Решение № 61 от 26.05.2023, Районен съд - Севлиево
- Съд
- Районен съд - Севлиево
- Дело
- Административно наказателно дело 457/2022
- Вид
- Решение № 61
- Подписан
- 26.05.2023
- В сила
- 14.06.2023
- Състав
- Гергана Николаева Божилова
Цитирани разпоредби
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 179 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 15 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 61 гр. Севлиево, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно наказателно дело № 20224230200457 по описа за 2022 година Жалбоподателят И. И. В. от гр. С., чрез адвокат М. И. от ГАК, е обжалвал наказателно постановление № 22-0341-000490 от 15.11.2022 година на Началник РУ към ОД на МВР гр. Габрово, РУ Севлиево, с което за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2 във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200,00 лева.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че наказателното постановление следва да се отмени, тъй като описаните фактически положения не отговарят на действителността, като в тази връзка се прави искане деянието да се квалифицира като случайно по смисъла на чл. 15 от НК.
За ответника по жалбата – Началник РУ на МВР - Севлиево, редовно призован, не се явява представител при разглеждане на делото. В писмото, придружаващо преписката, се прави искане за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 28.11.20221 година. Видно от входящия номер на жалбата, същата е постъпила в деловодството на РУ на МВР – Севлиево на 12.12.2022 година, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът намира за установено следното:
1
На 27.09.2022 година около 14:30 часа жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил „***“ с рег. № *** по улица „Никола Д. Петков“ в гр. Севлиево, движейки се в посока ж.к. „Д-р Атанас Москов“. Улицата е еднопосочна с двулентов път. Маркировката била прекъсната, което позволявало изпреварване. Жалбоподателят се движел в дясната лента за движение, като пред него в лявата лента за движение се движел лек автомобил „Тойота Авенсис“. В най – дясната лента на движение, тази в която се движел жалбоподателя, имало паркирани автомобили. Когато приближил същите, жалбоподателят предприел маневра на ляво, за да ги подмине, като подал за целта ляв мигач. Движейки се в своята лента за движение, без да навлиза в лявата такава, жалбоподателят видял, че зад него се приближава с висока скорост лек автомобил марка „Сеат“. Същият задминал автомобила на жалбоподателя и застигнал движещия се в лявата лента на движение лек автомобил „Тойота Авенсис“, водачът на който рязко намалил скоростта, при което лявата предна част на автомобила на жалбоподателя /левия калник и лявата предна врата/ се изравнили успоредно с неговия десен калник и дясна задна врата. Тогава водачът на автомобила „Тойота Авенсис“ предприел внезапно маневра на дясно и ударил в ляво автомобила на жалбоподателя, който загубил контрол над автомобила и ударил паркиралия плътно в дясно лек автомобил „Форд“. В този момент водачът на лекия автомобил „Сеат“ подминал и двата автомобила и продължил движението си направо.
На мястото на инцидента бил изпратен патрулен епик в състав свидетелите Ц.
Г. и С. Д.. При пристигането си на място полицейските служители провели беседа с двамата водачи на автомобилите, и след изясняване на обстоятелствата на пътно – транспортното произшествие свидетелят Ц. Г. съставил протокол за ПТП и актове за установяване на административно нарушение и на двамата водачи. В АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление, актосъставителят е приел, че жалбоподателят, управлявайки автомобила си, не е спазил достатъчна дистанция до движещия се пред него лек автомобил „Тойота Авенсис“ и когато намалил скоростта с цел да се прибере в дясната пътна лента, не успял да спре и двата автомобила се ударили, като в следствие на удара лекият автомобил „Селика“ ударил паркирания в дясната лента на движение лек автомобил „Форд Мондео“, при което настъпило верижно ПТП с материални щети. Това деяние на жалбоподателя актосъставителят квалифицирал като нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. След съставянето на акта за установяване на административно нарушение, същият бил предявен на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и да впише своите възражения, ако има такива. Видно от приложения по делото АУАН жалбоподателят е вписал в графата за възражения, че няма такива. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН същият е депозирал писмени възражения срещу съставения АУАН, в които описал посочената по – горе фактическа обстановка с искане да не бъде санкциониран, тъй като нямал вина за настъпването на ПТП.
