Акт от 25.10.2018, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- 2067/2018
- Подписан
- 25.10.2018
- В сила
- 20.11.2018
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.118, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185, ал.1, предл.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 193, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
Р Е
Ш Е Н
И Е гр.Плевен, 25.10.2018г. г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд в публичното заседание на единадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:Венелин Николаев
Съдебни заседатели:……………...
Членове: при секретаря Иглика Игнатова и в присъствието на прокурора … , като разгледа докладвано от съдия Николаев н.а.х.д.
№2067 по описа за 2018 год., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №334681-F375830/24.04.2018г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново, на „Ф.“ ООД, с БУЛСТАТ *********, представлявано от Р.П.С. с ЕГН ********** и А.Б.Н. с ЕГН ********** е на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 предл.2 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 700,00 лв. за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят „Ф.“ ООД, представлявано от от Р.П.С. и А.Б.Н., който го обжалва и моли съда да го отмени изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата – редовно призован – не се представлява в съдебното заседание.
Жалбата е подадена в срока по чл.
59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
На 23.02.2018г. от 11:13 часа до 14:00 часа свидетелката А.А.П. – ст.инспектор по приходите в Т.н.Н.Т. извършила проверка на търговски обект – аптека „Ф.“, находящ се в ***, стопанисван и експлоатиран от „Ф.“ ООД. Не се спори, че при проверката установила, че в обекта разполагат с два броя фискални устройства, от които разчетената касова наличност е общо в размер на 1222,42 лв., а именно 393,27 лв. за ФУ с ИН на ФУ ZK116990 и 829,15 лв. за ФУ с ИН на ФУ ZK103763. Като фактическата наличност, съгласно изготвени описи на парични средства в касата към момента на започване на проверката е установена общо в размер на 1371,59 лева, от които 443,53 лв. за едното ФУ и 928,06 лв. за другото ФУ.
Контролните органи констатирали, че така установената разлика между разчетената наличност от фискалните устройства и фактическата наличност към момента на проверката - в размер на 149,17 лв., не са отразени до началото на проверката чрез ЕКАФП, като „служебно въведени“ в касата суми. За констатациите от проверката съставили протокол № 0285307/23.02.2018г.
За констатираното нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ бил съставен АУАН на дружеството.
Горната фактическа обстановка се установява от приетите по делото доказателства: акт за установяване на административно нарушение № F375830/09.03.2018г., Протокол за извършена проверка № 0285307/23.02.2018г., фискален бон от 23.02.2018г., 2 броя дневен отчет от двете фискални устройства от 23.02.2018г., 2 броя отчет фискална памет от 23.02.2018г. от двете ФУ; опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката от 23.02.2018г., както и от показанията на актосъставителя А.А.П. и свидетеля М.А.И..
Актосъставителят А.П. поддържа съставения от нея акт за установяване на административно нарушение. Заявява, че работи в Т.н.Н.Т. като ст.инспектор по приходите. Твърди, че АУАН е съставен във връзка с извършена проверка на 23.02.2018г. в обект, находящ се в гр.
Плевен, ***– аптека, стопанисвана от фирма „Ф.“ ООД. При проверката е установено, че всяка промяна на касовата наличност не се регистрира във фискалното устройство (ФУ) с функциите „служебно въведени“ суми и „служебно изведени“ суми. Посочва, че е установена разлика между фактическата наличност в касата и разчетената касова наличност от фискалното устройство която била в размер на около 150,00 лв. Бил съставен протокол за извършена проверка, а за констатираното нарушение АУАН на дружеството-жалбоподател.
Показанията на актосъставителя се подкрепят и от показанията на свидетеля М.А.И. – присъствал при съставянето на АУАН. Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директора на ТД на НАП- Велико Търново, съгласно заповед № ЗЦУ-1582/23.12.2015г. на Изпълнителния директор на НАП. АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в ТД на НАП –гр.Велико Търново.
АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на представляващ нарушителя и свидетел.
В хода на административнонаказателното производство, настоящата инстанция не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, препятстващи адекватно упражняване на правото на защита от страна на дружеството, спрямо което е наложена имуществената санкция. Съставения АУАН и издаденото НП притежават изискуемите реквизити, предвидени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, приложим на основание чл. 193, ал. 1 ЗДДС. Описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени са посочени пълно и ясно.
