Решение № 135 от 20.04.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Варна, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г. Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20233001000087 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 1077/10.02.2023г. (по вх. рег. на ВнАпС) на ЗД „БУЛ ИНС“ АДгр. София, представлявано по пълномощие от адв. М. Г. от АК - гр. София, срещу решение № 61/04.11.2022г., постановено по т. д. № 13/2022г. по описа на Търговищки окръжен съд, в частта, с която въззивното дружество е осъдено да заплати на М. С. С. от гр. Антоново сумата 19 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесни увреждания и други негативни физически и психични изживявания, настъпили в резултат на ПТП от 03.10.2019г., на магистрала „Хемус“, км 401, с посока от гр. Варна към гр.

Шумен, настъпило между управлявания от С А П л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат” с ХХ № Х ХХХХ ХХ, със сключена при ответното дружество „ЗД Бул инс“ АД застраховка „Гражданска отговорност“, и управлявания от Й М Й л.а. марка „БМВ“, с ДК № Х ХХХХ ХХ, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.03.2020г., до окончателното изплащане на задължението.

1

Решението е постановено с участието на трето лице-помагач, „ЗК Лев Инс“ АД- гр. София, ЕИК 121130788, на страната на ответното застрахователно дружество-настоящ въззивник „ЗД “Бул Инс“АД-гр.София.

В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност на решението.

Въззивникът оспорва възприетия от окръжния съд механизъм на настъпване на процесното ПТП, както и виновността на водача С П. Навежда доводи за противоречие между събраните по делото доказателства, като твърди, че процесното ПТП е настъпило по съвсем различен начин и по съвсем различни причини от приетите по делото, които не могат да се вменят във вина на водача на застрахования л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат”с ХХ № Х ХХХХ ХХ. С твърдения за неустановени по делото механизъм и причини, довели до настъпването на процесното ПТП, счита исковата претенция за неимуществени вреди за недоказана, респ. неоснователна, поради което моли съда да я отхвърли изцяло. В условията на евентуалност, с изложени съображения за нарушаване принципа за справедливост, залегнал в чл. 52 ЗЗД, и позоваване на съдебна практика, въззивникът счита, че сумата 3 000 лв. се явява справедливо и адекватно на реално понесените вреди (при пълно отсъствие на телесни увреждания вследствие от ПТП) обезщетение за неимуществени вреди, като намира претенцията за разликата до 19 000 лв. за неоснователна. Претендира присъждане на разноски, както и изменение на обжалваното решение в частта за разноските съобразно резултата от въззивното обжалване.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в осъдителната част съобразно процесуалното качество на жалбоподателя, и е процесуално допустима.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК процесуалните представители на въззиваемата М. С. и третото лице-помагач ЗК „Лев Инс“ АД, са депозирали писмени отговори.

В отговора на въззиваемата е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба, с подробно изложени доводи и съображения срещу твърденията на въззивника: за невиновност на участника С П, респ. виновност на участника Й Й в процесното ПТП; за необоснованост на обжалваното 2 решение в съответната му част, при неправилно тълкуване на доказателствения материал по делото; за прекомерност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди при нарушение нормата на чл. 52 ЗЗД.

Намирайки решението за правилно и обосновано в обжалваната му част, моли съда да остави въззивната жалба без уважение. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

Третото лице-помагач на ответника, с писмения отговор на свой ред навежда подробно доводи и съображения за неправилност на постановеното от ТОС решение, оспорвайки механизма на процесното ПТП, наличието на причинно-следствена връзка между твърдените травматични увреждания и процесното ПТП, съответно характера и степента на уврежданията. Счита определения от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди за силно завишен, неадекватен на характера и вида на твърдените телесни увреди, както и за противоречащ на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и на задължителната съдебна практика залегнала в ППВС 4/68 – т.8. Навежда доводи за недоказаност на твърдяното от ищцата проведено лечение, както и за наличие на съпричиняване във висок процент. Моли съда да уважи депозираната въззивна жалба, като постанови решение, с което да намали определеното обезщетение за неимуществени вреди поради прекомерност и да уважи исковата претенция до размера на сумата 3 000лв. като адекватна и реално съобразена със съдебната практика по подобни увреждания.

Съставът на въззивния съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Търговищкият окръжен съд е бил сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от М. С. С. от гр. Антоново срещу „ЗД Бул Инс“ АД, гр.София, за присъждане на сумата 26 000 лв.- частичен иск от 30 000лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки, страдания и психически травми, вследствие на ПТП, настъпило на 03.10.2019г. на магистрала „Хемус“ км 401, с посока от гр. Варна към гр. Шумен, виновно причинено от С А П като водач на л.а. „Фолксваген Пасат” с ХХ № Х ХХХХ ХХ, застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва от датата на подаване на 3 исковата молба до окончателно погасяване на задължението.

Исковата претенция е основана на твърденията, че на 03.10.2019г. , около 12:45 часа, на автомагистрала Хемус, с посока от гр. Варна към гр.

