Решение № 179 от 16.06.2023, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. гр. Добрич, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Гражданско дело № 20223200100045 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по по искова молба вх.№505/27.01.2022г. от „***“, вписано в Търговския регистър на Ф. с фирмен №***,със съдебен адрес гр.В., чрез пълномощник адв.М. П., срещу ЧСИ Н. П. Н. с рег.№810 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд-Добрич, с адрес на кантората гр.Д., и ЧСИ Л. Т. Т. с рег.№737 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд-Добрич, с адрес на кантората ул.“***“№12, ет.2, за солидарното им осъждане за сумата от 170 344.44лева обезщетение за имуществени вреди/пропуснати ползи/, причинени от незаконосъобразно изпълнение, проведено от ответника ЧСИ Н.Н. по изп.д.№201328100400868 и ответника ЧСИ Л.Т. по изп.д.

№20137370400156, формирано от полагащи се и неразпределени суми при извършеното на 27.11.2020г. разпределение на приходи от осребрено в рамките на изп.д.№20137370400156 по описа на ЧСИ Л.Т. длъжН.о имущество, ведно със законната лихва върху същата сума за периода от датата на предявяване на иска до окончателното и плащане; за сумата от 19 922.43лева обезщетение за забавено изпълнение на горното главно парично задължение, в размер на законната лихва върху него за периода 01.12.2020г.25.01.2022г.

Обосноваващите претенцията на ищеца „***“ обстоятелства, изложени 1 в искова молба вх.№505/27.01.2022г., се свеждат до твърдения, че в полза на търговското дружество по ч.т.д.№55/2013г. на ДОС е допуснато обезпечение на бъдещ иск срещу „***“ЕООД чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана“ върху 10 самостоятелни обекта в недостроена жилищна сграда в с.Т., общ.К./всички индивидуализирани в исковата молба с посочване на кадастрален идентификатор и отнасящ се към всеки административен номер/.

Своевременно бил предявен осъдителен иск срещу „***“ЕООД и в полза на ищеца било постановено неприсъствено решение №557/13.06.2013г. по т.д.

№540/2013г.на ВОС и издаден въз основа на него на датата 17.06.2013г. изпълнителен лист за сумите от 225 811.50евро, ведно с лихва за периода 25.03.2013г. до окончателното плащане на сумата; сумата от 11 4537.78евро; сумата от 46 328.12лева.

Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп.д.

№201328100400868 по описа на ЧСИ Н.Н.. По молба на ищеца и представено удостоверение изх.№10094/24.06.2013г., издадено от ЧСИ Н.Н., ищецът се присъединил като взискател по изп.д.№20137370400156 по описа на ЧСИ Л.Т..

През годините по изп.д.№20137370400156 по описа на ЧСИ Л.Т. били извършени множество изпълнителни действия, които ползвали и ищеца. На 22.11.2019г. по това дело било извършено разпределение на приходи от ипотекиран длъжН. имот и удовлетворени всички привелигировани вземания, в което разпределение ищецът като хирографарен кредитор не участвал, но от постановлението на ЧСИ било видно, че е присъединен взискател с вземане от 1 010 865.54лева. През 2020г. били продадени девет от десетте възбранени в полза на ищеца апартамента/без ап.„А13“/. Приходите от продажбата на два от тях /“В3“ и „А16“, обозначени от ищеца като Лот 1/ възлизали на 80 206.60лева.

Приходите от продажбата на останалите седем апартамента/“А12“, „А15“, „А10“, „А9“, „А2“, „А7“ и „В2“, обозначени от ищеца като Лот 2/ възлизали на 243 713.40лева. Разноските за Лот 1 съставлявали 1 294.90лева, за Лот 2 – 4 070.48лева.

Към датата на разпределението на тези приходи- 27.11.2020г., вземането на ищеца възлизало на общо 1 056 478.48лева /сбор от левовата равностойност на 225 811.50евро, 176 096.39евро лихви върху главницата за периода 25.03.2013г.-27.11.2020г., 114 573.78евро неустойка и 46 328.12лева 2 разноски по т.д.№540/2013г. на ВОС/.

Вземанията на останалите взискатели били както следва: Банка ДСК-208 643.66лева; А.Ю.С.- 299 553.43лева; „Енерго Про Продажби“АД-621.06лева.

При този размер на вземанията на всички взискатели, след приспадане на разноските по изпълнението/при подробно разяснена от ищеца методика/, от подлежащата на разпределение сума от продажбата на апартаменти Лот 1 /“В3“ и „А16“/, ищецът следвало да получи 53 261.20лева, вместо което му била разпределена сумата от 44 725.01лева, тъй като било прието, че вземането му е в размер на 665 665.33лева, вместо 1 056 478.48лева. При определяне размера на вземането на ищеца били взети предвид само левовите еквиваленти на сумите от 225 811.50евр и 114 537.78евро, не били включени вземанията за лихви и разноските по т.д.№540/2013г.на ВОС.

