Решение № 2227 от 12.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2227 гр. С., 12.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Господин Ст. Тонев при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Господин Ст. Тонев Въззивно гражданско дело № 20211100512349 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение №20171846/13.08.2021 г., постановено по гр. д. №37093/2017 г. по описа на СРС, 38 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т. С.“ ЕАД срещу М. ОРФ. М. и И.П. Й. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че всяка от ответниците дължи суми, както следва: сума от по 1654,48 лв., представляваща цена за доставена от дружеството топлинна енергия за периода м. 05.2014 г. – м. 04.2016 г.; сума от по 123,35 лв., представляваща законна лихва за забава от 15.09.2015 г. до 05.12.2016 г.; сума от по 37,90 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода м. 05.2014 – 04.2016 г.; сума от по 7,25 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2015 г. – 05.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението. Претенцията е по отношение на апартамент, находящ се в гр. С., ул. „*******.

Постъпила е въззивна жалба от „Т. С.“ Е А Д срещу решение №20171846/13.08.2021 г., постановено по гр. д. №37093/2017 г. по описа на СРС, 38 състав, с което са отхвърлени изцяло предявените искове. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответниците не са потребители на топлинна енергия за битови нужди по см. на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, като 1 посочва, че съдът е преценил превратно допуснатите и приети по делото доказателства. Сочи, че с протоколно определение районният съд е определил за безспорно между страните, че ответникът И. Й. е собственик на ½ от топлоснабдения имот, а в решението си приел, че установеното от него за безспорно не водело до извод, че това признание било отнесено към процесния период. Сочи, че процесуалният представител на едната ответница представил в открито съдебно заседание писмени доказателства, касаещи спорът за собственост между ответниците. Процесуалният представител на ответницата направил изявление, че имотът е определен в съсобственост по ½ ид. ч. между ответниците. Твърди, че били представени преписи от решение на САС и ВКС, касаещи собствеността върху топлоснабдения имот, които били приети от СРС без да е указал на страните, че същите страдат от недостатъци, а в решението е приел, че не могат да се правят изводи върху обезличени копия. Признава, че не е представен по делото документ, представляващ титул за собственост, но твърди, че въпреки това било проведено пълно и главно доказване на факта на собствеността. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение като неправилно и вместо него да постанови друго решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски, в т. ч. и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна – И.П. Й. е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. Твърди, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба следва да се отхвърли като неоснователна. Сочи, че не било прието за безспорно между страните, че ответницата Й. е собственик на ½ ид.ч. от топлоснабдения имот. Излага, че с доклада си СРС е указал, че всяка страна следва да докаже обстоятелствата, от които черпи права, а ищцовото дружество не доказало факта на собствеността. Твърди, че възражението на ищеца, че представените преписи от решения на СГС и САС са достатъчни да докажат собствеността върху имота, е неправилно. Излага, че съдът е предоставил на ищеца възможност да се снабди с преписи от решенията, но това не било реализирано по вина на дружеството. Твърди, че искът не бил доказан като основателен при условията на пълно и главно доказване. Освен фактът на собствеността върху имота не били събрани доказателства относно монтажа и демонтажа на общия топломер. Не било установено, че Общите условия на дружеството са влезли в сила по отношение на ответницата и че Й. реално е потребила топлинната енергия, т.к. другият ответник ползвал процесния имот. Иска се отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение.

Въззиваемата страна – М.М. е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. Твърди, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба следва да се отхвърли като неоснователна. Излага, че в производството пред СРС на дружеството била предоставена възможност да се снабди със заверени преписи от решенията по спора за собственост, но това не било направено. Твърди, че искът останал недоказан – не било доказано, че ответницата М. е потребител на ТЕ, нито, че между страните имало валидно облигационно правоотношение. Не било установено, че Общите условия са влезли в сила по отношение на М..

Евентуално, договорът бил недействителен, т.к. Общите условия 2 противоречали на ЗЗП поради дребен шрифт. Не било доказано изпълнение от страна на топлофикационното дружество. Не било ясно как е била формирана претендираната сума. Оспорват се заключенията на вещите лица.

Твърденията за превратно тълкуване на доказателствата било голословно.

