Решение № 2025 от 03.06.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2025 гр. Пловдив, 03.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20215330114625 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба от М. Н. ИВ., ЕГН **********, против „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК 203508899, с която e предявен осъдителeн иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между ищеца и „Кредисимо“ АД бил сключен договор за потребителски кредит № *** от 06.04.2017 г. за сумата от 900 лева, за срок от 13 месеца, разпределен на 13 погасителни вноски, всяка в размер на 80.29 лева, считано от 20.05.2017 г. до 20.05.2018 г., при лихвен процент – 26.24 % и ГПР в размер на 50 %, като общият размер на всички плащания бил в размер на 1043.77 лева. Сочи, че съгласно чл. 4, ал. 1 от същия договор, ищецът следвало да предостави обезпечение по кредита, представляваща банкова гаранция в срок от 10 дни или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ АД, дружество- юридическо лице - поръчител. Поради тази причина, твърди, че на 06.04.2017 г. като обезпечение на вземането по така сключения договор бил сключен договор за предоставяне на поръчителство между ответното дружество и ищеца. Твърди се, че между „Кредисимо“ АД и ответника - „Ай Тръст” ЕООД има сключен договор за поръчителство, по силата на който ответникът, в качеството на поръчител отговарял солидарно с ищеца за задължението по сключения договор за потребителски кредит. Обезпечението било в размер на главницата по договора и се изразявало в приоритетно разглеждане и изплащане на кредита; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. За предоставяне на така нареченото „обезпечение“ следвало да бъде допълнително заплатена сума, като възнаграждение, което трябвало да се заплаща с погасителна вноска по кредита.

Твърди се, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като не били посочени условия за прилагане на договорения лихвен процент. Не бил посочен и размерът на възнаградителната лихва и как тя се 1 разпределя във времето с изплащането на всяка една от месечните погасителни вноски посочени. Самата клауза за възнаградителната лихва противоречала на добрите нрави.

Договорът бил недействителен на основание чл.22, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като липсвало посочване в договора от какви пера е съставена общо дължимата сума.

Клаузата за предоставяне на обезпечение към основния договор за заем противоречала на материалния закон и на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК. Счита се, че обезпечението не се дължи на основание чл.10а от ЗПК, касаело се за услуги, свързани с усвояване и управление на кредита. Твърди, че законът забранява изискването за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и на това основание възнаграждението за предоставеното „обезпечение“ не се дължало. Възнаграждението за „обезпечение“ прикривало разходи, които били включени в ГПР и водило до заобикаляне на закона и до нищожност на съответната клауза. Поради недействителността на договора, съответно клаузите за лихва и клаузата за заплащане на обезпечение, получените суми над платената главница били без правно основание.

С уточняваща исковата молба, ищецът твърди, че договорът за кредит, сключен между ищцата и „Кредисимо“ ЕАД е недействителен. По силата на последния, бил сключен и Договор за предоставяне на поръчителство с ответника от същата дата, като обезпечение.

Затова твърди, че и двата договора са недействителни, на основание чл. 22 ЗПК, като недействителността на договора за предоставяне на поръчителство произтича във връзка с договора за предоставяне на кредит № *** от 06.04.2017 г. Уточнява, че датата на възникване на правоотношението по договора за предоставяне на поръчителство е датата на сключване на основния договор за кредит – 06.04.2017 г., съгласно Договор за кредит № ***/06.04.2017 г. В чл. 4 от същия било договорено обезпечението, като в случай, че И. не предостави банкова гаранция на „Кредисимо“ ЕАД, то следва да сключи договор за предоставяне на поръчителство в срок от 48 часа от подаване на заявление за кредит от посочен от кредитора „поръчител“, юридическо лице, като в случая това е ответника „Ай Тръст“ ЕООД, като размера на обезпечението бил за сумата от предоставения кредит, а именно: сумата от 900 лева, разпределена на погасителни вноски, съгласно погасителния план. Твърди още, че е заплатила главницата по основния договор за кредит. Сочи също, че сумата, която претендира с настоящата искова молба – за предоставяне на поръчителство, е заплатила на ответника.

Предвид изложеното, искането е да се осъди ответното дружество, да заплати на ищцата сумата в размер на 30 лева - получена без основание по договор за предоставяне на поръчителство, поради недействителност на Договора за кредит, сключен между ищцата и „Кредисимо“ АД, както и поради недействителност на Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между ищцата и ответника „Ай Тръст“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване.

С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 03.05.2022 г., е допуснато изменение на предявения иск, чрез увеличение на размера на първоначално предявения осъдителен иск, а именно: за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1043.77 лева – получена без основание по договор за предоставяне на поръчителство, поради недействителност на Договора за кредит, сключен между ищцата и „Кредисимо“ АД, както и поради недействителност на Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между ищцата и ответника „Ай Тръст“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявения от ищеца осъдителен иск за възстановяване на платени от него суми по Договор за предоставяне на поръчителство от 06.04.2017 г.., като платени при липса на основание.

Не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № ***/06.04.2017 г. между ищцата и „Кредисимо“ ЕАД за сумата от 900 лева.

2

Сочи, че между ищцата и ответника е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 06.04.2017 г., по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължило да поеме солидарно с ищеца дълга му към „Кредисимо“ ЕАД такъв, какъвто е уговорен от него по Договора за кредит от 06.04.2017 г. Сочи, че съгласно чл. 1, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство, ответникът се е задължил да сключи с „Кредисимо“ договор за поръчителство, по силата на който ответникът следвало да отговаря солидарно пред него, заедно с ищеца. За предоставяне на услугите по Договор за предоставяне на поръчителство страните са уговорили месечно възнаграждение в размер на 64.13 лева за периода на действие на договора за потребителски кредит. Ищецът е имал възможността да се запознае предварително с Договора за предоставяне на поръчителство, както и да избере необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция. Твърди се, че за ищеца не е било задължително да избере сключване на договор с дружество – гарант, което изрично било посочено в ОУ към договор за потребителски кредит. Сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство е сключен във формата на електронен документ чрез размяна на електронни волеизявления по чл.2 от ЗЕДЕУУ, като ищецът е потвърдил условията на договора, чрез въвеждане на предоставения му със смс-код. Оспорват се и твърденията на ищеца за нищожност на договор за потребителски кредит, както и за нищожност на договор за предоставяне на поръчителство. Счита, че по отношение на договор за предоставяне на потребителски кредит са спазени изискванията по ЗПК. Оспорва твърденията на ищеца, че размерът на договорната лихва е прекомерен и нарушава добрите нрави, както и че уговореното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство следва да бъде включено от „Кредисимо“ в ГПР като разход по кредита. Оспорва и твърдението на ищеца, че възнаграждението не се дължи на основание чл.10а от ЗПК. Твърди се, че отпускането на договор за кредит не е обвързано със задължително сключване на договор за поръчителство, което е възможност, а не задължително условие. Вземането за възнаграждение по договор за поръчителство възникнало в полза на ответника, а не в полза на кредитодателя „Кредисимо“. Твърди се, че ищецът е имал 14-дневен срок от сключването на договора за потребителски кредит да се откаже от него без да дължи обезщетение или неустойка, нито да посочва причина за отказа. При отказ ищецът не дължал възнаграждение на ответното дружество.

Предвид изложеното, моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

По делото не се спори, че между ищцата М. Н. ИВ. и „Кредисимо“ АД е сключен Договор за потребителски кредит № ***/06.04.2017 г., за предоставен кредит в размер на 900 лева. /виж Определение от 04.12.2021 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите доказателства.

Следователно, съдът приема, че между М. Н. ИВ. и „Кредисимо“ АД е сключен Договор за потребителски кредит № ***/06.04.2017 г. , за сумата от 900 лева. От приетия като писмено доказателство по делото - процесният договор (л. 7 - 9), се установява, че същият е сключен при следните параметри: сума на кредита – 900 лева, с уговорена договорна лихва, като фиксираният годишен лихвен процент по заема е 26.24 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 50 %. Ищецът се е задължил да върне сумата на 13 месечни вноски, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 1043.77 лева.

Според чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, страните се споразумяват, в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: да 3 предостави на „Кредисимо“ банкова гаранция, съгласно Общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице (Поръчител) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В чл. 4, ал. 2 от договора е посочено, че в случай, че в посочения в ал. 1, срок, Кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „Кредисимо“, съответно договора за потребителски кредит не поражда действие между „Кредисимо“ и кредитополучателя.

Във връзка с договора за потребителски кредит на същата дата са сключени Договор за предоставяне на поръчителство между ищцата М. Н. ИВ. и ответника „Ай Тръст“ ЕООД /л. 59-63/, с който дружеството се е задължило да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“, по силата на който да отговаря пред „Кредисимо“ солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит срещу възнаграждение от 64.13 лева на месец. Според чл. 8, ал. 4 от Договора е предвидено, че потребителят има право да заплаща възнаграждението по банкова сметка на Поръчителя или по банкова сметка на „Кредисимо“ АД.

Във връзка с договора за предоставяне на поръчителство, е сключен и Договор за поръчителство от същата дата – 06.04.2017 г. между „Кредисимо“ и „Ай Тръст“ ЕООД.

/л.54-58/.

По делото като писмени доказателства са приети и Справка /л.45/ от ответника „Ай Тръст“ ЕООД за постъпилите плащания от ищцата М. Н. ИВ. към „Ай Тръст“ ЕООД по сключения между тях Договор за поръчителство от 06.04.2017 г. в общ размер на 512.96 лева.