Решение № 2052 от 26.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2052 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20251100509508 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 6424/10.04.2025г. по гр.д. № 46409 по описа за 2024г. на Софийски районен съд, 47-ми състав е прогласен за нищожен на основание на чл. 22 от ЗПК договор за потребителски кредит №

7053422391/16.03.2023г., сключен между С. В. Т., ЕГН ********** и „Ти Би Ай Банк“ЕАД, ЕИК 131134023 поради нарушение на изискванията на л. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, като „Ти Би Ай Банк“ЕАД, ЕИК 131134023 е осъдено да заплати на адвокат М. Л. Л., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл. 38, ал.1,т.2 от ЗАдв. сумата от 1215лв., представляващи възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие на ищеца С.

В. Т. в производството пред СРС.

С Определение № 24980/06.06.2025г. по гр.д. № 46409 по описа за 2024г. на Софийски районен съд, 47-ми състав е оставена без уважение молба по чл. 248 от ГПК на Ти Би ай Банк“ЕАД за изменение на решението в частта за разноските, като възнаграждението на адв. Л. бъде намалено дори под размера, посочен в Наредба № 1/2004г.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 153961/02.05.2025г. по входящия регистър на СРС от ищеца „Ти Би Ай Банк“ЕАД, ЕИК 131134023 в частта, в която иск е уважен. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочил 1 е, че неправилно било прието, че ГПР не бил посочен и определен съобразно изискванията на закона. Договорът сочел размер на ГПР и допусканията, при които е определен същото съответствало на изискванията на закона.

Застрахователната премия не била разход по договора за кредит и затова не била включена при определянето му.Сключването на договора за застраховка не било задължително условие за получаване на кредита, кредитополучателят сам бил пожелал за сключи такава. Договорът за застраховка бил отделно правоотношение, премията била цената на застрахователната услуга, тя се определяла от застрахователя, сключването на застрахователен договор било изцяло в полза и интерес на застрахования. При намаляване на срокът на застрахователното покритие, част от премията се дължала на кредитополучателя, а не на банката. В заявлението за кредита било посочено, че е дадено съгласие от кредитополучателя да се сключи застраховката.

Претендирал е разноски. Оспорили е поради прекомерност претенцията на насрещната страна за разноски.

Срещу така постановеното определение е депозирана частна жалба вх. № 232356/02.07.2025г. по регистъра на СРС от ищеца „Ти Би Ай Банк“ЕАД, ЕИК 131134023. Посочило е , че определението е неправилно.Наредба 0 1/2004г. не била задължителна, но дори и предвидения в нея размер на адвокатското възнаграждение било по-ниско от присъденото от СРС. В случая реални разноски не били направени, защото правната помощ била безплатна.

Делото не се отличавало с фактическа и правна сложност и следвало възнаграждението да е дори по-ниско от посочения в наредба № 182004г. размер.

Въззиваемият- ищец С. В. Т., ЕГН ********** е оспорила въззивната жалба. Посочила е, че решението е правилно.Изводите на районния съд били правилни. С допълнително становище е посочила, че договор бил нищожен и поради противоречие с добрите нрави, защото възнаградителната лихва от 41,13% била прекомерна до степен на нищожност, тази нищожност водела до нищожност на целия договор. Договорът бил недействителен и поради неподписването на ОУ на всяка страница, отделно и ГПР не бил посочен съобразно закона, не бил посочен метод на изчисляването му, погасителния план не сочел какво съдържа всяка месечна вноска. Претендирала е разноски, процесуалният й представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. .

Депозиран е отговор на частната жалба от адв. М. Л., представлявал ищеца С. Т. в производство пред СРС, сочещ че определението е правилно.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 253142/06.08.2024г. от С. В. Т., ЕГН ********** срещу „Ти Би Ай Банк“ЕАД, ЕИК 131134023 с която е поискала от съда да прогласи за нищожен договор за потребителски кредит № 7053422391/16.03.2023г., 2 сключен между С. В. Т., ЕГН ********** и „Ти Би Ай Банк“ЕАД, ЕИК 131134023 поради противоречие с разпоредбите на закона, евентуално – да прогласи нищожността на клаузата по договора, вменяваща й в задължение да заплаща застрахователна премия за застраховка в размер на 2722,07лв. формирана като сбор от премии по задължителна застраховка „BANK пакет 3 Кредит + Сметка (bill )“ от 2242,54лв. и „BANK пакет 3 сметка (bill )“ от 479,53лв.-като неравноправна, както и нищожността на клаузата за възнаградителна лихва от 41,13% поради накърняване на добрите нрави.

Навела е твърдения, че с договора за кредит била уговорена лихва от 41,13% годишно която била нищожна поради прекомерност, не бил определен лихвен процент на ден, уговорено било и да плаща застрахователна премия от 2722лв., която също била кредитирана, погасителните вноски не сочели каква част погасяват главница, коя лихва и коя такси, ГПР не сочел методика по който бил определен, а и не включвал застрахователната премия, той не бил коректно посочен, надхвърлял допустимите 50%. Така целият договор бил нищожен поради противоречие със закона, евентуално нищожни били клаузите за застрахователната премия и за възнаградителната лихва.

Сключването на договора за застраховка било задължително, тази застраховка изначално била инкорпорирана в договора за кредит, нямало възможност да сключи такава в последствие и то с избран от нея застраховател. Премията не била включена в ГПР, тя била включена в главницата и вероятно се олихвявала, така застраховката не била отделна услуга , а част от договорното правоотношение. Клаузата, вменяваща й задължение за заплащане на застрахователната премия била неравноправна и като такава нищожна, тя не била индивидуално уговорена. Претендирала е разноски, процесуалният й представител е претендирал възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Ответникът Ти Би Ай Банк“ЕАД, ЕИК 131134023 е оспорил исковете.

Посочил е че договора в цялост и отделните му клаузи съответствали на закона и на добрите нрави, спазена била процедурата по сключването му.

Застрахователния договор не бил задължително условие за предоставянето на кредита и затова премията не била включена в ГПР. Ищецът можел да прекрати договора за застраховка и да получи обратно част от премията, това не се отразявало на договора за кредит, което доказвало че този застрахователен договор не бил задължително условие за предоставянето на кредита. Договорът сочел размер на лихва на ГПР, компонентите на ГПР и допусканията, при които е определен Лихвеният процент бил съобразен с добрите нрави, нямало ограничения за размера му. Погасителния план сочел вноските, лихвен процент бил фиксиран, неприложимо било изискването по ЗПК за последователността на разпределението на вноските между различните неплатени суми. Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията за разноски на насрещната страна за горницата над размера по Наредбата.

С Определение от 05.122024г. районният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че страните са сключили 3 договор за потребителски кредит № 7053422391/16.03.2023г. по който е предоставена сумата от 6400лв. при ГПР от 48,71 % и годишна възнаградителна лихва от 41,13%, че кредитополучателят е поел задължение за заплащане на застрахователна премия от 2722,07лв.

По делото е приет договор за кредит № 7053422391/16.03.2023г.., съгласно който на Ти Би ай Банк“ЕАД се е задължило да предостави на С. В.

Т. потребителски кредит в размер на общо 9122,07лв., от които: 6400лв. за потребителски цели; 2242,54лв. и 479,53лв. за заплащане на премии по застраховки съответно „BANK пакет 3 Кредит + Сметка (bill )“ от 2242,54лв. и „BANK пакет 3 сметка (bill ). Съгласно чл. 9 от договора възнаградителна лихва е 41,13% годишно, ГПР е 48,71% , като общо дължимата сума по договора е 18 720,01лв. Посочено е че ГПР е изчислен при допусканията: начална дата е дата на подписване на договора; договорът няма да бъде прекратен предсрочно; годината има 360 и дни и 12 месеца с по 30 дни; лихвените проценти и таксите са в размера към сключването на договора. В договора се съдържа погасителен план, сочещ че задълженията следва да се погасят на месечни вноски с падеж 25-то число от по 390лв., само последната вноска – 390,01лв. в срок от 25.04.2023г. до 25.03.2027г., като е посочено каква част от вноската е за лихва и каква част от вноската е за погасяване на главницата. Съгласно чл. 7.2.3. от договора при сключване на договор за застраховка или присъединяване към такъв договор по програма предлагана от кредитодателя, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата застрахователна премия, се превежда от кредитора по сметка на застрахователя за сметка на потребителя. Съгласно чл. 19 от договора сключването на застраховки не е задължително условие да се сключи договора за кредит.

Приет е сертификат № 170534223912023 съгласно който С. В. Т. се е присъединила към сключен от Ти Би ай Банк“ ЕАД договор за застраховка по програма „защита на кредита“ и „защита на сметките“ на кредитополучателите по потребителски кредити, предоставяни от Ти Би Ай Банк“ЕАД и допълнителна медицинска услуга“ второ медицинско мнение“ на застрахователя „Кардиф животозастраховане , клон България” и „Кардиф Общо застраховане, клон България”, действащо чрез застрахователен агент Ти Би Ай Банк“ ЕАД , за срок равен на срока на договора за кредит при застрахователна премия от общо 2722,07лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в 4 обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част :

Предявените главни искове са с правно основание чл. 26, ал.1 пр. 1 от ЗЗД вр. с чл. 22 вр. чл. 11 от Закона за потребителския кредит- иск за прогласяване на нищожен на договор за потребителския кредит поради противоречието му със закона, евентуални искове по чл. 26, ал.1 пр. 1 вр. с чл. 143 от ЗЗПотр и пр. 3 от ЗЗД – за прогласяване на нищожни на клаузите по договора за заплащане на застрахователна премия-като неравноправни , и на клаузата за възнаградителната лихва - като противоречаща на добрите нрави.

Съдът приема за установено по делото, че на 16.03.2023г. страните са сключили писмен договор за кредит, като съглашението е било „Ти Би Ай Банк“ЕАД да предостави на С. В. Т. кредит в размер на общо 9122,07лв., от които: 6400лв. за потребителски цели; 2242,54лв. и 479,53лв. за заплащане на премии по застраховки съответно „BANK пакет 3 Кредит + Сметка (bill )“ от 2242,54лв. и „BANK пакет 3 сметка (bill ) при възнаградителна лихва е 41,13% годишно, ГПР е посочен в размер на 48,71% , като общо дължимата сума по договора е 18 720,01лв. за срока му до 25.03.2027г. Тези обстоятелства не са спорни по делото, а и се установяват от приетите по делото писмени доказателства.

Съдът приема, че договорът е недействителен на основание на чл. 22 вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, защото не сочи коректно годишния процент на разходите и начина по който е изчислен, а и при коректно определяне на ГПР той надхвърля допустимия размер от 50%. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът следва да сочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 на ЗПК начин.