Иска се отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Т. С.“ ЕАД твърди, че ответниците М.М. и И.Н. са били собственик на следния топлоснабден имот: апартамент, находящ се в гр. С., община Средец, ул. „*******, в периода от 01.05.201 4 г. до 30.04.201 6 г., и в това си качество се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди през процесния период. Посочва, че ответниците са ползвали доставената им топлинна енергия в периода от 01.05.2014 г. до 30.04.201 6 г., като не са заплатили дължимата цена. Твърди, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било образувано ч. гр. д.

№72673/2016 г. по описа на СРС, 38 състав, по което е била издадена заповед за изпълнение на процесните вземания, която е била връчена на длъжниците, които на основание чл. 414 ГПК са възразили срещу заповедта, поради което са дадени указания за предявяване на иск за установяване съществуването на процесните вземания. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на всеки от ответниците, че дължи на ищеца, както следва: сума от по 1654,48 лв., представляваща цена за доставена от дружеството топлинна енергия за периода м. 05.2014 г. – м.

04.2016 г.; сума от по 123,35 лв., представляваща законна лихва за забава от 15.09.2015 г. до 05.12.2016 г.; сума от по 37,90 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода м. 05.2014 – 04.2016 г.; сума от по 7,25 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2015 г. – 05.12.2016 г. Претендира се и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.

Ответницата – И.Й. е подала отговор на исковата молба в срока по чл.

131, ал. 1 ГПК. Твърди се, че искът бил недопустим, т.к. вземанията на дружеството не били в достатъчна степен индивидуализирани. Твърдения за недопустимост се излагат и във връзка с разлиичие между размера на сумите, претендирани в заповедното и исковото производство, т.к. в заявлението била посочена сума от 3384,74 лв., докато общата стойност на претендираните с иска суми, ведно с таксата за дялово разпределение, била 3384,76 лв.

Евентуално се правят възражение срещу основателността на иска – не било доказано наличието на правоотношение между дружеството и ответницата; ответницата не живеела в процесния имот, поради което не ползвала топлинна енергия в него, дори не била титуляр на партидата; не било доказано дружеството да е изпълнило задълженията си, произтичащи от 3 правоотношението; нямало информация за количеството ползвана енергия, не била установена валидността на отчитане на показанията на измервателните уреди, не били установени продажните цени на енергията, не били ясни падежите на вземанията.

Отговор на исковата молба е депозиран и от другия ответник – М.М.. С отговора се излагат твърдения за недопустимост на иска поради липса на процесуална легитимация на ответницата. Евентуално, излагат се аргументи за неоснователност на иска. Не било доказано, че ответницата М. е била потребител на топлинна енергия; не било установено между страните да е имало валидно облигационно правоотношение; не било доказано, че Общите условия на дружеството са влезли в сила по отношение на ответницата, като Общите условия били недействителни поради противоречие със ЗЗП, т.к. били публикувани с дребен шрифт; не било доказано ищецът да е изпълнил задълженията си по договора; от исковата молба не било ясно как е формирана претендираната сума; договорът между „Т. С.“ ЕООД и ЕС бил изтекъл; не било установено дали общият топломер е бил работещ през процесния период; не било доказано, че са спазени методиката за отчитане на ТЕ, съобразно Наредбата да топлоснабдяването.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна.

Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни материалноправни норми.

Искът е допустим, а възраженията на ответниците са неоснователни.

Действително между сборът от сумите в исковата молба и тези в заявлението има разминаване от 2 стотинки, но то се дължи на фактът, че някои от претедираните със заявлението суми са нечетни числа, които не се делят точно на две, а се получава остатък от 0,5 стотинки, който правилно е закръглен до 1 от дружеството-ищец, което претендира сумите, посочени общо в заявлението, разделно с иска срещу ответниците. Вземанията, претендирани от ищеца, са в индивидуализирани в достатъчна степен, за да бъде очертан предметът на спора, респективно да се формира произнасяне по него. По въпроса за процесуалната легитимация следва да се отбележи, че тя се основава на твърденията на ищеца, а те са безпротиворечиви в тази част.

Въпросът за това дали ответниците са потребители не ТЕ касае основателността на иска, а не неговата допустимост.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.

За основателността на иска следва да установи oт ищеца наличието на облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия с ответника, по силата на което ищецът е престирал – доставил е топлинна енергия за отопление и подгряване на вода в претендирания обем и на уговорената цена за процесния имот през процесния период, както и дължимата цена за 4 ползваната топлинна енергия за процесния период.

В тежест на ответника е при доказване на горните факти, да установи положителния факт на плащане.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал.