Решение № 92 от 20.10.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Плевен, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Търговско дело № 20254400900144 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.25 и сл. от ЗТР.

Постъпила е жалба от Б. В. Б. он с.***, обл.Плевен, в качеството му на управител на „***” ЕООД, ЕИК ***, против постановения отказ № ***/23.09.2025г на Агенция по вписванията, с който е отказано вписването по партидата на дружеството на заличаването му като управител.

В жалбата се твърди, че извършеният отказ е незаконосъобразен.

Навеждат се доводи, че единственият мотив за отказа е, че представеното уведомление по чл. 141, ал. 5 от ТЗ от управителя Б. Б., адресирано до дружеството не е достигнало до юридическото лице, като видно от известието за доставяне, придружаващо уведомлението е посочено, че такъв адрес не съществува, същевременно липсват имена на получател, подпис и дата на получаване, поради което е не е възникнало потестативното право да заяви заличаване в Търговския регистър.

Навежда доводи, че е представил всички изискуеми документи, че е отправил надлежно уведомление до дружеството на адреса, посочен в Търговския регистър, а това, че той не съществувал не е негова отговорност.

Сочи също, че няма данни за едноличния собственик на капитала, нито за промяна на адреса и е невъзможно връчването на уведомление по друг начин.

Посочва и начинът, по който е вписан като управител, който обаче не е относим към обжалвания отказ. В заключение моли отказът да бъде отменен и 1 да се укаже на АВ да извърши поисканото вписване.

Постъпил е отговор от АВ по жалбата, в който се изразява становище за нейната неоснователност. По същество поддържа изложените в отказа съображения. Моли да бъде потвърден, като претендира присъждане на разноски в производството.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и писмените доказателства по делото, намира за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в срок чрез АВ, като последната е изпратила по компетентност на ПлОС същата за разглеждане по същество, ведно с постановения отказ. Отказът е съобщен на 23.09.2025г., а жалбата е подадена на 25.09.2025г., т.е. в законовия едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалвания отказ, длъжностното лице по регистрацията е констатирало, че е представено уведомление по чл. 141, ал. 5 от ТЗ от управителя Б. Б., адресирано до дружеството. Видно от известието за доставяне, придружаващо уведомлението е посочено, че такъв адрес не съществува. Липсват имена на получател, подпис и дата на получаване.

Поради липсата на безспорни доказателства, че уведомлението е достигнало до дружеството, не може да се приеме, че за управителя Б. Б. е възникнало потестативното право да заяви своето заличаване от Търговския регистър.

При проверка на предпоставките за извършване на заявеното вписване, съдът установи следното:

При преценка законосъобразността на постановения отказ, съдът изхожда от вменените му със Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и Наредба № 1/2007 г. за водене, съхранение и достъп до ТР и РЮЛНЦ, правомощия. Съгласно разпоредбата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице по регистрацията (ДЛР) проверява подробно описаните в нея обстоятелства.

Фактическият състав на едностранното

2 прекратяване на правоотношение по представителство на ООД, респ. ЕООД включва факта на отправяне на изявление и получаването му от дружеството. В случай, че до изтичане на определения в чл. 141, ал. 5 ТЗ срок дружеството не заяви обстоятелството за вписване управителят е легитимиран да го поиска.

От справка по партидата на дружеството „***” ЕООД, ЕИК *** в търговския регистър се установява, че със заявление образец А 4 вх. № *** / 18.09.2025г. от жалбоподателят е поискал заличаването си като управител на дружеството. Към заявлението е представено писмено уведомление до дружеството за напускане на Б. Б. като управител, изпратено чрез препоръчана пощенска пратка до адреса на управление на дружеството гр.Плевен, ул.“***“ №25, обявен в търговския регистър. Действително в известието за доставяне е посочено, че адресът не съществува и пратката е върната в цялост на 21.08.2025г.

Този факт обаче не е основание да се приеме, че за жалбоподателя не е възникнало потестативното право да иска заличаване си като управител на дружеството.

Връчване на съобщения на юридически лица е уредено в нормата на чл.

50 ГПК, като в ал. 1 е предвидено, че същото следва да бъде извършено на адреса му на управление, вписан в ТРРЮЛНЦ. Безспорно е, че разпоредбата в този смисъл е била спазена, като съдът намира, че се установява да са били налице предпоставките за връчването на уведомлението чрез фингирано връчване по чл. 50, ал. 2 ГПК .

Според тази норма, във вр. с ал. 1, мястото на връчване на търговец и на ЮЛ, което е вписано в ТР, е последният вписан в регистъра адрес. Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новия му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Видно от вписванията в ТР по партидата на „***” ЕООД, ЕИК ***, последните вписани седалище и адрес на управление са: гр. Плевен, ул.“***“ №25. Те всъщност не са променяни от първоначалната регистрация на дружеството. При отразеното от оторизирания пощенски оператор обстоятелство, че адресът вече не съществува /т.е. физически няма сграда или помещение на това място, където да се помещава дружеството/ няма какво друго да се приеме освен, че същото е напуснало своя адрес посечен в ТЗ.

Фактът, че на адреса няма фирмени табели или реклами на търсеното 3 търговското дружество; че фирмата не се намира на адреса, няма обозначения за такава фирма, офис, пощенска кутия или лице, което да получи книжата, се налага изводът, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК. Явно дружеството е напуснало адреса си и в ТР не е вписан новия му адрес.

Предвид изложените по-горе съображения, настоящият състав намира за неправилни изложените от длъжностното лице по регистрацията мотиви, че уведомяването по реда на чл. 141, ал. 5 ТЗ следва да бъде извършено чрез лично връчване на представител на дружеството или на едноличния собственик на капитала на юридическото лице. При неосигурена възможност за това чрез канцелария на адреса и служители, чрез които такова съобщаване би могло да бъде осигурено, следва да бъдат приложени правилата за връчване на юридически лице по ГПК, предвидени съответно в чл. 50, ал. 2 и ал. 4 ГПК. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/31.05.2023 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС, в които е предвидено, че са допустими всички способи за връчване на уведомлението по чл. 141, ал. 5 ТЗ.

При това положение, настоящият съдът приема връчването за редовно, поради което счита уведомлението за заличаване на управителя за достигнало до дружеството адресат, поради което са възникнали и свързаните с него правни последици. Налице са елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 141, ал. 5 ТЗ за заличаване на управителя по негово искане, а именно отправено уведомление за това до дружеството, след което възниква легитимацията на същото да поиска вписване на това обстоятелство, а ако то не стори това в едномесечен срок, активно легитимиран се явява управителят.

В настоящият случай писмено предизвестие, обективиращо волята на Б.

Б. за освобождаването му като Управител по чл. 141, ал. 5 от ТЗ , е връчено на дружеството на 21.08.2025 г. по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК . Едномесечният срок дружеството да заяви за вписване освобождаването му в търговския регистър е изтекъл на 21.09.2025 г. и от този момент в полза на Б. е възникнало предвиденото в чл. 141, ал. 5, предл. 3 от ТЗ право, да заяви за вписване в търговския регистър на освобождаването си като управител.

При справка в търговския регистър е видно, че по партидата на 4 дружеството „***” ЕООД, ЕИК *** до 01.10.2025г. /датата на образуване на делото/ не е подавано заявление с искане за вписване на прекратяването на представителното правоотношение между него и управителя Б. В. Б., което действие е единствено релевантно при преценка за възникване на правото по чл. 141, ал. 5 от ТЗ .

Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 1 , т. 2 и т. 4 от ЗТР заявител за вписване, заличаване и обявяване в ТР може да бъде търговеца, съответно юридическото лице с нестопанска цел; прокуриста; друго лице в предвидените по закон случаи и адвокат с изрично пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата, за представителство пред агенцията, като заявлението може да се подава както от заявителя, така и от пълномощник с изрично писмено пълномощно.

С ТР № 3/15.11.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г. по описа на ВКС, ОСТК, е прието, че органите на юридическите лица са средство, чрез което волята на юридическото лице се формира и изразява по отношение на трети лица.

Органите на юридическото лице съвпадат със самото юридическо лице и волята на органите се обявява за воля на юридическото лице, а действията имза негови действия. Компетенциите на управителя включват управленска дейност- организиране и ръководство дейността на дружеството, както и дейност, като волеизявяващ орган. Действията, извършени от управителя, обвързват дружеството. Подчинеността на управителя на решенията на общото събрание /чл. 141, ал. 1 ТЗ/ има действие само във вътрешните отношения, а в отношенията на дружеството с трети лица управителят не е ограничен в правомощията си.

С оглед на това, че към датата на подаване на Заявление образец А 4 вх.

№ ***/18.09.2025г. с искане за вписване в ТРРЮЛНЦ и заличаване на Б. В. Б. като управител по партидата на „***” ЕООД, ЕИК ***, Б. е все още вписан в ТР като управител, то последният е разполагал с възможността да упълномощи адвокат с изрично пълномощно, в качеството му на представляващ „***” ЕООД, ЕИК ***. За да възникне правото на управителя сам да образува регистърно производство с искане за заличаване на вписването му като такъв в търговския регистър, следва да бъде установено, че дружеството не е предприело дължимите действия в тази насока в едномесечен срок от получаване на писменото уведомление по чл. 141, ал. 5 5 от ТЗ, което се доказва в настоящия случай.

Следователно постановеният отказ в тази си част е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен като на длъжностното лице се укаже да извърши исканото заличаване на вписване на управителя Б. В. Б., като управител на ***” ЕООД, ЕИК ***.

При този изход на производството, не се следват поисканите от Агенция по вписванията, с отговора на жалбата, разноски. На първо място жалбата е основателна. На второ място разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ гласи, че в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК. Настоящето производство има характер на охранително такова, като Агенция по вписванията няма качеството на страна по смисъла на ГПК в това производство, а и по аргумент от разпоредбата на чл. 541 от ГПК разноските, направени от жалбоподателите във връзка с това производство, следва да останат за тяхна сметка.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Отказ на длъжностно лице по регистрация при Агенцията по вписванията № ***/23.09.2025г, на длъжностното лице по регистрация при АВ към МП София, с който е отказано вписването по партидата на дружеството на заличаването на управителя Б. В. Б. от с.***, обл.Плевен, ЕГН **********.

УКАЗВА на АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА - Търговски регистър - гр.

София да извърши исканото вписване по заявление вх. № ***/18.09.2025г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по арг. от чл. 538, ал. 1 от ГПК.

ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 от ГПК.

ПРЕПИС от решението, да се изпрати на Агенцията по вписванията, на основание чл. 25, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ .