Определение № 11618 от 11.03.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11618 гр. София, 11.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20241110118522 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Съдът е сезиран с молба, подадена от ищеца И. С. Б. с искане за изменение на постановеното на 12.12.2024г. решение в частта за разноските чрез присъждане на допълнително 200 лева адвокатско възнаграждение. Поддържа, че в случая при определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът не следва да прилага Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г., а да съобрази дължимото възнаграждение с установените минимални размери съобразно НМРАВ, тъй като поисканият размер по никакъв начин не ограничавал конкуренцията и затова не е приложима практиката на СЕС. Твърди, че съгласно обичая за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с материален интерес до 1000 лева се следва възнаграждение в размер на 400 лева.

Ответникът „********“ ЕООД не изразява становище по молбата.

Молбата е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.248 ГПК, като съдът констатира, че по делото е приложен списък на разноски по чл.80 ГПК от ищеца.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

С постановеното по делото решение № 22548 от 12.12.2024 г. съдът е уважил изцяло предявения иск, като в полза на ищеца е присъдил разноски в размер на 80 лева – платена държавна такса, а в полза на процесуалния представител на ищеца – адвокат Д. Г. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА е присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото и осъществените по делото процесуални действия.

С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на 1 легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Горепосочената практика е възприета и доразвита от ВКС, като с Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т.о., Определение № 4089/17.09.2024 г. по к.ч.гр.д. № 2974/2024 г. на ВКС, IV г.о. и други е изяснено, че нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА /приложима в конкретния случай/, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

С оглед изложеното и като съобрази наведените от ищеца съображения, фактическата и правна сложност на делото, вида и цената на предявения иск и обема на извършените от процесуалния представител на ищеца адв. Г. процесуални действия, изразяващи се единствено в изготвяне и депозиране на искова молба и молби по хода на делото (без участие в открито съдебно заседание), съдът намира, че не е налице основание за изменение на решението в частта за разноските, съответно подадената молба следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадена от ищеца И. С. Б. молба с искане за изменение на постановеното на 12.12.2024 г. решение в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в двуседмичен срок от съобщението до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2