При това положение следва да се приеме безспорно, че е извършено нарушението така, както е описана в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление.
Разпоредбата на чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ гласи: „Извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми...“. От представените като писмени доказателства по делото и от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите А.А.П. и М.А.И., се установява по безспорен начин, че е била налице разлика между установената фактическата наличност общо в размер на 1371,59 лв., от които 443, 53 лв. за едното фискално устройство и 928,06 лв. за другото фискално устройство, а разчетена фискална наличност от фискалните устройства е общо в размер общо на 1222,42 лева, от които 393,27 лв. за ФУ с ИН на ФУ ZK116990 и 829,15 лв. за ФУ с ИН на ФУ ZK103763. Разликата между разчетената касова наличност от двете фискални устройства и фактическата наличност в размер на 149,17 лв. не били отразени във фискалното устройство като „служебно въведени суми”. Казано по друг начин, намерената парична сума в касата е в повече от отчетената от фискалното устройство, а видно от приложения при проверката дневен финансов отчет на фискалното устройство за 23.02.2018г., то разполага с операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми, но наличните суми не са били въведени служебно през деня, нито са били отчетени като извършени продажби с издаването на фискален касов бон.
От текста на НП е видно, че административно наказващият орган е приел, че е извършено нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 год. на МФ, във вр. с чл.185, ал.2, във вр. с чл.185, ал.1, предл.2 от ЗДДС, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС. От анализа на посочените правни норми се установява, че жалбоподателят действително е допуснал нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 год. на МФ, като в разрез със задължението си е пропуснал да отрази промяна на касовата наличност (въвеждане на пари в касата) на ФУ, която е следвало да се регистрира във ФУ чрез операцията „служебно въведени“ суми. Нормата на чл.118, ал.4 от ЗДДС въвежда правното основание за издаване на цитираната Наредба на МФ и е цитирана, за да се запознае нарушителя с корелативната връзка между закона и подзаконовия нормативен акт. Разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС регламентира вида и размера на наказанието за конкретно извършеното от жалбоподателя нарушение.
При определяне на вида и размера на налаганото на жалбоподателя наказание изрично е записано, че това наказание се налага на основание чл.185, ал.2, във връзка с чл.185, ал.1, предл.2 от ЗДДС, т.е. коректно е изписана правната норма, която указва вида и размера на наказанието, което следва да се наложи за допуснатото нарушение на по-горе цитираните правни норми.
Жалбата се явява основателна само по отношение на приложената санкционна разпоредба и отмереното наказание.
Съгласно разпоредбите на чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, за допуснато такова нарушение търговецът са наказва с имуществена санкция в размер от 500,00 /петстотин/ лева до 2000,00 /две хиляди/ лева.
Според настоящия състав, в конкретния случай, наложеното наказание не е съответно на извършеното нарушение. В НП не са посочени никакви отегчаващи отговорността обстоятелства, такива не са ангажирани и по преписката и в с.з., поради което не е ясно защо е следвало да се наложи наказание в размер над минималния – 700 лева. Това наказание настоящият състав намира за несправедливо по размер, тъй като не съответства на тежестта на извършеното нарушение. Целта на наказанието е да въздейства поправително, възпитателно и възпиращо и поради липсата на каквито и да било доказателства за допускани други нарушения на данъчното законодателство, за които дружеството да е било санкционирано по административен ред и минимално предвидената имуществена санкция от 500лв./ която не е незначителна/ би постигнала целите на чл.12 от ЗАНН. По гореизложените съображения, съдът намира, че издаденото наказателно постановление следва да се измени в частта относно имуществената санкция в посока на нейното намаляване.
Поради всичко изложено дотук, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ на основание чл.
63, ал.1 от ЗАННН наказателно постановление №334681-F375830/24.04.2018г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново, с което на „Ф.“ ООД, с БУЛСТАТ *********, представлявано от Р.П.С. с ЕГН ********** и А.Б.Н. с ЕГН ********** е наложено на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 предл.2 от ЗДДС административно наказание „имуществена санкция” в размер на 700,00 лв. за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на наказанието „имуществена санкция“ на 500,00 /петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски регионален административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: