Решение № 317 от 10.12.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. гр. Добрич, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева в присъствието на прокурора В. Зл. В. като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20243200500515 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба с вх. №3624/20.02.2024г. от Прокуратурата на Република България, и по въззивна жалба вх.№4967/07.03.2024г. от Л. П. М., ЕГН **********, от гр. В., двете срещу решение №138/12.02.2024г. по гр.д.№1477/2023г. на РС-Добрич, което всяка от страните обжалва според интереса си, а именно:

Прокуратурата на Република България обжалва решението в осъдителната му част за сумата 10 400 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на неоснователно повдигнати на 05.05.2020г. обвинения за извършени престъпления по чл. 325, ал.З, вр. с ал.2, вр. с ал. 1 от НК и по чл. 216, ал. 1 от НК по досъдебно производство №311/2020г. по описа на Първо РУ-Добрич, пр. пр.

№1000/2020г. по описа на Районна прокуратура-Добрич, ведно със законната лихва върху главницата от 14.07.2022 г. до окончателното й изплащане.

Счита решението в обжалваната осъдителна част за неправилно, тъй като липсват два елемента от фактическия състав на отговорността на държавата по ЗОДОВ-настъпили неимуществени вреди и причинно1 следствена връзка с действията на държавата. Обвинението не било и за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, ал.7 от НК, наложена била мярка за неотклонение „парична гаранция“, не е била налагана мярка, ограничаваща пътуванията извън страната, наказателното производство продължило в разумен срок -2 години и 2 месеца. От събраните доказателства не можело да се обоснове увреда на здравето на ищеца в резултат на повдигнатото обвинение, нямало и данни за обостряне състоянието муповишаване на кръвно, сърцебиене и др.усложнения. Назначената съдебнопсихиатрична експертиза била извършена по метода на „личностен въпросник“ и констатациите в нея имали твърде условен характер, поради което не следвало да се кредитира. Показанията на св.П. М.а, П.Б. и В. С. били без конкретика, а първата свидетелка била съпруга на ищеца и показанията и следвало да се кредитират съобразно правилото на чл.172 от ГПК. Липсвало доказателства да са извършвани спрямо ищеца действия извън правнорегламентираните или с разрешение на органи на прокуратурата да се е разпространявала информация за обвинението, или представител на обвинението да е правил публични изявления.Твърдяното от ищеца уронване на доброто име и злепоставяне в обществото не били пряк резултат от действия на ответника. Публикациите в медиите не съставлявали изявление на прокуратурата. Иска отхвърляне на иска и в обжалваната част, евентуално намаляване на присъденото обезщетение като прекомерно.

В писмен отговор по жалбата на Прокуратурата Л. М. е изразил становище за нейната неоснователност, доводите на Прокуратурата счита за необосновани, решението в осъдителната му част - правилно.

Л. П. М. обжалва решението в отхвърлителната му част за горницата над присъдената сума 10 400 лева, до претендирания размер от 25000лева обезщетение за неимуществени вреди

Счита решението в обжалваната от него част за необосновано и неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон. Присъденото обезщетение било немотивирано занижено. Излага твърдения относно негативните си психични изживявания, обсъжда събраните доказателства и извежда извод, че те са в пряка причинно-следствена връзка с незаконното обвинение, че неправилно и необосновано е приложен от съда законовия критерий за справедливост по чл.52 от ЗЗД. При правилно установена 2 фактическа обстановка съдът не отчел правилно значението на увредената психика на ищеца, невъзможността за отзвучаване на всички симптоми и пълно възстановяване на психичното му състояние, данните за личността му, вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение, че са му били повдигнати незаконни обвинения за две умишлени престъпления, разгласата от средствата за масова информация на задържането му и подигнатите обвинения. Иска отмяна на решението в отхвърлителната част и уважаване на претенцията му в пълен размер.

Съединена за общо разглеждане е и частна жалба вх.

№11619/12.06.2024г. от Л. П. М. срещу определение по чл.248 от ГПК №1458/31.05.2024г.в частта, в която е отказано присъждането в негова полза на платени от него разноски за вещи лица за разликата от 511.68леда до 1230лева, писмен отговор по която насрещната страна не е подала.

По повод жалбите Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в тях оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата, провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:

Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Предявени са с искова молба вх.№10598/14.06.2023г. от Л. П. М., ЕГН **********, от гр. В., срещу Прокуратура на Република България, за осъждането и да му заплати 25 000лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на образувано и водено срещу него досъдебно производство №311/2020г.по описа на Първо РУ-Добрич, пр. пр. №1000/2020г. по описа на Районна прокуратура-[1]Добрич, за престъпления по чл. 325, ал.3, вр. с ал.2, вр. с ал. 1 от НК и по чл. 216, ал. 1 от НК , прекратено с постановление за прекратяване от 03.12.2021г. досежно престъплението по чл.

325, ал.З, вр. с ал.2, вр. с ал. 1 от НК, и с постановление за прекратяване от 14.07.2022 г. досежно престъплението по чл. 216, ал. 1 НК, ведно със законната лихва, считано от 14.07.2022г., до окончателното изплащане на сумата.

3

Обосноваващите искането обстоятелства, изложени в исковата молба, се свеждат до твърдения, че с постановление от 05.05.20202г. ищецът бил привлечен като обвиняем по досъдебно бързо производство №311/2020г.по описа на Първо РУ-Добрич, за това, че на 04.05.2020г. в гр. Добрич, на отбивката до бул. „25-ти септември“ срещу туристическа спалня „Добротица“, в посока гр. Варна, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото[1]умишлено препречил с управлявания от него лек автомобил марка „Порше Кайен“ с peг.

№***, пътя на движещия се след него лек автомобил марка „Порше Каейн“ с peг.№*** управляван от Г.Д.П. с ЕГН **********, като го принудил да спре, след което слязъл и с метален предмет /чук/ счупил стъклото на предна лява врата, като деянието е извършено при управляване на моторно превозно средство, и е съпроводено с изключителна дързост-престъпление по чл. 325, ал.3, вр. с ал.2, вр. с ал.1 от същия член от НК, и затова , че на 04.05.2020г. в гр. Добрич, на отбивката до бул. „25-ти септември“ срещу туристическа спалня „Добротица“ в посока гр. Варна повредил противозаконно чужда движима вещ-лек автомобил марка „Порше Каейн“ е peг. №*** управляван от Г.Д.П. с ЕГН **********, като счупил стъклото на предна лява врата[1]престъпление по чл. 216, ал.1 от НК.

С постановлението за привличане на обвиняем от 05.05.2020г. по отношение на ищеца била взета и мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 6 000лева, която по повод инициирано обжалване от ищеца с определение №173/08.05.2020г. по ч.н.д.№483/2020г.на РС-Добрич била заменена с мярка за неотклонение „подписка“. Ищецът би задържан за срок от 24часа в сградата на Първо РУ-Добрич. С постановление за привличане на обвиняем от 19.06.2020г. му били повдигнати нови обвинения. След продължително разследване, с постановление от 07.01.2021г. на Районна прокуратура-Добрич наказателното производство по ДП №311/2020г. по описа на Първо РУ- Добрич било частично прекратено -досежно престъплението по чл. 325, ал.З, вр. ал.1 от НК, и спряно по отношение на престъплението по чл.

216, ал.4 вр. ал.1 НК. Постановлението за частично прекратяване на повдигнатото обвинение за престъплението по чл. 325, ал.З, вр. ал.1 от НК било отменено с определение №260092/19.02.2021 г. по ч.н.д. №74/2021г.на РС-Добрич. Същото определение било потвърдено с определение №38/12.04.2021г. на Окръжен съд-Добрич, постановено по в.ч.н.д.

4

№115/2021г. на Окръжен съд-Добрич. Разследването продължило съгласно указанията на съда. На 03.11.2021г, на ищеца били предявени материалите от разследването. С постановление от 03.12.2021 г. на Районна прокуратураДобрич наказателно производство по ДП №311/2020г. по описа на Първо РУДобрич отново било частично прекратено по отношение престъплението по чл. 325, ал.З вр. ал.1 от НК и спряно по отношение на престъплението по чл.

216, ал.4, вр. ал.1 от НК. Постановлението било отменено с Определение №25/28.01.2022г. по ч.н.д.№1442/2021г. на Районен съд-Добрич. Това определение било частично отменено с Определение №175/29.06.2022г. по в.ч.н.д.№49/2022г. по описа на Окръжен съд-Добрич, като в частта за прекратяване на досъдебното производство досежно престъплението по чл.

325, ал.З, вр. ал.1 от НК постановлението от 03.11.2021г. било потвърдено. С постановление от 14.07.2022г. ДП №311/2020г. на Първо РУ-Добрич по отношение престъплението по чл. 216, ал.4, вр. ал. 1 от НК също било прекратено. Така наказателното производство било прекратено окончателно .

