Решение № 416 от 05.10.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 416 гр. П., 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20265200500088 по описа за 2026 година

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесулане кодекс.

С решение на Районен съд П. ,постановено по гр.д.№ 2754 по описа за 2023 година са отхвърлени предявените от „Варан Пещера“ ЕООД, ЕИК 201777541, със седалище и адрес на управление: гр. Пещера, ул. „Симеон Налбант“ № 60, чрез процесуален представител адвокат Е. М. от АК П., с адрес: гр. П., ул. „Фр. Ж. К." №**, ет.*, оф.*, против Л. Н. Г., ЕГН **********, от гр. П., ул. „С. М." №**, ет.*, Н. Г. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „С. М." №**, Н. С. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „С. М." №**, Н. В. В., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. П., ул. „К. Ч." №*, вх.*, ет.*, ап.*, Д. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „К. Ч." №*, вх.*, ет.*, ап.*, И. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ж.к „Т." №***, вх.*, ет.*, ап.** и В.

Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „Л." №*, ет.*, ап.*, искове с правно основание чл.108 ЗС, за признаване на установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор № ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД -18-281 от 27.10.2020 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, с адрес на имота в с. Хаджиево, общ. П., ул. „Тринадесета“, целия 1 с площ от 840 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 276, кв. 27, парцел III, при съседи: ***, ***, ***, *** и

*** и поземлен имот с идентификатор № ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД 18-281 от 27.10.2020 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, с адрес на имота в с. Хаджиево, общ. П., ул. „Тринадесета“, целия с площ от 777 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 276, кв. 27, парцел II, при съседи: ***, ***, ***, ***, както и ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищеца владението върху горепосочените недвижими имоти.

Осъдено е дружеството „Варан Пещера“ ЕООД, да заплати на Л. Н. Г., ЕГН **********, от гр. П., ул. „С. М." №**, ет.*, сумата в размер на 1750 лева, представляващи сторените в производството разноски.

Производството е проведено при участието на И. Н. К., като трето лице – помагач на страната на ищеца.

В срок така постановеното решение е обжалвано от „ Варан Пещера“ ЕООД,

За да отхвърли иска , съдът приел, че не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, че неговият праводател е бил собственик на процесните имоти , че осъществената реституционна процедура, не легитимира наследниците на И. К. като собственици на парцел IV в кв. 45 на с. Хаджиево, тъй като волеизявленията по деактуване на имота като държавна собственост по чл.78 ЗДС не притежават конститутивно действие по отношение на правото на собственост

Тези изводи били неправилни и несъобразени със събраните доказателства по делото и съдебната практиката.

Твърденията на ищеца били, че процесните имоти са закупени от собственик на имота по наследствено правоприемство, протИ.поставимо на ответниците несобственици.

Между страните в производство, респективно техните праводатели имало спор , при наличие на конкуренция на права по реституционни производство

И. К. продал на ищеца собствените, придобити по наследство от Н. К.

,поч. 02.06.2015год., недвижими имоти, след възстановяване на имота към 26.05.1997год. като отнет от свещеник И. К. .

По делото била приложена преписката за реституиране на имота с вх.№ 2

17012/02.07.2024 год. на Районен съд- П., от която било видно , че дядото на И. К. – И. К. , се е снабдил с нотариален акт за собственост№ 174 , том 2 рег.

№1470 дело 440 от 23.08.1944 год., издаден по реда на Закона за издаване на нотариални актове за собственост върху общинско място, дадено или заето за жилище на бездомници.

С Уведомително писмо № 845 от 15.07.1947год., собственика К. бил уведомен за решението на Общинска комисия по ТПС по Протокол № 1 от 02.09.1946год. , за отчуждаване на имота и причисляването му към държави поземлен фонд на основание чл.48 , ал. 2 от ЗТПС/ отм./ Със Зап.№ 210/22.11.1962 год. на Председателят на ОНС -П. , процесните имоти по тогава действащи планове включени в квартал 45 са изцяло изключени от регулационния план на с. Хаджиево, като видно от Удостоверение изх.№ 773 15.08.1996год. изд. от Кметството на с. Хаджиево не се били включвани в блок на ТКЗС.

С Молба вх.№ 94-00548/22.04.1997год , подадена от правоимащите включително и Н. К. поч. 02.06.2015год. било направено искане за уреждане и прекратяване съсобствеността възникнала с държавата, предмет на молба с вх. № 94-00- 548/03.05.1997год. на Областен управител. Определена била оценка което е заплатена от молителите.,

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, имоти, неправилно актувани като държавна собственост, както и имоти, основанието за актуване на които е отпаднало, се отписват от актовите книги със заповед на областния управител и се предават на собственика като редът и начинът за отписване на актуваните имоти. От съдържащите се в преписката доказателства , било видно наличие на успешно проведена процедура и именно в резултат на успешното и провеждане било прието ,че по отношение на правоимащите .респективно праводателя и са налице условията на закона за което е издадена Зап. №365 от 26.05.1997 год. на Областен управител, с кето е приключила реституционната процедура.

Споделят изводите на първоинстанционният съд , че акта няма конститутивно действие, но съдът не отчел , че издаването му. представлява правна, а не фактическа дейност.

След издаването на Заповед №365 от 26.05.1997год на Областен управител още към 1999год., правоимащите се снабдили с Констативен нотариален акт №136 том 6 рег. № 1853 нот. дело № 1256/19.04.1999год. от Нотариус при Районен съд- П., с който праводателят Н. К. и сестра му М. П. са признати при равни квоти за всеки един от тях за собственици на недвижими имоти предмет на реституционната преписка .

