Решение № 54 от 09.01.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Бургас, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА при участието на секретаря ЗОЯ Г. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20252120105200 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Д. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ***, чрез пълномощника си адв. Н. Р. против "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от Н. П.

П., чрез пълномощника Адвокатско дружество „Н. У., М.“, чрез адв. Х. М., за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит № ******* от ***г. Претендират се и разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен Договор за паричен заем № ******* от ***г. при следните параметри: заемна сума 2400 лева, дата за окончателно връщане на кредита: 18.06.2025г.; ГПР 65.61 %; брой погасителни вноски: 4 х 23.33 лв. и 26 х 104.91 лв., общо брой вноски 30, фиксиран лихвен процент 50 %, общата сума за връщане по кредита е в размер на 2820.98 лв. Сумата от 2400 лева е предоставена и усвоена от ищцата. Съгласно чл. 5 ал. 1 от договора, страните са се споразумели, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка за период от сключване на договора до изтичане 6 месеца след падежа на последната вноска и обезпечаваща задължението в размер два пъти общата сума за плащане по договора или поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи на конкретно посочени в клаузата условия.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от договора за кредит, в случай, че кредитополучателят не осигури в тридневен срок поръчител или не предостави банкова гаранция в полза на кредитора, то той дължи на кредитора неустойка в размер на 1709.02 лева. В случай на настъпване дължимостта на неустойката, потребителят заплаща периодично начислена неустойка, заедно с всяка погасителна вноска, което е видно и от погасителния план. Излагат се доводи, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като ГПР не е посочен правилно.

Ищецът счита, че сключеният между страните договор е недействителен на осн. чл.

11 ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит. В нарушение на императивните правни норми, ГПР е посочен единствено като процент, в случая е 65.61 % и в него не са посочени 1 елементите, които включва, както и методиката за изчисляването му и отделно от това, ГПР надхвърля размера по закон - чл. 19 ал. 4 от ЗПК, като освен това в него следва да бъде включена и неустойката за непредоставяне на обезпечение. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В процесния договор за кредит № ******* от ***г. е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира/. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите, изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В настоящия случай не става ясно, какво точно е включено в процента на ГПР. Не става ясно дали неустойката е отразена в ГПР. Записването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП.

Отделно от горното и като самостоятелно основание, водещо до недействителност на договора е липсата на яснота по отношение на общия размер на кредита. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 12 от договора, общата сума, изчислена към момента на сключване на договора за кредит е 2820.98 лв. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя обаче, същият дължи неустойка в размер на 1709.02 лв. ако не осигури в тридневен срок поръчител или не предостави банкова гаранция в полза на кредитора. Следователно, към датата на сключване на договора, за потребителят не е бил ясен размерът на неустойката, която следва да му се начисли, тъй като към сключване на договора, ищецът е бил в неяснота кога (след колко време) ще може да предостави обезпечение и дали въобще ще успее. Това е така, тъй като потребителя дължи неустойка само за периода, в който не е осигурил обезпечение. Тази очевидна неяснота води до пълна невъзможност за потребителя да изчисли общото си задължение по кредита към датата на сключване на договора. Налице е очевидна неяснота съгласно чл. 11, ал. 1, т.7 от ЗПК за общия размер на кредита и условията за усвояването му.

Правната квалификация на предявения установителен иск е чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В законовия едномесечен срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, който оспорва предявените искове, моли за отхвърлянето им и за присъждане на разноски.

Поддържа се, че ГПР е правилно посочен и включва всички разходи по кредита. Излагат се съображения досежно действителността на неустоечната клауза. Кредитополучателят е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още със Стандартния европейски формуляр. Именно чрез възможността за отказ от договора се гарантират в най-пълна степен правата на потребителя, в случай че последният реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия. Не е налице неравноправност по ЗЗП. Не е налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като едновременно с това клаузите са уговорени индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца. Тази яснота у ищеца е била налице както преди сключване на договора, така и при подписването му.

Счита, че настоящия договор следва да се тълкува в контекста на трайните отношения между страните, създадени на база двадесет и трите договора за кредит между тях, които съдържат една и съща уговорка и предоставят идентични кредитни продукти при идентични условия.

Предявен е и насрещен иск по чл.79, ал.1, вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД за осъждане на Д.

2

Г. С. да заплати на СИТИ КЕШ ООД, ЕИК ********* сумата от 1470 лв. /хиляда четиристотин и седемдесет лева/, представляваща част от неизплатено задължение за главница по договор за паричен заем № ******* от ***, в общ размер на 2400 лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане. При условията на евентуалност, в случай че целият договор бъде обявен за недействителен предявява иск на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 ЗПК. Твърди се, че ищцата е платила на дружеството общо 930 лв., с която сума са погасени първите четири вноски изцяло и петата частично. Задължението по кредита е изцяло падежирало с изтичането на срока за последната вноска на 18.06.2025г. Общото задължение по договора е в размер 3831.87 лева, от които 2400 лева главница, 397.65 лева възнаградителна лихва, 994.85 лева договорна неустойка и 39.37 лева такса. Претендира разноски. Моли да бъде допуснато прихващане на установените от съда насрещни вземания на страните за съдебно-деловодни разноски, до размера на по-малкото.

Същият е приет за разглеждане по делото. Препис от насрещната искова молба е връчен на първоначалния ищец. В срок не е постъпил отговор от Д. С..

Предвид доказателствата и закона, съдът намира следното:

По делото е приложен сключен между ищеца - кредитополучател и кредитора "СИТИ КЕШ" ООД договор за потребителски кредит № ******* от ***г. С подписването на договора кредитополучателят е удостоверил получаването в заем на сумата от 2400 лева, като длъжникът се е задължил да върне сумата от общо 2820,98 лева, при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ от 50%, на 30 седмични погасителни вноски от които 4 вноски по 23,33 лв. и 26 вноски по 104,91 лева, с първа падежна дата 27.11.2024г. и последна падежна дата 18.06.2025г. Годишният процент на разходите /ГПР/ е в размер на 65,61%. В чл.3, ал.2 от договора е посочено, че в размера на ГПР е включена единствено възнаградителната лихва.

Според чл.5 от договора, заемателят следва в тридневен срок от сключването му да предостави обезпечение, отговарящо на следните условия: 1. безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва, или 2. поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: при един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; да не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора; да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от договора, при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 1709,02 лева, която се заплаща разсрочено съгласно погасителния план.

В погасителния план към договора са посочени следните данни за кредита: главница: 2400 лева, лихва: 420,98 лева, вноска: 2820,98 лева, неустойка: 1709,02 лева, вноска с неустойка: 4530 лева. За първите 4 вноски, се погасява само лихва и неустойка, като неустойката е значително по-висока (127,67 лева) в сравнение с останалите вноски по кредита (46,09 лева).

3

По делото не се спори, че ищецът е усвоил заетата сума, както и че на датата на падежа задълженията по договора не са погасени изцяло. Спорен е въпросът за действителността на договора поради нарушение на императивни норми, установени в чл.

11, т. 10 от ЗПК.

Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. В случая кредитополучателят се явява потребител, по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва от закрилата на закона и посочените по-горе разпоредби и следва да бъде извършена преценка за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, както и за неговата действителност.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от Закона за потребителския кредит, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10, договорът за потребителски кредит е недействителен. Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита /ГПР/ и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит /чл. 19, ал. 1 ЗПК/. По смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съгласно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута.