Определение № 1110 от 23.07.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1110 гр. Плевен, 23.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500587 по описа за 2025 година ПРОИЗВОДСТВО по чл. 274 и чл. 278 вр. чл. 83, ал.2 ГПК.

Пред Плевенския окръжен съд е постъпила частна жалба от Е. Л. П. с ЕГН********** срещу Определение № 3540/ 10. 07. 2025 г. по гр. д. № 4019/ 2025 г. по описа на РС- Плевен, с което е оставено без уважение искането на частната жалбоподателка за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски в производството по делото. Твърди се,че определението е незаконосъобразно и неправилно, частната жалбоподателка няма финансова и материална възможност да заплаща необходимите такси и разноски по делото, поради което е отправено искане обжалваното определение да бъде отменено и частната жалбоподателка на основание чл. 83, ал.2 ГПК да бъде освободена от внасянето на държавна такса и разноски в съдебното производство по гр. д.

№ 4019/ 2025 г. по описа на РС- Плевен.

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на частната жалбоподателка, намира за установено следното:

ЧАСТНАТА ЖАЛБА е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна с право на обжалване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.

ЧАСТНАТА ЖАЛБА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Частната жалбоподателка е предявила иск с правно основание чл.

1

31 ал.2 ЗС срещу „БОЯН 12“ ООД с ЕИК202847786 за заплащане на обезщетение за ползваната от ответника земеделска земя, собственост на ищцата общо за сумата от 25 000 лв., мораторна лихва в размер на 8000 лв. и законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане.

Ищцата е отправила искане до съда за освобождаването й от заплащане на държавна такса и съдебни разноски на основание чл. 83, ал.2 ГПК. Съдът с разпореждане от 27. 06. 2025 г. е оставил без движение молбата, като е изискал служебно доказателства от учреждения за доходите, имотите, получавани помощи, за сключени договори и е дал възможност на ищцата да представи декларация по чл. 83, ал.2 ГПК. По делото са представени съответните писмени доказателства и декларацията на ищцата по чл.83, ал.2 ГПК.

В мотивите на обжалваното определение районният съд въз основа на събраните доказателства е приел, че не е налице основание за освобождаване на ищцата от държавна такса и разноски, тъй като от приложената декларация и влязло в сила Решение № 32/ 27. 01. 2025 г. на ВКС по гр. д. № 317/ 2024 г. е видно, че лицето е признато за собственик на 1/ 2 идеална част от множество земеделски земи и от 1/ 4 идеална част от стопански сгради. Съдът и посочил, че тези имоти създават реална възможност при разпореждане да се осигурят средства за такси и разноски по делото предвид пазарната цена на 1 дка земеделска земя, която би покрила държавната такса за предявените претенции общо в размер на 1350 лв., т.е. да се покрие размерът на държавната такса без да се засягат основни нужди на ищеца. Съдът е съобразил и това, че липсват данни за наличие на препятствия пред възможността за разпореждане с имущество – съдебни спорове, тежести, запори или други обстоятелства. Въз основа на изложените мотиви районният съд е оставил молбата на ищцата за освобождаването й от държавна такса без уважение.

Въззивният съд изцяло възприема изложените съображения от районния съд в обжалваното определение. По делото са налице достатъчно доказателства, от които да се направи обоснован извод, че ищцата притежава недвижими имоти , земеделски земи и с разпореждане с минимална част същата може да покрие таксата и разноските в съдебното производство, което 2 е инциирала. В декларацията е отразено, че имотите са заети и се ползват от ответника. Съдът счита, че това обстоятелство не може да повлияе на разпоредителните действия на ищцата и частна жалбоподателка за продажба на част от тези имоти , за да заплати държавната такса и разноските по делото, поради което тези нейни твърдения не следва да бъдат съобразявани.С оглед на това съдът счита, че следва обжалваното определение да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл. 278 вр. чл. 83, ал.2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Определение № 3540/ 10.

07. 2025 г. по гр. д. № 4019/ 2025 г. по описа на РС- Плевен, с което е оставено без уважение искането на Е. Л. П. с ЕГН********** за освобождаване на основание чл. 83, ал.2 ГПК от заплащане на държавна такса и разноски в производството по гр. д. № 4019/ 2025 г. по описа на Плевенския окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не полежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3