Решение № 247 от 01.10.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Стара Загора, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20255500500569 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК и е образувано по жалба на ЗАД „А.“ АД против постановление от 23.07.2025г. на ЧСИ К.А. за приетите разноски по изп.д. № 618/2025г.

Жалбоподателят оспорва размера на определените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6007.50 лв. Счита, че отказът на ЧСИ да измени като намали приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение поради прекомерност, както и за преизчисляване на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, е незаконосъобразен. Излага съображения в подкрепа на становището си и иска съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното постановление.

Ответникът по жалбата М. Д. Н., чрез адв. З. взема становище за неоснователност на жалбата.

Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК, по делото са приложени мотиви на ЧСИ К.А., рег.№ 766, с район на действие ОС – Стара Загора, в които се взема становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436 от ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, и е редовна. По същество съдът намира следното:

Изпълнително дело № 618/2025г. е образувано по молба от 04.07.2025 г.

1 на М. Д. Н., чрез процесуален представител адв. М. З. срещу ЗАД „А.“ АД, въз основа на изпълнителен лист от 04.07.2025 г., издаден по в.т.д. № 229/2025 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив за сумата от 140 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди. С подадената молба взискателят е поискал образуване на изпълнително дело срещу длъжника; изпращане на покана за доброволно изпълнение; цялостно проучване на имотното състояние на длъжника и определяне на начина на изпълнението по реда на чл.18 ЗЧСИ. С молбата е поискано освен това съдебният изпълнител да определи адвокатско възнаграждение за оказаното процесуално представителство на основание чл.38, ал.1 ЗАдв. С разпореждане от същата дата ЧСИ е определил сумата от 6007,50 лв. за адвокатско възнаграждение и е разпоредил извършването на справки в НАП, ТР, Рег. л в КЧСИ, както и изпращане на покана за доброволно изпълнение. Такава покана е изпратена с обратна разписка на 07.07.2025 г. и е получена от длъжника на 08.07.2025 г. С възражение от 11.07.2025 г. длъжникът е възразил срещу определеното адвокатско възнаграждение, а на 15.07.2025 г. е представил определение № 2263 от 14.07.2025 г., постановено по ч.т.д. № 1398/2025 г. по описа на ВКС, ТК, с което е спряно изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 209 от 02.07.2025 г., постановено по в.т.д. № 229/ 2025 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. С обжалваното постановление от 23.07.2025 г.

ЧСИ е приел, че определеното адвокатско възнаграждение не следва да бъде намалено.

При така установените обстоятелства съдът приема от правна страна следното:

С определение № 2263 от 14.07.2025 г., постановено по ч.т.д. № 1398/2025 г. по описа на ВКС, ТК, принудителното изпълнение на постановеното от АС – Пловдив решение е спряно. По правило спирането на производството означава временна забрана да се извършват процесуални действия по делото. Това положение е приложимо на общо основание и по отношение на изпълнителния процес. Спирането на изпълнителния процес означава временна забрана да се упражняват процесуалните права и да се изпълняват процесуалните задължения. През периода на забраната органът на принудителното изпълнение няма право да извършва изпълнителни действия, а извършените са опорочени и отменими.

В случая, ЧСИ, след като е разгледал възражението на длъжника относно определените разноски в срока на спряното принудително изпълнение, е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. Следва да се посочи също, че при спряно изпълнително производство не би могло да се направи преценка на действията и усилията на адвоката, чието възнаграждение е определено по реда на чл.38 ЗАдв, а длъжникът не би могъл да плати в срока за доброволно изпълнение, което е от значение за определяне на възнаграждението. Това е така, защото размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и да съответства на фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални 2 действия и тяхната значимост за защита на интересите на страната. При спряно изпълнително производство няма как да се вземат предвид извършените от адвоката процесуални действия. Затова възнаграждението следва да бъде определено след възобновяване на производството, респ. тогава да бъде разгледано и възражението на длъжника по чл.78, ал.5 ГПК. За пълнота на изложението и с оглед на изложените от ЧСИ мотиви в атакуваното постановление следва да се посочи и това, че с оглед решение на СЕС от 25.01.2024 г., постановено по дело C-438/22 г., при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Възнаграждението на адвоката следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, както и съобразно действително извършената работа.

Съгласно съществуващата съдебна практика на ВКС, приетата от Висшия адвокатски съвет, НМРАВ, към която чл. 38 ЗАдв препраща, не намира приложение в никоя част, тъй като противоречи на правото на ЕС.

Задължителни остават разясненията в т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС за процесуалните правомощия на съда и критерия за упражняването им, израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие. Съчетано се прилагат принципът за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално възнаграждение и правилата за възлагане отговорността за разноски, съобразно изхода на делото в гражданския процес.

Отчита се разумната връзка на пропорционалност между използваните средства и целите, които трябва да бъдат постигнати - за справедливо възмездяване на положения от адвоката труд, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото и действително извършената работа, без за съда да са обвързващи диктуваните минималните размери по приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/2004 г. /в този смисъл – определение № 1640/04.04.2024 Г. по ч. гр. д. № 3549/2023 г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение № 409/26.06.2024 г. по гр. д. № 1857/2023 г. на ВКС, ІІІ г. о. и др./.

Разрешенията, дадени от ВКС, са напълно приложими и в изпълнителния процес.

С оглед на тези съображения съдът намира, че жалбата е основателна.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на ЗАД „А.“ АД, гр. С. – длъжник по изп. дело № 618/2025г. по описа на ЧСИ К.А., рег. № 766 на КЧСИ, с район на действие ОС 3

- Стара Загора, постановление от 23.07.2025 г., с което е отказано намаляването на определеното по реда на чл.38 ЗАдв адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на взискателя.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4