платен годишен отпуск, считано от 31.03.2020 г., върху която в графа срещу предлагам е записано „НЕ“, разпечатка от интернет кореспонденция с подател Н.С.

03.04.2020 г. и получател К. Д. Б. и прикачен файл от К. Д. Б. до Н.С. заповед № *** г. на осн. чл. 193, ал. 1 КТ, уведомление от управителя на „Геострой Инженеринг“ ЕООД чрез юрк. Р.М. до К. Д. Б., заверено копие от 3 пощенски плик с пощенско клеймо от 08.04.2020 г. и отразяване за получено на 09.04.2020 г. в 14.30, писмени обяснение от К. Д. Б. от 09.04.2020 г., заповед № *** г., с която е прекратен трудовото правоотношение на ответното дружество с ищеца по делото, заверено копие на страници 1ва и 18-та от трудовата книжка на К. Д. Б.; молба от К. Д. Б. от 31.03.2020 г., на която в горен ляв ъгъл се чете „НЕ” и подпис, длъжностна характеристика за длъжност „***“ - код по НКП 12136051, извадка от ел. кореспонденция между Н.С. и К. Д. Б., молба от К. Д. Б. от 24.03.2020 г. за ползване на 1 ден платен годишен отпуск, считано от 25.03.2020 г. и заповед, с която на осн. чл. 125 КТ се разрешава на К. Д. Б. ползване на 1 ден платен годишен отпуск, молба от К. Д. Б. от 21.02.2020 г. за ползване на 1 ден платен годишен отпуск от 24.02.2020 г. до 24.02.2020 г., вкл., и заповед № ***, с която на осн. чл. 155 КТ на К. Д. Б. се разрешава ползване на 1 ден платен годишен отпуск, молба от К. Д. Б. от 10.02.2020 г. за ползване на 1 ден платен годишен отпуск на 11.02.2020 г., молба от К. Д. Б. от 10.02.2020 г. за ползване на 1 ден платен годишен отпуск на 12.02.2020 г., молба от 12.02.2020 г. за ползване на 1 ден платен годишен отпуск на 13.02.2020 г., заповед № 18, с която на осн. чл. 155 КТ се разрешава ползване на 3 дни платен годишен отпуск за времето от 11.02.2020 г. до 13.02.2020 г., заповед № *** г., с която на К.

Д. Б. се заповядва да ползва служебен автомобил, заповед № *** г., заповед № *** г., предоставени от ответника - оценка на риска идентифицираща опасности, свързани с нов 4 биологичен агент, причиняващ заболяване „COVID 19” общо 13 страници, заповед № *** г., заповед № *** г., удостоверение *** г. за завършено обучение по безопасност, разрешение за строеж № *** г., фактура № *** г., фактура № *** г., заповед № *** г.; констативен протокол за извършена проверка вх. № *** г., писмо от РЗИ-Ямбол изх. № ***г. до управителя на ответното дружество, решение № *** на РЗИЯ. справка информация от РЗИ-Ямбол по искане за достъп на информация вх. № *** г., разпечатки от интернет кореспонденция между Н.С. и К. Д. Б., заповед № *** г., разпечатки от интернет кореспонденция между Н.С. и К. Д. Б. от 03.04.2020 г., заповед *** г., извадка интернет кореспонденция между Н.С. и К. Д. Б. 31.03.2020 г. и молба от К. Д. Б. 31.03.2020 г., справка извадка от интернет кореспонденция между Н.С. и К. Д. Б. 31.03.2020 г. от 30.03.20 г.; служебна бележка изх. № *** г.; извадки/разпечатки от интернет за фирмата „Б.“ ЕООД; удостоверение за декларирани данни изх. № *** г., справка за актуално състояние на действащи трудови договори на НАП ТД Бургас, удостоверение № *** г., справка за актуално състояние на трудовите договори към дата 13.01.2021 г. на НАП справка за осигурителен доход за социално осигуряване по данни Декларации от Наредба Н-13 към Кодекса за Социално осигуряване за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. на НАП и справка от НАП за изплатени доходи /трудови и различни от трудови/ на физически лица от 14.01.2021 г.

