Решение № 14659 от 01.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14659 гр. София, 01.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20211110145149 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявен от „и........................“ ЕООД против „к ..п...Т“ ООД осъдителен иск по чл. чл. 288 ТЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за 38,40 лв., претендирани като законна лихва за забава в периода 08.12.2020 г.-07.01.2021 г. относно изплащането на сумата 4459,20 лв., която е била дъжлима като навло по изпълнен от ищеца международен превоз на товари по Заявка-договор за транспорт № 88022/23.09.2020 г., по възлагане от ответника (спедитор) и за което задължение е издадена от ищеца фактура № 11295/29.09.2020 г., ведно със законната лихва върху лихвата, считано от датата на подаване на исковата молба ( на 03.02.2021 г. пред РССмолян) до окончантелното изплащане. Твърди се, че срокът за плащане на навлото е изтекъл на 07.12.2020 г., като ответникът е платил със закъснение на 08.01.2021 г.

От страна на ответника искът се оспорва с възражение, че не е получавал покана за плащане на главното задължение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Представените от ищеца документи на Заявка-договор за транспорт № 88022/23.09.2020 г. и фактура № 11295/29.09.2020 г. не съдържат положен за ответника подпис, поради което и с оглед възражението на ответника, че не е получавал покана за плащане (което имплицитно съдържа възражение, че не е бил уговарян срок) не може да се приеме, че съдържат изявление-съгласие на ответника, съответно на доказват твърденията на ищеца относно посочените в същите документи договорени между страните срокове (различни по време) за плащане на превозното възнаграждение.

1

След като не се доказва между страните да е уговорен срок за плащане, то по аргумент от чл. 372, ал. 1 ТЗ („Товародателят плаща възнаграждението при сключването на договора, освен ако е уговорено друго“), следва, че превозното възнаграждение е било дължимо, съответно изискуемо при постигането на съгласие между страните относно Заявка-договор за транспорт № 88022/23.09.2020 г., а именно – на дата 23.09.2020 г. Ищецът претендира обезщетение за забава от дата 08.12.2020 г. , която се явява по-късна от датата, на която действително е настъпила забавата (23.09.2020 г.) При извършените по реда на чл. 162 ГПК изчисления и за посочения от ищеца по-кратък (в сравнение с действителния) срок на забава 08.12.2020 г.- 07.01.2021 г., съдът намира иска за изцяло основателен – за обезщетение в размер на 38,40 лв. като законна лихва.

Неоснователна е претенцията за законна лихва върху сумата 38,40 лв., считано от датата на подаване на исковата молба ( на 03.02.2021 г. пред РС-Смолян) до окончантелното изплащане, тъй като задължението за 38,40 лв. представлява лихва.

Съгласно чл. 294, ал. 2 ТЗ, лихва върху лихва се дължи само ако е уговорена, а ищецът не твърди и съдът не намира сред доказателствата основание за извод, че между страните има съгласие да се дължи лихва върху изискуемите задъжления за лихва.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените съдебни разноски в размер на 410 лв. Претендираните от ищеца разноски по повод посоченото обезпечително производство по ч.гр.д.№ 1220/2020 г. на СмРС не се присъждат, тъй като видно от приложеното съдебно определение, със същото е обезпечен искът за превозно навло, не и за обезщетение за забава относно навлото за сочения сега период, което изключва връзката на разноските в посоченото обезпечително производство с изхода на настоящия спор.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА „к ..п...Т“ ООД с ЕИК ///////////// да заплати на „и........................“ ЕООД с ЕИК ////// на основание чл. 288 ТЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 38,40 лв.- законна лихва за забава за периода 08.12.2020 г.-07.01.2021 г. относно изплащането на сумата 4459,20 лв., която е била дъжлима като навло по изпълнен от „и........................“ ЕООД международен превоз на товари по Заявка-договор за транспорт № 88022/23.09.2020 г., по възлагане от „к ..п...Т“ ООД (спедитор) и за което задължение е издадена от „и........................“ ЕООД фактура № 11295/29.09.2020 г., както и сумата 410 лв. – съдебни разноски.

ОТХВЪРЛЯ претенцията за законната лихва върху лихвата в размер на 38,40 лв., считано от датата на подаване на исковата молба ( на 03.02.2021 г. пред РССмолян) до окончантелното изплащане.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3