Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19 от 14.01.2026, Районен съд - Дупница

Съд
Районен съд - Дупница
Дело
Гражданско дело 1777/2025
Вид
Решение № 19
Подписан
14.01.2026
В сила
17.02.2026
Състав
Ели Димитрова Анастасова Мицевска

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 297 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.298, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Дупница, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ели Д. Анастасова Мицевска при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело № 20251510101777 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Образувано е по предявен от „Фератум България“ ЕООД срещу В. С. З., с ЕГН ********** осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата от 228.36 лева – главница по сключен договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1379570/30.08.2024г., ведно със законна лихва, считано от 22.08.2025г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се релевира, че между страните по делото е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1379570/30.08.2024г., по силата на който ответникът в качеството си на кредитополучател получил сума в размер на 3000.00 лева, която ответникът се задължил да върне. Ответникът заплатил сума в обща размер на 2771.64 лева, като процесната сума останала незаплатена. Ищецът заявява, че крайната падежна дата на вземането настъпва на 24.12.2025г., но в случая, поради неизпълнението на задълженията на ответника твърди, че е упражнил правото си да обяви предсрочната изискуемост на вземането с подаване на исковата молба В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 не е постъпил отговор от ответника.

С молба от 09.01.2026г. /л. 36/ ответницата е посочила като единствено възражение, че процесния договор за кредит е недействителен.

1

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.

1 за осъждането на ответника да заплати сумата от 228.36 лева – главница по сключен договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1379570/30.08.2024г.

Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на следните императивно необходими предпоставки:

1. наличие на облигационно правоотношение между страните по делото по сключен договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1379570/30.08.2024г., с параметри посочени в исковата молба;

2. срок за погасяване на кредита и размер на задължението;

3. предаване на договорената сума на заемополучателя;

4. настъпила предсрочна изискуемост на вземането.

5. уведомяване на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането.

С протоколно определение от 14.01.2026г. /л. 41, стр. 2/ съдът е отделил като безспорно установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните всички елементи от фактическия състав на предявения иск. Същевременно с влязло в сила в тази си част Решение с № 500 / 09.10.2025г. по гр. дело № 1209/2025г. по описа на РС – Дупница, IV с-в съдът е прогласил по предявен от ответницата срещу ищеца установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1379570/30.08.2024г. за нищожен, като противоречащ на разпоредбата на чл. 22 ЗПК.

Предвид гореизложеното следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.298, ал.1 ГПК решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. петитума на иска, които са индивидуализиращи белези и на самото спорно право. Силата на пресъдено нещо разрешава правния спор и превръща спорното право в безспорно, поради което и това съдебно установяване следва да бъде зачетено при евентуалните бъдещи спорове между същите страни на същото основание.

Съгласно чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е задължително не само за страните по него и техните наследници и правоприемници, но и за съда, който го е издал, и за всички други съдилища и учреждения в Република България. Зачитането на силата на пресъдено нещо се състои в задължението на всеки държавен орган да 2 възприеме като свое скрепеното със сила на пресъдено нещо установяване и да изхожда от него в дейността си спрямо лицата, обвързани от СПН, като не пререшава и преразглежда този въпрос.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че ответникът е доказал възражението си, че сключеният договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1379570/30.08.2024г. е нищожен, като противоречащ на разпоредбата на чл. 22 ЗПК.

В нормата на чл. 23 ЗПК законодателят изрично е посочил, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая ищецът претендира единствено и само сумата от 228.36 лева – главница по сключения договор. Ответникът не е ангажирал каквито и да било доказателства, че е заплатил процесното вземане, поради което искът е основателен и доказан изцяло.

Основателно е и искането за присъждане на законна лихва, считано от 22.08.2025г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането.

По отговорността за разноските:

Съобразно с изхода на спора право на разноски възниква за ищеца като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъди сумата от 50.00 лева – разноски за заплатена държавна такса.

Мотивиран от изложеното, РС – Дупница

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД В. С. З., с ЕГН **********, с адрес: с. Големо село да заплати в полза на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 200599406, с адрес: гр. София, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20 сумата от 228.36 лева – главница по сключен договор за предоставяне на потребителски кредит с № 1379570/30.08.2024г., ведно със законна лихва, считано от 22.08.2025г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50.00 лева – разноски за производството пред РС – Дупница.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

4