В производство по гр.д. № 1052/2004год. по описа на Районен съд П. е сключена съдебна спогодба на 3.11.2004 година по силата на която Н. И.ов К.

/ баща на продавачът И. К. / е получил в дял процесните недвижими имоти.

Съдебната спогодба имала силата на съдебно решение , а за да я одобри 3

,съдът проверявал и съсобствеността върху имота.

Неправилно първоинстанционният съд отказал, поради настъпила преклузия, да разгледа направеното под формата на възражение, твърдение на ищеца, за изтекла придобивна давност в полза на продавача и праводателите му, направено в първо съдебно заседание, провело се на 29.05.2024год., по повод постъпилият отговор и направените възражения и оспорвания от ответника Л. Г. чрез процесуалният му представител.

Анализират се свидетелските показания,за да се обоснове подържаното ,че праводателя на ищеца е бил собственик на имотите.

Чрез приетите по делото заключения на експерти била установена идентичността на имотите, предмет на иска, с тези предмет на реституционната претенция,реализирана чрез Заповед № 361 от 26.5.1997год. на Областен управител П., съответно с тези ,чиято собственост е призната с Констативен нотариален акт №136 том 6 рег. № 1853 нот. дело № 1256/19.04.1999год. от Нотариус при Районен съд- П. , по отношение на които е постигната съдебната спогодба от 03.11.2004год. по гр.д. № 1052/2004год. по описа на Районен съд П..

Следвало да се съобрази и представеното решение № 1250/2008год. постановено по гр.д. 5559/2007год. по описа на Върховен касационен съд 4 -то отделение .

С това решение , независимо, че касаело за съседни имоти собственост на праводателите на продавача И. К. , били признати правата на наследодателя на праводателя на ищеца .

Неправилно съдът приел, че наследодателят на ответниците С. В. се легитимира като собственик на процесиите имоти с Решение № 1Б309 от 19.03.1998 г. по заявление № 52441/24.02.1992 г. на Поземлена комисия гр. П. .

По делото не бил представен валиден административен акт в оригинал или подписан такъв от оправомощените лица.

Решение № 1Б309 от 19.03.1998 г. по заявление № 52441/24.02.1992 г. на Поземлена комисия гр. П., касаело прилагането на ЗСПЗЗ действащ след изменението му с ДВ бр. 45 от 1995г., изискващо като необходимо условия за приключване на процедурата по възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ ,наличието на скица. В представеното копие на административния акт липсвали и граници.

Липсата на скица към решението на ОСЗ лишавала решението на ОСЗ от предвидения в чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ конститутивен и легитимиращ ефект за правото на собственост.

Считат, че административната процедура по възстановяването на процесиите земи не е завършена и това решение е лишено от предвидения в чл. 14, ал. 1, т. I от ЗСПЗЗ конститутивен и легитимиращ ефект за правото на собственост.

4

Молят решението да бъде отменено и предявените искове – уважени.

Писмен отговор на жалбата е постъпил само от Л. Г..

Намира жалбата за неоснователна.

С отговора на исковата молба бил оспорен нотариалния акт , с който били придобити права от ищеца, тъй като считат ,че прехвърлителя не е бил собственик на имотите.

Ищецът не доказал, че продавачът по сделката И. Н. К. е бил собственик на процесиите имоти към деня на сделката - 06.12.2022 г. и съответно той не е могъл да се разпореди с права ,които не притежава.

Ответникът, като един от наследниците на С. И.ов В., се легитимирал като собственик с Решение № 1Б309 от 19.03.1998 г. по заявление № 52441/24.02.1992 г. на Поземлена комисия гр. П., с което по реда на ЗСПЗЗ процесният имот е възстановен на наследодателя в съществуващи стари реални граници. Правото на собственост наследодателят на ответниците бил придобил с Протокол от 28.ІХ.1948 г. на общинската комисия по ТПС с.

Хаджиево, Пазарджишко, одобрен с протокол № 160 от 06.05.1949 г. на поземления съвет при Министерството на земеделието, на основание чл. 95 и чл. 102 от Закон за трудовата поземлена собственост, Обн., ДВ, бр. 81 от 9.04.1946 г., което право на собственост е констатирано в нотариален акт № 9, том 111, дело № 719/28.10.1955 г. на Пазарджишки народен съдия.

Наследодателят владял и ползвал имота като свой собствен - постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно, до 1962 г., когато по силата на ПМС № 216/1962 г. имотът е изключен от регулацията и предоставен на Основно училище в с. Хаджиево за опитно поле. По този начин дори и придобитото право на собственост по реда на Закона за трудовата поземлена собственост да страда от някакъв порок, наследодателят С. И.ов В. е придобил правото на собственост върху поземления имот чрез давностно владение, продължило повече от 10 години. С Решение № 114 от 25.03.1997 г. по гр. д. № 224/1997 г. по описа на Районен съд П. в производство по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ било прието за установено по отношение на Поземлена комисия П., че наследниците на С. И.ов В. имат право да възстановят собствеността върху парцел ІV-общ. в кв. 45 по плана на с. Хаджиево от 1935 г., целия от 1590 кв. м.

С Решение № 1Б309 от 19.03.1998 г. по заявление № 52441/24.02.1992 г. на Поземлена комисия гр. П., по реда на ЗСПЗЗ процесният имот е възстановен в съществуващи стари реални граници на наследниците на С.

И.ов В..

Реституцията в полза на праводателите на ищеца протИ.речала на закона, тъй като всички сделки, извършени със заменени земи от комисии по Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г., са валидни. Евентуално за праводателите на ищеца следвало да намери приложение разпоредбата на чл.10б от ЗСПЗЗ.