Излага се и, че воденото срещу ищеца наказателно производство с продължителност повече от две години и два месеца му се отразили негативно. След като излязъл от ареста изпаднал в нервен шок. В деня, когато повдигнатото обвинение му било връчено, новината била разпространена в средствата за масова информация. Изпаднал в тежко депресивно състояние.

Не излизал никъде. Не си вдигал телефона. Лежал на леглото и не можел да намери смисъл да стане и да върши нещо. Бил потресен и омърсен.

Представял си до колко лица е достигнала информацията, че е извършил престъпления. Чувствал се много зле. Не спал няколко нощи. Не излизал от дома си. Децата му и съпругата изпаднали в паника. Било опозорено доброто му име, изграждано през целия му житейски път, разрушен бил граденият с години авторитет сред роднини, приятели, познати, клиенти, контрагенти и въобще пред цялото общество. Дълго време не отивал на лекар, защото посещението щяло да достигне до знанието на обществото. Лекувал се самостоятелно с успокоителни, за да може да заспи пиел сънотворни лекарства. Кръвното му налягане се повишило значително. Това продължило с години, дори и след окончателното прекратяване на производството, в известна степен и до днес, защото за обществото прекратяването на досъдебното производство и свалянето на повдигнатите обвинения не е известно. Тайно посетил психиатър. Била му поставена диагноза:

5

„Разстройство в адаптацията. Депресивна реакция“. Изписани му били лекарства-Неолексан, Неуролакс и Либрето, които пил за да се успокои и да спи. Във връзка с повишеното кръвно налягане ищецът посетил кардиолог, който му предписал лекарството Нолипрел форте, което ищецът приемал. За тези негативни изживявания счита, че Прокуратурата на РБългария следва да понесе имуществена отговорност.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът счита иска за допустим като предявен от лице, което е имало качеството на обвиняем по ДП №311/2020г.на Първо РУ-Добрич, пр.пр.№1000/2000г.на РП-Добрич, което е било прекратено, но неоснователен. Оспорва наличието на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, в частност претърпени неимуществени вреди в причинна връзка с повдигнатото срещу него обвинение. Излага и, че наказателното производство е било частично прекратено за престъплението по чл.325, ал.3, във вр.с ал.2, вр.с ал.1 от НК не защото деянието не е извършено или не съставлява престъпление, т.е. правното основание за частичното прекратяване на производството не е била хипотезата на чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1 от НПК, а поради своята недоказаност с правно основание чл. 243, ал.1, т. 2 НПК. Тази хипотеза можела да се приложи от прокурора, когато той намери, че обвинението не е доказано - когато са извършени всички необходими и възможни действия, събрани са всички възможни доказателства, други няма или е обективно невъзможно да бъдат събрани и въпреки това тези доказателства не могат да доведат до категоричен и единствено възможен извод дали е извършено деянието. Да не е доказано обвинението означава, че не е доказано и обективно е невъзможно да бъде доказано дали е извършено деяние или е доказано че е извършено деяние, което е престъпление, но не е доказано кой е извършителят. За обвинението по чл. 216, ал. 1 от НК, наказателното производство било прекратено на основание чл. 243, ал.1, т. 1, вр. чл. 24, ал.5, т. 1 от НПК - поради липса на надлежно депозирана тъжба до PC-Добрич при престъпление от частен характер. В хода на образуваното производство след изготвянето на експертизите е било установено, че се касае за извършено деяние с правна квалификация чл. 216, ал. 4 от НК, което съгласно нормата на чл. 218в, т. 1 от НК наказателното преследване за престъпления по чл. 216, ал.4 от НК с предмет частно имущество да се възбужда само по тъжба на пострадалото лице. Това обстоятелство не е могло да бъде известно на 6 наблюдаващия прокурор, преди назначаването и получаването на резултатите от изготвените експертизи. Извън отговорността на прокуратурата било дали пострадалото лице ще сезира районния съд с жалба или не. Оспорва размера на претендираното обезщетението за неимуществени вреди като значително завишен с оглед твърдените вреди. За престъпленията, за които ищецът е бил привлечен като обвиняем се предвиждало лишаване от свобода до 5 години, а за престъплението по чл.325, ал.3 вр. с ал.2, вр с ал.1 от НК и лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК, и съгласно чл.93 от НК те не били „тежки“престъпления. С постановлението за привличането му в качеството му на обвиняем от 05.05.2020г. спрямо ищеца била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“, която с определение по чнд №483/2020г.на РС-Добрич била заменена с „подписка“. По никакъв начин ищецът не бил подложен на ограничения от страна на прокуратурата. Спазен бил основополагащия принцип- невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.