Шумен, водачът на л.а. марка „Фолксваген Пасат”с д.к.№ Х ХХХХ ХХ, чиято гражданска отговорност е застрахована в ответното дружество, в района на км 401 е извършил необезопасена маневра обратен завой, поради което е ударен от л.а. БМВ, рег. № Х ХХХХ ХХ. Сочи се, че вследствие на ПТП ищцата е получила мозъчно сътресение със загуба на съзнанието, масивен оток и кръвонасядане по клепачите на лявото око, разкъсно-контузна рана в областта на лява вежда- 2см, отчупване на вътрешния режещ ръб на първи горен ляв резец, кръвонасядане в лявата седалищна област с диаметър 10-12 см., като преживяното е рефлектирало и върху психическото й здраве.

Ответникът оспорва иска изцяло по основание с твърдения за липса на предпоставки за ангажиране на имуществената му отговорност по съображения за недоказаност на вината на застрахования от дружеството водач на МПС. Оспорват се констатациите в Констативния протокол, съставен от органите на МВР за процесното ПТП, в частта относно обстоятелствата, които не са непосредствено възприети от съставителя на документа; според въззивника деянието следва да се квалифицира като „случайно“ по отношение на водача на водач на л.а. „Фолксваген Пасат”.

Възразява се за причинно-следствена връзка между ПТП и посочените от ищцата вреди. В евентуалност се оспорва размерът на претенцираното обезщетение, който се квалифицира като прекомерен, и е релевирано възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, поради нарушение на чл.137а от ЗДвП - непоставяне на обезопасителен колан.

Решението на ОС– Търговище, с което главният осъдителен иск е частично уважен до размер на сумата 19 000лв., е валидно, по критериите, възприемани в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо в обжалваната част, тъй като са налице всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на 4 иск. Изискванията на чл. 380 КЗ са спазени - ищцата, в качеството си на увредено лице по смисъла на чл. 487, ал. 1 и чл. 390, ал. 1 КЗ, е отправила писмена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, получена от ЗД „Бул Инс“ АД на 17.12.2019г. След изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, а именно с писмо от 10.03.2020г. застрахователят е отказал изплащане на обезщетение с мотивите, че на са ангажирани достатъчно доказателства.

За да се направи извод за основателност на предявен пряк иск по чл.

432, ал. 1 от КЗ от увреденото лице срещу застраховател първоинстанционният съд е приел за установено както наличието на действащо към датата на ПТП застрахователно правоотношение за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите, сключена за л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат”с ХХ № Х ХХХХ ХХ, валидна за периода от 14.10.2018г. до 13.10.2019г., което не е спорно, така и всички елементи от фактическия състав на деликта – противоправно поведение на двамата водачи, съответно застраховани при ответника и при дружеството, конституирано като трето лице –помагач, причиняване на вреди, причинна връзка между тях (между противоправното поведение и вредите), както и вина на двамата участници в ПТП, която, съобразно нормата на чл. 45, ал.2 от ЗЗД, в областта на гражданската отговорност за вреди, се предполага до доказване на противното.

Спорните въпроси във въззивното производство, с оглед съображенията и доводите във въззивната жалба и в отговорите на насрещната страна и на третото лице-помагач, са това кой носи вина за настъпване на произшествието, за размера на обезщетението, предназначено да възмезди претърпени от ищцата болките и страданията, съгласно критериите за справедливост, заложени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, и налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата (това възражение се поддържа изрично в настоящата инстанция само в отговора на третото лице- помагач ЗД „Бул Инс“ АД).

В случая, въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на лицето, застраховано при ответника, не са разрешени с присъда или друг акт на наказателния съд по Глави 28 и 29 НПК, поради което и изцяло в компетентността на гражданския съд е да установи елементите на фактическия състав на деликта.

5

За установяване механизма на процесното ПТП в първоинстанционното производство, за събрани писмени доказателства: КП за ПТП с пострадали лица № 1907/03.10.2019г., с разчертана схема на ПТП, Наказателно постановление № 19-0819-006362/20.11.2019г., издадено от сектор „ПП“, ОД на МВР-Варна във вр. с АУАН № GА123763/03.10.2019г. против С А П, разпитани са като свидетели двамата водачи на МПС, участници в процесното ПТП, включително и чрез извършване на очна ставка между свидетелите, и е прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза.

Преди да се извърши съвкупна преценка на събраните доказателства по спорния въпрос, следва да се посочи, че оплакванията на въззивника за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение по съображения за необоснованост на правния извод за вина на застрахования водач за причиняване на претендираните за обезщетяване вреди, са основани единствено на обстоятелства, за които свидетелства именно застрахованият водач С А П. Според застрахователното дружество посредством тези показания се опровергава съдържанието както на официалните документи, така и останалите събрани доказателства. Акцентира се на това, че било опровергано намерението на водача на застрахования при ответника л.а.

„Фолксваген Пасат” за осъществяване на маневра „обратен завой“ и само поради това се твърди, че механизмът на ПТП е различен от възприетия от окръжния съд въз основа на съдебно-автотехническата експертиза.