Решение № 3517 от 29.10.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3517 гр. Пловдив, 29.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20215330118284 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на Г. Х. И., ЕГН **********, против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ................. с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, а именно: за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата в общ размер на 4204.98 лева – главница, дължима по Договор за кредит №..................., както и сумата от 3785.47 лева - законна лихва за периода от 11.03.2010 г. до 19.11.2021 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от ........

Ищцата твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 26.07.2012 г., издаден по ...... по вътрешно арбитражно дело № ..............., „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с молба от 20.08.2019 г. е образувало изпълнително дело № ....... Твърди, че с ПДИ с изх. № ..... до ищеца,.... го е уведомил за задълженията му по делото и е насрочил опис на движими вещи за ....

Излага, че ищцата не дължи претендираните по изп. дело суми, тъй като същите са погасени по давност. В тази връзка навежда доводи, че към момента на издаване на изпълнителния лист – ..............., е съществувало наличие на ликвидно и изискуемо вземане въз основа на влязлото в сила съдебно решение № ...... като давността за това вземане е започнала да тече от датата на влизане на съдебното решение в сила. Поради това се твърди, че петгодишната давност е започнала да тече от 11.03.2010 г. (влизане на решението в сила) по вътрешно арбитражно дело № ....... за главницата, а за лихвата – 11.03.2013 г.

Сочи, че изп. производство по издадения изп. лист е образувано едва през ...., като счита, че още към момента на образуването му – вземането е било погасено по давност.

С уточняваща молба от .... е посочено, че вземането произтича от Договор за кредит № .......... сключен между ищцата и „Профи Кредит България“ ЕООД, вземането по който било цедирано на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, поради което ответникът, като 1 правоприемник на цедента, бил конституиран като взискател по изп. дело №..............

С оглед изложеното, от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата в общ размер на 4204.98 лева – главница, дължима по Договор за кредит № ..........., сключен с „Профи Кредит България“ ЕООД, както и сумата от 3785.47 лева – законна лихва за периода от 11.03.2010 г. до 19.11.2021 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от ..................... Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, със становище за неоснователност на предявения иск.

Твърди, че между ищеца и „Профи Кредит България“ ЕООД е възникнало правоотношение по силата на сключен Договор за кредит № ........ вземането по който е цедирано на ответното дружество. В тази връзка твърди, че новият кредитор изпратил, чрез препоръчана поща уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до адреса на длъжника, което се върнало с отбелязване „непотърсено“. В случай, че се приеме, че ищцата не е надлежно уведомена, същата следвало да се счита уведомена посредством приложеното към отговора на исковата молба Уведомление за прехвърляне на вземания.

Ответникът твърди, че на ......... Сочи, че с молбата за образуване на изпълнителното дело предишният взискател „Профи Кредит България“ ЕООД изрично поискал да бъде наложен запор върху сметките на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД, като били възложени правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител. Твърди, че по посоченото изпълнително дело били предприемани изпълнителни действия, всяко от които прекъсвало погасителната давност. В тази връзка се позовава на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г.

............... Изтъква, че били изпратени запорни съобщения до банки, до работодателя на длъжника, както и до Търговски регистър при Агенция по вписванията относно запор върху дружествени дялове. С молба от .... бил конституиран нов взискател по изпълнителното дело, а именно „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, който поискал насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника. Със същата молба били възложени правомощията по чл. 18 от ..............

След като изп. дело № .............било прекратено, взискателят изтеглил изпълнителният лист и въз основа на него, ........ било образувано изп. дело № ............... С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят поискал извършване на справки за имуществено състояние на длъжника, налагане на запори и насрочване на опис на движими вещи. Изтъква, че е налице активно поведение от страна на кредитора за удовлетворяване на интересите му. Взискателят възложил и правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител. Последвало изпращане на запорно съобщение до „Юробанк България“ АД на ...... На ............ взискателят депозирал молба с искане за насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника, като такъв бил насрочен за.....С молби от ..................... взискателят поискал съответно извършване на справка за регистрирани трудови договори на длъжника и насрочване на опис на движими вещи. На ............... било изпратено запорно съобщение до Служба по вписванията – Пловдив относно запор на дружествени дялове, както и искане за налагане на възбрана. Поддържа, че предприемането на всяко едно от горепосочените изпълнителни действия представлява годно основание за прекъсване на погасителната давност относно процесното вземане, поради което счита, че същата не е изтекла. В тази връзка ответникът посочва съдебна практика. Навежда доводи, че следва да се прави и разграничение между давностен и перемпционен срок, като перемпцията била без правно значение за прекъсване на давността. Позовава се на постановките на ППВС № 3/18.11.1980 г., като счита, че от датата на образуване на изп. дело № ............. погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Излага, че давността в рамките на изпълнителния процес е започнала да тече едва с приемането на ТР №........... на дата ............, като след този период били извършени редица изпълнителни 2 действия, които я прекъсвали, както и във връзка с образуваното изп. дело № ......................

Предвид изложеното, искането е да се отхвърлят предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Няма спор между страните, а и това се установява от приетия по делото изпълнителен лист /л.4/, че в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД, е издаден на ....... изпълнителен лист, срещу ищеца Г. Х. И., по т.д. № ..................... по вътрешно арбитражно дело №........................, за следните суми: 4204.97 лева – главница, заедно със законната лихва от 11.03.2010 г. – датата на постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението; сумата от 90 лева – разноски по арбитражното производство, както и сумата от 50 лева, представляваща заплатено от молителя ДТ в производството по издаване на изпълнителен лист и сумата 392.30 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, които вземания са били прехвърлени на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, чрез договор за цесия.

Въз основа на така издадения изпълнителен лист, първоначално е образувано изп.д.

№ ....връщане на оригинала на изпълнителния лист, по искане на взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД и поради прекратяване на изп. производство на осн.чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, впоследствие въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изп. дело №......

По иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.

Съобразно с установените по делото факти и разпоредбата на чл. 439 ГПК, даваща възможност на длъжника по изпълнителното производство да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, при условие, че възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт, следва да се приеме, че в настоящия случай спорът се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесните вземания в период след възникването им до момента на предявяване на иска.

С оглед характера на вземанията за дължими суми по договор за кредит и разпоредбата на чл. 110 и чл. 111 ЗЗД, съдът намира, че се касае за вземания, които се погасяват с изтичане на пет и три годишна давност, съответно за главница и лихва.

Относно твърденията на ищеца, че вземането му е погасено по давност в рамките на образувания срещу него изпълнителен процес следва да се съобразят задължителните указания, дадени с ТР № .........

В същото се прие, че задължителните указания, дадени с ППВС № 3/1980 г. следва да се считат за изгубили сила, предвид новите обществени реалности и промените в процесуалната уредба. По задължителен начин се уреди правилото, че в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да „действа” (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да „не действа” (да не иска нови изпълнителни способи). Относно прекъсването на давността се прие, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, 3 изграждащо съответния способ. Искането от взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. За разлика от изпълнителното дело, ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.