2
Въз основа на така съставения АУАН, на 15.11.2022 година Началникът на РУ на МВР – Севлиево съставил обжалваното наказателно постановление № 12-0341000490, в което същият се е съгласил напълно с отразените в акта фактически обстоятелства, преповторил ги е изцяло в обжалваното наказателно постановление, квалифицирал е описаното от него деяние като нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 5 от ЗДв е наложил на жалбоподателя В. глоба в размер на 200,00 лева.
В хода на производството съдът изслуша актосъставителя Ц. Г. и свидетеля по акта С. Д.. И двамата свидетели потвърдиха с показанията си описаната по – горе фактическа обстановка, като свидителят Д. поясни, че водачът на лекия автомобил «Тойота Авенсис» се е движел в лявата лента на движение, но виждайки бързо приближаващия се лек автомобил «Сеат» зад него, се е уплашил и завил волана в дясно, при което ударил автомобила «*** “, който ударил паркирания в дясната лента на движение лек автомобил „Форд“.
При преценка на описаните по – горе фактически обстоятелства съдът достига до следните правни изводи: актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени от компетентни лица съгласно представената по делото Заповед Рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 година.
При съставянето на акта и наказателното постановление обаче съдът намира, че актосъставителят неправилно е приел, че вина за настъпването на произшествието има жалбоподателя. От така описаните по – горе фактически обстоятелства, подкрепени напълно от показанията на двамата полицейски служители, се установява според съда, че жалбоподателят се е движел правилно най – плътно в дясно в дясната лента на движение и че водачът на лекия автомобил „Тойота Авенсис“ неправомерно е предприел рязко завиване на дясно, при което е станало съприкосновение между двата автомобила и автомобилът на жалбоподателя е ударил паркирания в дясно от него лек автомобил. Съответно следва извода, че жалбоподателят няма никаква вина за настъпването на произшествието, като следва да се отбележи, че същият не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди настъпването на удара с другия автомобил „Тойота“.
Именно поради тези обстоятелства съдът е на мнение, че деянието на жалбоподателя следва да се квалифицира като случайно по смисъла на чл. 15 от НК, съгласно който текст не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Т.е. от така приетото за установено по делото не може да се направи извод, че виновен за настъпването на ПТП – то е жалбоподателя и следователно същият не следва да носи административно наказателна отговорност за деянието, което му е вменено във вина. Предвид това обстоятелство наказателното постановление следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.
3
Що се касае до възражението на жалбоподателя, изразено чрез процесуалния му представител в съдебно заседание, че наказващият орган непълно е посочил санкционната норма, на основание на която е наложил наказанието, като не е посочил коя хипотеза на т. 5 на ал. 1 на чл. 179 от ЗДвП е нарушил жалбоподателя и съответно по този начин е наруил правото му на защита, съдът намира същото за неоснователно, тъй като нормата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП изрично предвижда да се налага глоба в размер на 200 лева на водач, който поради неспазване на дистанция причини ПТП. В случая в обстоятелствената част на наказателното постановление е прието, че нарушението на жалбоподателя се състои именно в неспазване на дистанция до движещия се пред него лек автомобил, поради което според съда не възниква никакво съмнение за какво точно е санкциониран жалбоподателя.
Предвид изхода на делото на жалбоподателя се дължат направените от него разноски за адвокатски хонорар, които видно от приложения по делото Договор за правна защита и съдействие са в размер на 200,00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0341-000490 от 15.11.2022 година на Началник РУ към ОД на МВР гр. Габрово, РУ Севлиево, с което на И. И. В., ЕГН:
**********, от гр. С., ж.к. „***“ № ***, на основание чл. 179, ал. 2 във връзка с чл.
179, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата му е наложена глоба в размер на 200,00лв. /двеста/ лева за извършено нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР – ГАБРОВО да заплати на И. И. В., ЕГН: **********, от гр.
С., ж.к. „***“ № *** направените от него разноски за адвокатски хонорар в размер на сумата от 200,00лв. /двеста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Габрово в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________ 4