Разпореждане № 3982 от 25.08.2025, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК

Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XIV-ти състав в проведеното на 20.08.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 2359 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Мария Ем. Антова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК констатира следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по заявление по образец от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, подадено от пълномощника юрисконсулт И. Т. Т. против длъжника М. Д. П., ЕГН **********, с настоящ адрес по заявлението: гр. ***, п.к. ***, гр.***, ул.“***“ №*, вх.*, ет.*, общ.***, обл. ***, с искане за издаване на заповед за изпълнение за сумите, както следва: 930.85 лв. /деветстотин и тридесет лева, осемдесет и пет стотинки/ – непогасена главница по Договор за потребителски кредит № ***от 29.03.2023 г., сключен между заявителя и М. Д. П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.08.2025г. – датата на подаване на заявлението, до окончателното изплащане на задължението; 400.00 лв. /четиристотин/ – лева – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 14.09.2024 г., за периода от 14.09.2024г. до 25.07.2025г.; 8.96 лв.

/осем лева, деветдесет и шест стотинки/ лева - законна лихва, начислена за периода от 23.07.2025г. до 18.08.2025г., както и сторените по делото разноски:

22.78 лв. - държавна такса, 180,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 80.00 лв за подготовка на документи.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор за потребителски кредит, общи условия и други.

Районен съд - Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.

Районен съд - Кюстендил е местно компетентен да го разгледа.

Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания в една част са неоснователни. Съображенията за това са следните:

Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява 1 неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела C‑96/16 и C‑94/17 на Съда на ЕС. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор и общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това задължение на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в заповедното производство произтича пряко от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Този принцип е въздигнат и в основен принцип на гражданския процес, което следва от изричната разпоредба на чл. 7, ал.3 ГПК.

В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Този извод се налага предвид константната съдебна практика на съдилищата по тези каузи, формирана както в исковото така и в заповедното производство. При съобразяване характера на правоотношението и вида на клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и спазване на основния принцип в гражданския процес за тези вземания заповед за изпълнение не следва да се издава. В тази връзка следва да се съобрази Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС. По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда на заповедното производство.

Относно таксите за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 400.00 лева: Съдът намира, че клаузата, предвиждаща задължение за заплащане на такси за събиране на вземането, е нищожна, тъй като преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Това е така, тъй като срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а напротив – изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. Следователно, не става въпрос за никаква такса, защото не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Ето защо, посочената клауза е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите от закона функции, което също влече 2 нищожността.

Предвид изложеното, горепосочените суми са недължими, като противоречащи на принципите на справедливостта и добрите нрави. Като уговорени в явен ущърб на икономически по-слабата в облигационното отношение страна, което на свой ред е нарушение и на принципа на добросъвестност при сключването и изпълнението на договорите.

В частта за разноските искането е основателно за размера на внесената държавна такса, намалена съобразно уважената част от претенцията – 15.98 лв. /петнадесет лева, деветдесет и осем стотинки/ лева . В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на осн. чл. 78, ал.

8 ГПК във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер на 35.07 лв. /тридесет и пет лева, седем стотинки/ лева съобразно уважената част, тъй като производството не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА заповед за изпълнение на парично задължение, съгласно която М. Д. П., ЕГН **********, с настоящ адрес по заявлението: гр. ***, п.к.

***, гр.***, ул.“***“ №*, вх.*, ет.*, общ.***, обл. ***, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх. В сумите, както следва: 930.85 лв. /деветстотин и тридесет лева, осемдесет и пет стотинки/ – непогасена главница по Договор за потребителски кредит № *** от 29.03.2023 г., сключен между заявителя и М. Д. П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.08.2025г. – датата на подаване на заявлението, до окончателното изплащане на задължението; 8.96 лв. /осем лева, деветдесет и шест стотинки/ лева - законна лихва, начислена за периода от 23.07.2025г. до 18.08.2025г., както и сторените по делото разноски: 15.98 лв. - държавна такса и 35.07 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ

България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх. В за издаване на заповед за изпълнение за сумите, както следва: 400.00 лв. - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 14.09.2024г., за периода от 14.09.2024г. до 25.07.2025г.

УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл. 415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск относно вземането си, за което заявлението му е оставено без уважение в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

3

Разпореждането, в частта, за която заявлението е оставено без уважение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред Окръжен съд - Кюстендил.

Разпореждането е подписано с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Мария Ем. Антова )

4