5

По делото по искане на ищеца са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството му на свидетел, лицето Д. Б., баща на ищеца, видно от които синът му бил притеснен и споделял, че на работата му не се спазват мерките въведени със заповед на министъра.

По искане на ответника са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството му на свидетел, лицето Р. М., *** в ответното дружество, видно от които ищецът е подал молба за ползване на платен годишен отпуск, с която управителя на ответното дружество изразил несъгласие. За обстоятелството, че молбата за отпуск не е уважена свидетелят съобщил на ищеца по телефона.

По делото бе изслушана съдебно счетоводна експертиза видно от заключението на вещото лице по която: по данни на ТП на НОИ гр.Ямбол се установява, че К. Д. Б. не е работил в периода от датата на уволнението – 09.04.2020 год. до момента на изготвяне на експертизата – 19.11.2020 год., няма данни за осигуряване, няма активни трудови договори; от датата на уволнението – 09.04.2020 год. до момента на изготвяне на експертизата са минали 7 месеца и 10 дни; брутният размер на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ в размер на шест брутни месечни заплати е 6000лева; нетният размер на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ в размер на шест нетни месечни заплати е 5400 лева;

От доказателствата по делото се установява, а и това не е спорно между страните, че същите са се намирали в трудови 6 правоотношения по силата на които ищеца е полагал труд в предприятието на ответника въз основа на трудов договор № *** год., на длъжност „***“, което трудово правоотношение е било прекратено със заповед № *** год. на основание чл.190, ал.1, т.2 КТ – неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, с налагане на дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ.

От събраните доказателства по делото се установява, а и това не е спорно между страните, че ищецът е отсъствал от работа в течение на два последователни работни дни, на 31.03.2020 год. и 01.04.2020 год., след като ищецът е подал молба за платен годишен отпуск и без да получи надлежно разрешение е започнал ползването му.

Неявяването на ищеца на работа в два последователни работни дни се признава и от ищеца изслушан в съдебно заседание, като мотивира подаването на молба за отпуск с твърдението, че не са се спазвали мерките /за ограничение разпространението от Ковид/.

Установява се още че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание – чл.193 КТ е спазена от работодателя на ищеца. Издадената заповед съответства на изискванията на чл.195 КТ, спазена е предписаната от закона форма и съдържание. Нарушението е описано със своите обективни и субективни признаци, времето на извършването му, вида на наказанието и правното му основание. Обоснован 7 е характера и тежестта на нарушението с оглед характера на заеманата от ищеца длъжност и необходимостта от изпълнение на неотложни СМР.

Наведените от ищеца твърдения, с които по същество мотивира неявяването си на работа и започване ползване на неразрешен му отпуск, а именно неспазване от работодателя на противоепидемичните мерки срещу Ковид, не се потвърждават от събраните по делото доказателства, а показанията на св. Д. Б., баща на ищеца, се основават от поведението и казаното му от ищеца, поради което и не водят до безпротиворечив извод в тази насока.

С оглед установеното по делото, съдът намира уволнението на ищеца за валидно и законосъобразно, поради което предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на спора по главния иск неоснователни се явяват и обусловените от него искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ, за възстановяване на ищеца на предишната и работа преди уволнението и за заплащане на обезщетение за времето през което е останала без работа поради уволнението.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, на ответната страна следва да се присъдят претендираните разноски по делото, съобразно представените доказателства и списък на разноските, които са в общ размер 8 на 1000,00 лева, заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

С оглед фактическата и правна сложност на делото, броя проведени съдебни заседания, обема на извършените процесуални действия на процесуалния представител на ответника, съдът намира, че уговореното между страните по договора за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение не е прекомерно, поради което и възражението на ищеца в тази насока се явява неоснователно.

Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Д. Б. с ЕГН ********** от гр.С., ж.к. „*** против „ГЕОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул.“Ормана“ № 34, представлявано от М.В.Т., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ във вр. с чл.225, ал.1 КТ, за признаване на уволнението със заповед № *** год. за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за времето през което е останал без работа поради уволнението като