Решение № 15989 от 22.08.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 771/2022
- Вид
- Решение № 15989
- Подписан
- 22.08.2024
- В сила
- 22.08.2024
- Състав
- СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА НИКОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 84, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 139в · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б", предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 15989 гр. София, 22.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: СИЛВИЯ Г. Н.А при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. Н.А Гражданско дело № 20221110100771 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Н. Й. Н., с която се иска да бъде признато за установено спрямо ответника че дължи сумата от 1779,99 лева, от които 1487,95 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/, доставена до топлоснабден имот с адрес гр. София, п.к. 1229, обл. София град, общ. Надежда, ........, за периода м.05.2016г. до м.04.2018г., ведно със законната лихва от 30.10.2019г. до изплащане на вземането, сумата от 236,96 лева - мораторна лихва за забава от 15.09,2017г. до 21.10.2019г., както и суми за дялово разпределение сумата от 45,50 лева главница за периода от м.09.2016г. до м.04.2018г., ведно със законната лихва от 30.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 9,58 лева лихва за периода от 31.10.2016г. до 21.10.2019г.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на собственик на процесния имот, е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Счита че, лицето е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Сочи че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи 1 условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Същите общи условия били влезли в сила по отношение на ответника.
Изтъква, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че ответникът използвал доставена топлинна енергия през процесния период, но към настоящия момент не е заплатил задължението си, ето защо за ищеца възниквал правен интерес от предявяването на настоящите искове.
В законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор с който заявява че оспорва иска по основание. Не оспорва, че до имотът е доставена топлинна енергия в количествата и на стойността, сочени от ищеца. Сочи че имотът е придобит по време на брака на ответника, ето защо той притежава 1/2 от собствеността и следователно носи отговорност за 1/2 от задълженията. Оспорва условията за възникване на задължение за мораторна лихва. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Сочи че ищецът прави опит за удължаване на погасителната давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Конституираното трето лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД с молба от 02.02.2024 г., поддържа, че дяловото разпределение за процесния период е извършено в съответствие с всички действащи към този момент нормативни разпоредби.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже възникнало облигационно отношение между страните и изпълнение на задълженията му по това правоотношение в обем, съответен на претендираната цена, както и изискуемост на вземането.
В тежест на ответника е да докаже изпълнение, както и всички правоизключващи и правопогасяващи възражения.
2
От представения по делото Договор № .... / 06.11.2007 г.., се установява, че на дата 06.11.07 г. ищцовото дружество – „Топлофикация София“ АД в качеството на възложител и „......“ в качеството на изпълнител е сключен Договор при ОУ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по чл. 139в от Закона за Енергетиката.
От представения по делото Договор № .. / 03.06.2020 г.., се установява, че на дата 03.06.2020 г. ищцовото дружество – „Топлофикация София“ АД в качеството на възложител и „Техем сървисис“ в качеството на изпълнител е сключен Договор при ОУ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по чл. 139в от Закона за Енергетиката.
Видно от представения по делото Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и селищно устройство № 45, том VII, нот. дело № 1245, 1978 г. на дата 14.11.1978 г. – ищецът Н. Й. Н. е признат за собственик на Апартамент № 31, находящ се в жилищна сграда – блок № 19, вход „Б“, ж.к. „Надежда“, III етаж.
От представеното писмо с изх. № 04-7000-14/1/13.04.2021 г. от Столична община – район „Надежда“, се установява, че ж.к. „Надежда“, бл. 19 и ж.к.
„Надежда“ бл. 310, вх. „А“, „Б“, „В“ и „Г“ са номера на един и същи блок.
Ето защо съдът приема, че Н. Й. Н. е собственик на процесния имот и като такъв има качеството потребител на топлинна енергия и е страна по облигационно отношение с ищеца във връзка с предоставянето й. Съдът следва да отбележи, че отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката, в който закон е предвидено, че за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни условия, следва да бъде установено, че същото има качество на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. От тук следва извода, че за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова разпоредба, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото лице е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, като не е нужно за периода той да е ползвал и обитавал процесния имот.
В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма. Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от ДКЕВР, които влизат в 45 – дневен срок от 3 публикуването им, без да е необходимо писменото им приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото няма данни от страна на ответника да са предприемани действия по искане на специални условия, при които да се счита сключен договорът с топлопреносното предприятие, поради което и предвид липсата на изискване за писмено изразено съгласие за сключването му, следва да се приеме, че страните по спора са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия при действащите публично известни условия.
От заключението по приетата съдебно – техническа експертиза се установява, че сградата, в която се намира недвижимият имот, е топлоснабдена за процесния период, съответно в нея е въведена система за дялово разпределение.
От горепосоченото стигаме до извода, че имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата нормативна уредба – чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, собственикът на имота има качеството на потребител на доставената топлинна енергия и на основание чл. 150, ал. 2 от ЗЕ е обвързан от ОУ на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им приемане. С оглед на гореизложеното съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ищцовото дружество, както и Закон за енергетиката, като ищецът има задължение да доставя топлинна енергия в имота, а ответника да заплаща стойността на доставената топлинна услуга.
Следва да се установи, дали ищецът е изпълнил задължението си да достави реално на ответника топлинни услуги за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност за процесния период.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – техническа експертиза, което се възприема от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че сумите за топлинна енергия в имота на ответника са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Безспорно се установи, че извършените измервания в АС, начисления по фактури, дялово разпределение и остойностяване на потребена ТЕ за имота на ответника са в съответствие с изискванията на действащите Наредби за топлоснабдяване и актуални цени на ТЕ за процесния период.
Съгласно приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, непогасената сума главница за топлинна енергия за процесния период възлиза в размер на 1487,95 лева, ведно със законната лихва от дата 30.10.2019 г. до изплащане на вземането.
По възражението за давност, релевирано в срока за отговор на исковата 4 молба:
Следва да бъде разгледано възражението на ответника за погасяване на вземанията на ищцовото дружество по давност. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от дата 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС по отношение на претендираната главница , представляваща стойност на доставена топлинна енергия, е приложима уредената в чл. 111, б. „в“ ЗЗД тригодишна давност. Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 от ЗЗД – давността се прекъсва с предяваване на иск, а съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за съществуване на вземане на вземането се смята предявен от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 от ГПК. В конкретния случай Заявлението е депозирано на дата 30.10.2019 г. Следователно, тригодишната давност е изтекла за вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 30.10.2016 г.
С оглед на гореизложеното, съдът намира иска за заплащане на главница за ТЕ за частично основателен, като ответникът се явява задължен за сумата в размер на 1297.40 лева, представляваща главница за незаплатена ТЕ за периода от м.11.2016 г. до м.04.2018г., като за разликата до пълния предявен размер от 1487,95 лева и за периода от м.05.2016 г. до м.10.2016 г., включително искът се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По горните мотиви, съдът намира иска за заплащане на главница за дялово разпределение за частично основателен, като ответникът се явява задължен за сумата в размер на 41,06 лева, представляваща главница за незаплатена ТЕ за периода от м.11.2016 г. до м.04.2018 г., като за разликата до пълния предявен размер от 45,50 лева и за периода от м.09.2016 г. до м.10.2016 г., включително, искът се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.