Решение № 127 от 20.01.2023, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Пловдив, 20.01.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ – ХІІ състав, в публично съдебно заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ при секретаря РУМЯНА АГАЛАРЕВА, разгледа докладваното от председателя административно дело № 2092 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 118 КСО

Образувано е по жалба на З.И.П., ЕГН: ********** ***, против Решение № 2153-15-232 от 08.07.2021г. на директора на ТП на НОИ - гр.

Пловдив, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-15-311 от 08.06.2021г. против Разпореждане № ********** Протокол № 2140-15-316 от 07.05.2020г. на за ръководителя на ПО при ТП на НОИ – гр.

Пловдив, с което му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б ал.2 от КСО по заявление вх. № 2113-15-3803/09.10.2020г..

Жалбоподателят, в жалбата си до съда моли за отмяна на оспореното решение, като излага съображения относно това, че извода на пенсионния орган за липса на 15 години трудов стаж ІІ-ра категория е неправилен, незаконосъобразен и е направен без да бъдат изложени мотиви. Твърди се, че посочения стаж на длъжност „тракторист“ в „Пловдивска консерва“, където жалбоподателят е управлявал колесен трактор над 12 тона е такъв от втора категория труд и признаването му ще доведе да придобиване право на пенсия. Сочи, че пенсионният орган неправилно е приел, че осигурителните вноски за длъжността „тракторист“ са внасяни за трета категория труд, като не е съобразено, че до промяната на ПКТП през 1990г., размерът за осигурителните вноски за втора и трета категория труд е бил еднакъв. Иска се оспорваното решение да се отмени, като се отмени и разпореждането на пенсионния орган. В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява адв.Б., който поддържа жалбата. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът Директор на ТП на НОИ – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П., оспорва жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. В писмено становище излага допълнителни съображения. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като изслуша становищата на страните и прецени събраните доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е подадена от лице, за което оспореният акт е неблагоприятен. Същата е депозирана по пощата в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на съдебно обжалване. Предвид това и жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните за това съображения:

От фактическа страна се установява, че със Заявление вх. № 2113-15-3803/09.10.2020г. до ТП на НОИ – гр. Пловдив, З.П. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са приложени УП-3 с №551/07.11.2009г. от „Филикон 97“ АД гр.Пловдив и копие на трудова книжка. С писмо изх. № Ц 2113-15-3803#4 от 27.01.2021г. за ръководителя на ПО при ТП на НОИ – гр. Пловдив е поискал от „Пловдивска консерва“ АД-Пловдив, да бъде издадено удостоверение за лицето за периода от 26.05.1989г. до 31.12.1999г., заемал ли е длъжност „тракторист“, като се посочи действителното място на положения стаж, както и да се издаде удостоверение за периода от 01.10.2000г. до 06.08.2009г. за длъжността „шофьор“, като се уточни дали осигурителният стаж е положен на товарен автомобил с товароподемност над 12 тона. Поискал е осигурителят да издаде Удостоверение обр. УП-2 за осигурителен доход, като се уточни колко са отработените дни в периода м.06.1998г., като основанието за това е несъответствие между вписването му в трудовата книжка като календарна продължителност, и отразяването му в Регистъра на осигурените лица, където е непълен месец. Поискал също така осигурителят да издаде Удостоверение обр. УП-2 за осигурителен доход за периода м.07.1997г., м.10.1997г., като се уточни има ли осигуряване за м.06.2001г. и м.07.2001г. във „Фил – 2000“ АД, като основание за това били налични данни за осигуряване и в „Пловдивска консерва“ АД. Поискано е да се издаде и удостоверение обр. УП-3 за осигурителен стаж с прекъсване за периода 01.05.2001г. - 01.10.2005г., в което по дати да се посочат периодите на неплатен отпуск, като основание за това било вписване в Регистъра на осигурените лица на данни за повече от 30 работни дни неплатен отпуск 2005г.. Също така е изискано удостоверение обр. УП-2 за осигурителен доход за м.05.2001г., тъй като при осигурителните органи липсвала информация за осигуряване.

В отговор на искането били издадени

Удостоверение № 14/22.02.2021г. г. от Пловдивска консерва“ АД гр.Пловдив, Удостоверение № 2/22.02.2021г. от „ФИЛ-2000“ АД гр.Пловдив и Удостоверение № 37/22.02.2021г. от „Филикон-97“ АД гр.Пловдив. В тази връзка било издадено Разпореждане № **********/ Протокол № 2140-15-316/07.05.2021г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, с което на заявителят е зачетен осигурителен стаж, положен за времето от 24.04.1979г. до 06.04.2019г. с прекъсване, като е прието, че е доказан действителен осигурителен стаж от втора категория труд - 09г. 10м. 15дни и от трета категория труд - 27г. 03м. 03дни.

На основание чл. 104 КСО общият осигурителен стаж на жалбоподателят превърнат към трета категория труд е в размер 39г.07м.07дни. Осигурителният стаж положен на длъжност "тракторист" в „Пловдивска консерва" АД - Пловдив, за периодите от 26.05.1989г. до 31.12.1999г. е зачетен като стаж трета категория труд. При така приетият стаж на З.П. е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ по условията на чл. 69б, ал.2 от КСО, тъй като не е изпълнено условието за наличие на 15години осигурителен стаж при условията на втора категория труд поради установен за жалбоподателят осигурителен стаж от втора категория труд в размер 09г 10м 15дни. Заявителят обжалвал по административен ред разпореждане № **********/ Протокол №2140-15-316/07.05.2021г. на Ръководителя на ПО в ТП на НОИ - Пловдив. С оглед правилното категоризиране на претендирания осигурителен стаж са събрани допълнителни доказателства, касаещи проверка от контролен орган при ТП на НОИ - Пловдив, обстоятелствата по която са обективирани в констативен протокол № КП-5-15-00958539/06.07.2021г.. Прието е за установено, че З.П. фигурира в разплащателните ведомости на осигурителя „Пловдивска консерва" АД - Пловдив на длъжност "тракторист", категория "работници" в звено транспорт. С оглед структурирането на длъжностите в него, механизма на формиране на трудово възнаграждение за всяка една от тях и обстоятелството, че за всички, които заемащи длъжност "тракторист" е начислена една и съща основна заплата и в зависимост от изработените работни дни са изплащани суми за извънреден труд и условия на труд, като са внасяни осигурителни вноски в бюджета на ДОО за трета категория труд, е прието, че липсват основания да се приеме осигурителен стаж от втора категория труд. Този извод бил обоснован и от липса на информация за управляваното от лицето превозно средство. Затова с процесното Решение № 2153-15-232/08.07.2021г. Директор на ТП на НОИ - гр.

Пловдив е оставил в сила Разпореждане № ********** /Протокол № 2140-15-316/07.05.2020г./ на ръководителя на ПО при ТП на НОИ –Пловдив и е отхвърлил депозираната срещу него жалба като неоснователна. В тази връзка е инициирано от П. и настоящото съдебно производство. В хода на провеждането му са представени допълнителни доказателства, касаещи справка с вх. № 10927/06.06.2022г. от сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Пловдив за липсващи данни за трактори и ремаркета, собственост на осигурителя за периода от 26.05.1989г. до 31.12.1999г., становище-отговор с вх. № 193/07.01.2022 г. от "Филикон-97" АД, и извадки от три вътрешни правила за организацията на работната заплата в ДФ "Пловдивска консерва" Пловдив за 1990 г. и 1991 г., и в "Пловдивска консерва" ЕООД-Пловдив за 1993г.. В становище с вх. № 193/07.01.2022г. от "Филикон-97" АД се посочва, че е обективно невъзможно да бъдат предоставени изисканите ведомости, по според извадките от вътрешните правила за организацията на работната заплата в ДФ "Пловдивска консерва" гр.Пловдив за 1990 г. и 1991 г. и в "Пловдивска консерва" ЕООД-Пловдив за 1993 г., длъжността „тракторист“, на която е бил назначен жалбоподателят, същата е определена на такава от втора категория труд.

По делото, в качеството им на свидетели са разпитани Б.Н.С. и Т.С.М.. Свидетелят С. излага факти като очевидец, че със З.П. са работили съвместно до 1993г. в КК „Първи май“ -Пловдив, където е заемал длъжност диспечер, а жалбоподателят управлявал трактор с номер 0527, който е бил с две ремаркета, 12-13 тона общото тегло. Свидетелят М. излага факти като очевидец, че със З.П. са били колеги в КК „Първи май“ и двамата управлявали трактори модел ТК80, които транспортни машини превозвали насипна продукция от селското стопанство за цех в с.Голям Чардак, която после се извозвала в цех №1 в гр.Пловдив, бул. „Дунав“. Тракторите били с по две ремаркета, с общо тегло 12-13 тона.

Горната фактическа обстановка съдът установи от приобщените в хода на производството писмени доказателства, касаещи административната преписка по издаване на оспорения акт, както и от приетите в съдебно заседание становище от „Филикон 97 АД, справка на ОД на МВР, сектор Пътна полиция-Пловдив, проибщените Вътрешни правила за организация на работната заплата в ДФ „Пловдивска консерва“, както и от събраните гласни доказателства по разпитаните свидетели Б.Н.С. и Т.С.М., които съдът кредитира като обективни, логични, непредубедени и взаимнодопълващи се.

При така установеното от фактическа страна, като съобрази събраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира следното от правна страна:

Оспореното Решение № 2153-15-232 от

08.07.2021г. на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив и оставеното в сила Разпореждане № ********** Протокол № 2140-15-316 от 07.05.2020г. на за ръководителя на ПО при ТП на НОИ – гр.

Пловдив, са издадени от оправомощени по закон органи, в съответствие с изискваната от закона форма, като не са налице основания за тяхната нищожност.

По отношение на преценката на акта за неговото съответствие с административно производствените правила и материално правните разпоредби, съдът счита, че са налице съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в липса на мотиви от административният орган по отношение на необходими за преценката му обстоятелства, касаещи за производствената дейност, извършвана в предприятието, в което е работил жалбоподателя в периодите на непризнатия трудов стаж от втора категория. Съгласно изискванията на чл.59, ал.1, т.4 от АПК за форма на административния акт, той следва да съдържа фактически и правни основания за издаване. Видно от съдържанието на оспорените от З.П. актове досежно процесния трудов и осигурителен стаж, липсва фактическо изложение на обстоятелствата, даващи основание този стаж да бъде категоризиран трета категория, а не втора категория труд. При направените възражения от жалбоподателя, че е работил при втора категория труд, управлявайки колесен трактор над 12 тона, както и при възраженията, че до промяната на ПКТП през 1990г., размерът за осигурителните вноски за втора и трета категория труд е бил еднакъв, остава неясно по какви мотиви за процесния период стажът е определен като такъв от трета категория труд. Материалноправната разпоредба на чл.69б, ал.2 т.1 и т.2 КСО посочва, че лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират при навършване на възраст през 2020г. от 58 години и 06 месеца за мъжете, ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100 точки. Разпоредбата на чл.53а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (съкр. ПКТП, отм., бр.39 от 7.04.1998 г., в сила от 01.01.2000г. с изм. ДВ бр. 123 от 23.10.1998г.), втора категория труд се признава на шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона. В случаят органите на ТП на НОИ – гр. Пловдив не са изяснили правнозначимите факти в нарушение на чл.