В разпределението на приходите от Лот 2/апартаменти “А12“, „А15“, „А10“, „А9“, „А2“, „А7“ и „В2“/ ищецът не бил включен. От приходите от тези апартаменти следвало да му бъде разпределена сумата от 161 808.25лева. По обяснения на ЧСИ Л.Т. преди да бъде извършено разпределението е изискана справка от ЧСИ Н.Н. за актуалния размер на дълга на ищеца, вместо което последният уведомил, че изп.д.№868/2013г. е прекратено. Поради прекратяването на това изпълнително дело, според ЧСИ Л.Т. ищецът бил загубил статуса си на присъединен взискател по висящото пред нея дело, участвал в разпределението на приходите от апартаменти “В3“ и „А16“, тъй като обезпечителните възбрани върху тях били вписани преди възбраните по изп.д.№156/2013г. и бил третиран като присъединен по право взискател по отношение на приходите от тези два имота.

Действително ЧСИ Н.Н. декларирал прекратяването на изп.д.

№868/2013г. със свое постановление от 25.07.2018г., в което като правно основание бил посочен чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Ищецът не бил получавал съобщение за прекратяването, със съдържанието му се запознал едва на 04.02.2021г. Макар да постановил прекратяване ЧСИ Н.Н. не бил поискал от Агенция по вписванията наложените от съда и поддържаните по изпълнителното дело възбрани да бъдат заличени.

Посоченото от ЧСИ Н.Н. правно основание по чл.433, ал.1 т.8 от ГПК не било налице. Изпълнителни действия били искани и извършвани и благодарение на тях се стигнало до осребряване на длъжН.о имущество и 3 разпределяне на приходи. Действително, от момента на присъединяването и занапред тези действия били извършвани не непосредствено от ЧСИ Н.Н. по изп.д.№868/2013г., а от ЧСИ Л.Т. по изп.д.№156/2013г., което погрешно било възприето от ЧСИ Н.Н. като бездействие. Несъстоятелно било разбирането, че двете изпълнителни дела имат напълно самостоятелна съдба. Аргументира извод в обратния смисъл-за зависимост на двете изпълнителни производства и липсата на основание за прекратяване на изп.д.№868/2013г.на ЧСИ Н.Н. в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК при извършване на изпълнителни действия по изп.д.№156/2013г. на ЧСИ Л.Т.. Ищецът бил надлежно присъединен към изп.д.№156/2013г.на ЧСИ Л.Т. и следвало да участва в разпределението на приходите от Лот 2/апартаменти “А12“, „А15“, „А10“, „А9“, „А2“, „А7“ и „В2“/, но неправомерно бил изключен. С прекратяването на изп.д.№868/2013г.на ЧСИ Н.Н. ищецът не губел качеството и правата си на присъединен взискател по изп.д.№156/2013г.на ЧСИ Л.Т.. Прекратяването на изпълнителното производство в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК не погасявало вземането на взискателя. Дори и изп.д.№868/2013г.на ЧСИ Н.Н. правилно да било прекратено, ищецът пак не губел правата си на присъединен взискател по изп.д.№156/2013г.на ЧСИ Л.Т.. След като ЧСИ Л.Т. несъмнено е знаела, че ищецът се ползвал от изпълнителните действия по изп.д.№156/2013г., била длъжна да съзре неоснователността на постановлението за прекратяване на изп.д.№868/2013г.на ЧСИ Н.Н. и да не го зачете, да констатира висящността на същото, че вземането на ищеца не е погасено, че перемцията не е настъпила, че ищецът е все така присъединен кредитор и в негова полза следва да бъдат разпределени 161 808.25лева.

И двамата ответници разполагали със специална юридическа правоспособност, могли и били длъжни своевременно да съзрат незаконосъобразния и вредоносен характер на действията си, които в съвкупност довели до пропуснатата полза в размера на претендирания петитум.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ЧСИ Н.Н. е депозирал отговор на исковата молба вх.№2387/03.05.2022г., с доводи за нередовно упражнено право на иск, неясна искова молба, неоснователност на претенцията. Ищецът не бил удостоверил правосубектността си на чуждестранно юридическо лицетърговец и надлежното упълномощаване на адвоката, подписал исковата молба, не бил посочил банкова сметка съобразно изискванията на чл.127, ал.4 4 от ГПК. Неясно било кое е извършеното от ЧСИ Н.Н. вредоносно действие – издаването на постановление за прекратяване на изп.д.№868/2013г. или неиздаването на удостоверение за актуалния размер на дълга по искането на ЧСИ Л.Т..

Ищецът не твърдял да е искал от ЧСИ Н.Н. извършването на изпълнителни действия преди по-малко от две години преди издаването на постановление ат 25.07.2018г. за прекратяване на делото и този факт бил безспорен. Изпълнителният процес се прекратил по право, ЧСИ само констатирал този факт. Оспорват се като неоснователни твърденията на ищеца, че действията , извършени по другото изпълнително дело, по което е присъединен взискател с удостоверение, трябва да се считат за изпълнителни действия по делото на ЧСИ Н.Н.. Двете изпълнителни производства били самостоятелни, присъединяването на взискателя по едното като взискател по другото не обединявало изпълнителните производства. След като ищецът като взискател не е проявил активност да поддържа изпълнителното производство пред ЧСИ Н.Н., то делото е прекратено по право. Като взискател разполагал с редица възможности да обезпечи и реализира вземането си, включително като поиска прекратяване на делото при ЧСИ Н.Н. и връщане на изпълнителния лист и присъединяване с изпълнителния си титул по делото на ЧСИ Л.Т.. Не била налице правна сигурност, че би получил претендираната като припадаща се сума от разпределението при ЧСИ Л.Т., тъй като вземането му по изпълнителния лист било погасено по давност. За реализирането на отговорността за вреди било необходимо да е безспорно, че такива не биха произтекли за ищеца само и ако не е било извършено противоправното действие. Ако са претърпени вреди от ищеца, те се дължали на процесуалното му бездействие като взискател, а не на поведение на ЧСИ Н.Н.. Последният не бил извършвал действия, противоречащи на закона. Законодателят санкционирал бездействието на взискателя с прекратяване на изпълнителното производство и съдебният изпълнител не бил оправомощен да влияе на настъпването на този факт, а само да констатира настъпването му. Не било незаконосъобразно и изпращането на уведомление до ЧСИ Л.Т., че изпълнителното производство е прекратено. Не били налице елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД. Искът бил необоснован по размер, сумата която ищецът сочи, че би получил като присъединен взискател не съответствала на размера на 5 вземането, както и на привилегиите по чл.136 от ЗЗД. Искът бил и погасен по давност.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ЧСИ Л.Т. е депозирала отговор на исковата молба вх.№2462/05.05.2022г. със становище за допустимост и неоснователност на исковете. Не оспорва фактическите твърдения на ищеца относно проведеното обезпечително производство по ч.т.д.№55/2013г.на ДОС; относно проведеното исково производство по т.д.№540/2013г.на ДОС; образуваното изп.д.№868/2013г.на ЧСИ Н.Н.; присъединяването по изп.д.

№156/2013г.на ЧСИ Л.Т. с удостоверение изх.№10094/24.06.2013г.на ЧСИ Нл.Н., за което ищецът е уведомен със съобщение изх.№19258/25.06.2013г. на ЧСИ Л.Т., а не със съобщение изх.№22314/17.07.2013г., както е посочил ищецът в исковата молба; за извършеното разпределение на приходи от публична продан на ипотекиран имот през 2019г. и частично погасяване на привилегирования взискател „Банка ДСК“ЕАД; за извършено разпределение през 2020г. на приходи от публична продан на девет апартамента на длъжника, които са част от десетте апартамента, върху които е вписана обезпечителна възбрана в полза на ищеца, като е разпределена сумата от 323 920лева на взискателя „Банка ДСК“ЕАД и присъединените взискатели , като на ищеца е разпределена сумата от 44 725.91лева. Излага и, че на 21.12.2020г. ищецът изразил несъгласие с размера на разпределената му сума, която считал за грешно изчислена. В същия ден помощник ЧСИ Преслава Радоева отговорила на писмото на ищеца с подробни обяснения как е получен размера на разпределената му сума. Оспорва като неправилни изчисленията на ищеца относно размера на вземането му, припадащата се част от разпределяната сума на взискателите. Според ищеца следвало да му се разпредели сумата от 215 069.45лева, от която като изваждал сумата от 44 725.01лева, получавал сумата от 170 344.44лева за която предявявал първия иск. Счита да не са налице предпоставките за реализиране на отговорността на съдебните изпълнители , както солидарната, така и разделната. Не е налице нито една от предпоставките по чл.45 от ЗЗД/противоправни действия или бездействия на съдебния изпълнител в дейността му на орган по принудително изпълнение, настъпили вреди за ищеца, причинно следствена връзка между противоправното поведение и вредите/. Всички процесуални действия по изп.д.№156/2013г.на ЧСИ Л.Т. били законосъобразно извършени.