Определение № 616 от 10.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 616 гр. София, 10.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Частно касационно гражданско дело № 20258003100203 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

С определение № 374/14.11.2024г. по в.гр.д. №273/2024г. по описа на Апелативен съдПловдив, 1-ви граждански състав, е оставена без уважение молбата на [община] в частта, с която се иска изменение на въззивно решение №169:07.10.2024г., постановено по същото дело, в частта му за разноските, с която [община] е осъдена да заплати на „Адвокатско дружество Г. и М.“ адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв. с ДДС на основание чл.

38, ал. 2 ЗАдв. за оказаната на Апостол Т. Т. безплатна правна помощ във въззивното производство.

Определението е обжалвано с частна касационна жалба вх.№ 9648/28.11.2024г., подадена от [община] чрез кмета на общината С. Д., с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено и вместо това искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ бъде отхвърлено.

За неправилни счита изводите на съда, че съдът не извършва преценка относно наличието на обстоятелства за предоставяне на безплатна правна помощ, тъй като същата била оставена единствено на договарящите се страни, както и че се дължи и ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение. Поддържа, че наличието на предпоставките за осъждането на другата страна да заплати възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА е изцяло в преценката на съда, като в случая искането би било основателно само ако е доказано наличието на предпоставката по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА-материално затруднение на лицето, за което счита, че липсват доказателства, а освен това са налице и доказателства, сочещи, че лицето не е материално затруднено.

В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, частният жалбоподател поддържа наличието на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че 1 въззивният съд се е произнесъл в противоречие с посочената практика на ВКС по приложението на чл. 38 ЗАдв. По следните правни въпроси:

1.Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗА или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда?

По така поставения въпрос поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с определение №302 от 16.05.2022г. по т.д.№371/2021г. на ІІ т.о. на ВКС; определение №60507 от 20.10.2021г. по т.д.№2429/2020г. на ІІ т.о. на ВКС; определение №119 от 29.03.2022г. по ч.гр.д.№1071/2022г. на ІV г..о на ВКС и определение №507 от 19.09.2018г. по ч.т.д.

№1972/2018г. на ІІ т.о. на ВКС.

2.Може ли съдът да начислява ДДС върху дължимото за оказана безплатна правна помощ по чл. 38 ЗА адвокатско възнаграждение?

По така поставения въпрос поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с определение №917 от 02.05.2023г. по гр.д.№1323/2023г. на ВКС.

Поддържа също така, че правната помощ, която адвокат може да оказва на лица, които имат право на издръжка, на материално затруднени лица или на роднини, близки или на друг юрист, е безплатна и по смисъла на чл. 9, ал. 1 вр. чл. 8 ЗДДС представлява безвъзмездна доставка на услуга, а безвъзмездните доставки на услуги не подлежат на облагане с данък върху добавената стойност по аргумент от чл. 2, т. 1 ЗДДС, чл. 2, § 1, буква „в“ от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност.

Посочва, че по отношение на това дали се дължи ДДС върху възнаграждение на адвокат, който е осъществил безплатна правна помощ е отправено преюдициално запитване до СЕС от страна на български съд, по което е образувано дело С-744/23, което е висящо, с оглед на което поддържа, че е налице основание за спиране на производството по делото по смисъла на чл. 633 във вр. с чл. 631 ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по жалба Апостол Т. Т., чрез процесуалния си представител адв.А. Е. М. от САК, изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Поддържа, че изводите на съда съответстват на практиката на ВКС, а именно на определение №442 от 28.06.2019г. по ч.т.д.

№502/2019г. на ІІ т.о. на ВКС по първия, поставен от жалбоподателя правен въпрос, и на определение №112 от 01.03.2019г. по ч.т.д.№141/2019г. на І т.о. на ВКС; определение №542 от 12.12.2019г. по ч.т.д.№2725/2019г. на І т.о. на ВКС; определение №306 от 06.06.2017г. по ч.т.д.№2559/2016г. на ІІ т.о. на ВКС и определение №60385 от 29.10.2021г. по ч.т.д.

№1927/2020г. на ІІ т.о. на ВКС по втория, поставен от жалбоподателя правен въпрос.

Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

По въведените от жалбоподателя доводи за неправилност на постановеното от Апелативен съд-Пловдив определение, настоящият състав на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:

С решение №82 от 08.03.2024г. по гр.д.№543/2023г. по описа на Окръжен съд-Хасково 2

[община] е осъдена да заплати на Апостол Т. Т. сумата от 40 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 662.07 лв. обезщетение за имуществени вреди по реда на чл. 49 ЗЗД, ведно със законната лихва от 09.02.2023г., като искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 40 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв. е отхвърлен. Решението е обжалвано от [община] в осъдителните му части относно присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, като с постановеното по в.гр.д.№273/2024г. по описа на Апелативен съд-Пловдив решение №169 от 07.10.2024г. първоинстанционното решение е отменено в частта, с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер над 529.66 лв. до присъдения размер от 662.07 лв. и за разликата искът е отхвърлен, а в останалата част, с която [община] е осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., както и за имуществени вреди в размер на 529.66 лв. първоинстанционното решение е потвърдено и [община] е осъдена да заплати на Адвокатско дружество „Г. и М.“ адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв. с ДДС на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. За оказана на Апостол Т. Т. безплатна правна помощ във въззивното производство.

С обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК по подадена от [община] молба за изменение на решението в частта му за разноските относно присъденото на Адвокатско дружество „Г. и М.“ възнаграждение за оказана безплатна правна помощ въз въззивното производство, въззивният съд е оставил молбата без уважение, като е приел, че молбата е неоснователна по съображения, съдържащи се в постановеното по делото въззивно решение, с което съдът се е произнесъл и по жалба срещу определение на първоинстанционния съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК, към които е препратил.

Съображенията на въззивния съд са в следния смисъл:

Прието е, че уговарянето на безплатна адвокатска помощ е по волята на договарящите се, а не въз основа на акт на съда и в този смисъл при оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Преценката относно наличието на основание за безплатна адвокатска помощ е предоставена единствено на волята на договарящите, като се има предвид, че адвокатът носи както задълженията по договора, така и правото да получи възнаграждение за изпълнението им било от клиента, било от противната страна при осъществяването на такава. С оглед на това е прието, че доводите на общината във връзка с материалното положение на ищеца Т. не следва да се обсъждат (а именно доводите, че ищецът А. Т. е управител и едноличен собственик на капитала на „Т. 12“ ЕООД с посочен ЕИК; регистриран е и като ЕТ“Апостол Т.“ с посочен ЕИК; регистриран е като тютюнопроизводител; притежава жилище в [населено място], гараж и три леки автомобила, единият от които на стойност 90 000 лв.). Прието е също така, че предоставянето на адвокатска помощ съставлява възмездна услуга съгласно чл. 36, ал. 1 ЗАдв., включително в хипотезите на чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв., когато насрещната страна бъде осъдена за разноски съгласно чл. 38, ал. 2 от същия закон, независимо, че в този случай възнаграждението не се заплаща предварително и се дължи не от представляваното лице, а от насрещната страна.

Изложени са съображения, че се касае за възмездна, облагаема с ДДС доставка на правна услуга по смисъла на чл. 2, т. 1 ЗДДС, за осъществяването на която от регистрираните по 3

ЗДДС адвокати и адвокатски дружества се начислява ДДС, като предоставената услуга става възмездна в момента, в който съдът определя възнаграждение за адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., за който адвокат възниква задължение да начисли ДДС по реда на чл. 86 ЗДДС.

С оглед на това е прието, че адвокатското възнаграждение следва да се присъди с ДДС.

За да достигне до тези изводи, въззивният съд е съобразил, че по делото е приложено пълномощно от 18.04.2023г., с което Апостол Т. Т. е упълномощил Адвокатско дружество „Г. и М.“ с представителство пред съдилищата по повод защита на неговите права във връзка с процесната злополука, а дружеството е преупълномощило адв. К. Г., чрез когото е подадена исковата молба, и адв. А. М., чрез когото е осъществено процесуалното представителство в проведеното по делото открито съдебно заседание, в което са представени и сключен между Апостол Т. и адвокатското дружество на 18.04.2023г. договор за правна защита и съдействие, в който е уговорена безплатна правна защита на материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., потвърждение на номер по ДДС за адвокатското дружество и списък на разноските, чието присъждане е претендирано, включващ адвокатско възнаграждение с ДДС. Съобразено е, че и отговорът на въззивната жалба е подаден от адв. М., а процесуалното представителство в проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание е осъществено от преупълномощената адв. Х..

По поставените от жалбоподателя правни въпроси в практиката на ВКС, посочена от страните се приема следното:

По въпроса има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗА или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда:

В посоченото от касатора определение №302 от 16.05.2022г. по т.д.№371/2021г. на ІІ т.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 288 ГПК, е прието, че на представляващото ищеца адвокатско дружество не се дължи адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. в производството пред ВКС, тъй като не са налице предпоставките на цитираната разпоредба с оглед наличието на вземане на ищеца в размер на общо 300 000 лв. - присъдено обезщетение за неимуществени вреди с подлежащото на предварително изпълнение въззивно решение.

В посоченото от касатора определение №60507 от 20.10.2021г. по т.д.№2429/2020г. на ІІ т.о., произнасяйки се по частна касационна жалба, подадена срещу въззивното решение в частта, с която е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което по реда на чл. 248 ГПК в полза на представляващото ищеца адвокатско дружество е присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА (т.е. в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК) е прието, че доколкото решението на първоинстанционния съд, с което застрахователното дружество е осъдено да заплати на ищеца сума в размер на 200 000 лв., то несъмнено са налице категорични доказателства, че ищецът не е материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, респективно се опровергава осъществяването на основанието за предоставяне на безплатна адвокатска помощ (затруднено материално положение). Прието е, че при тези данни присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ГПК за първоинстанционното 4 производство не се следва.