Протокол № 316 от 26.03.2024, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 316 гр. Варна, 25.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Яна Панева

Съдебни

Красимира Ст. Хинева заседатели: Живко Д. Русев при участието на секретаря Дебора Н. И. и прокурора С. Ив. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Яна Панева Наказателно дело от общ характер № 20213100200669 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Подсъдимата А. Т. М. – редовно призована, явява се лично и с адв. К. Б. и адв. Н. И., от преди.

Вещото лице М. И. М. – редовно призована, явява се лично.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. И.: Да се даде ход на делото.

Адв. Б.: Да се даде ход на делото.

Подс. М.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ПРИСТЪПВА към снемане на самоличността и изслушване на вещото лице:

М. И. М. – ***, предупредена за отговорността по чл.291 от НК, обещава да даде добросъвестно заключение.

На основание чл.282 от НПК СЪДЪТ ПРОЧИТА заключението на изготвената от 1 вещото лице М. М. съдебно-счетоводна експертиза, депозирана във ВОС с вх.

№1601/19.01.2024 г.

Вещото лице М.: Поддържам заключението във вида, в който е представено.

На въпроси на прокурора: По т.4, стр.27 от експертизата: Това, което има в ревизионния акт, като корекция на данъчното задължение, е само на основание на непризнат данъчен кредит по фактурите по процесните доставчици и конкретно тези фактури от тези процесни доставчици, които са описани по-напред. Няма корекция в ревизионния акт и в цялото ревизионно производство няма корекции, свързани с продажбите, които е извършвала „АнМарк“. Тези продажби са приети, че са реално извършени, след като са декларирани. Искам да отбележа, че по отношение на продажбите има възможност данъчният орган да установи, че продажбите са реално осъществени, съответно начисления данък е дължим, но има възможност да направи проверка и констатация, че издадените документи за продажбите са недействителни, но тогава данък се дължи само на основание, че е издаден такъв данъчен документ и е посочен данък в него. В ревизионното производство на „АнМарк“ няма такава констатация, че издадените фактури за продажби са такива, които са недействителни и данъка да се дължи на това основание – че са издадени документи без основание.

Поради което и констатацията в т.4 за формираното задължение в ревизионния акт е само на основание на това, че не е признато правото на данъчен кредит по фактурите на процесните доставчици, като не е изследвано, между другото, правото на данъчен кредит от други доставчици, които са описани по т.2.1. в посоченото в дневниците за покупки на „АнМарк“, защото освен процесните, има и други доставчици, но за тях не са извършени насрещни проверки и не са установени обстоятелства, които да доведат до заключението, че не се признава правото на данъчен кредит по тези фактури, т.е. данъчните органи са признали правото на данъчен кредит по отношение на останалите доставчици. Затова в таблицата по т.2.1, табл. 2 за всеки данъчен период съм посочила всички фактури, по които е упражнено право на данъчен кредит и след това за всеки данъчен период съм посочила колко е стойността на данъчния кредит по фактурите от съответния процесен доставчик, които са отразени в същия данъчен период, които в последствие подробно, по данъчни периоди, са отразени в табл.3 (на 10-13 стр. от експертизата).

Относно това дали по делото има данни, които биха могли да доведат до извод, че продажби или част от тях са недействителни, мога да кажа следното: по делото има представени дневници за продажби за процесния период, в които има отразени продажби по фактури. Тъй като дружеството е имало магазин, в който се осъществявали продажби на дребно, има само един отчет за продажби, който е отразен в целия период, който е предмет на ревизионното производство. За мен това не е много нормално – да има само един отчет за продажбите, но след като няма други данни, които са събрани от касовия апарат за съответния период, за да се направи съпоставка на това, което е маркирано на касовия апарат в месечния отчет и това, което е отразено като продажби, не може да се направи категорично заключение, че има неотразени продажби, които най-вероятно са такива, които 2 са продажби на дребно на физическо лице. Иначе от извършените продажби от дружеството, подробно са изследвани продажбите към „Екип“ и съответно е установено в ревизионното производство, че тези продажби са признати, както и в ревизионния акт на „Екип“ са признати и тези покупки. Първоначално в ревизионния акт е отказано правото на данъчен кредит, но при обжалването, в съдебната фаза, е установено, че доставките са действителни и реално са доставени тези стоки, които са фактурирани и съответно са вложени в обектите, които е изпълнявал „Екип“.

По отношение на непризнатото право на данъчен кредит за този период в случая няма разлика между установеното в хода на ревизионното производство и това, което е констатирано в експертизата, тъй като допълнително при изготвяне, съм се запознала и с други документи, предоставени на основание съдебно удостоверение, от които да се установят всички обстоятелства, които определят правото на данъчен кредит.

Две бележки по отношение на покупките, за които не е признато право на данъчен кредит: едната е от доставчика „Пенелопа Билд“ – има издадени фактури през данъчен период 10.2013 г., на стр.10, табл.3, 1. позиция – посочено е, че данъчния период, в който е отразена фактурата е 10.2013 г. Самата фактура е посочена първоначално с дата 11.2013 г. В представените дневници от НАП нито за данъчен период 10.2013 г., 11.2013 г., нито 12.2013 г. има такава отразена фактура в продажбите на „Пенелопа Билд“.

От друга страна „Пенелопа Билд“ е дерегистрирано по ДДС лице от м. 12.2013 г., като напълно възможно е фактурата да е издадена и след датата на дерегистрацията, което означава, че в този случай право на данъчен кредит няма как да възникне, тъй като фактурата ще е издадена от нерегистрирано по този закон лице. Отделно по отношение на самата доставка, има доказателства, че е възможно тя да е реална такава, тъй като става въпрос за извършени строително-монтажни работи (СМР) по договор. В разпитите на С. М. от 19.03.2018 г. същата е посочила, че „Пенелопа Билд“ е изпълнила поръчки на „АнМарк“, като „АнМарк“ е бил изпълнител по поръчки за СМР. Същото се потвърждава по-нататък и от дъщерята на С. – П. В., която е посочила в протокол за разпит на свидетел от 19.03.2018 г., че е работила в строителството и са изпълнявали такива поръчки на „АнМарк“.

В случая имаме несъответствие на данни в документа, въз основа на който е упражнено правото на данъчен кредит, поради което няма яснота в кой момент е фактурирана тази доставка, за да се може да се проследят и останалите обстоятелства за установяване на нейната реалност. За тази доставка мисля, че има достатъчно данни, за да се приеме, че е действително извършена, но не може със сигурност да се установи коя е датата, на която е издаден данъчния документ. Дори и да е в период, в който дружеството е било регистрирано по ДДС, няма данни в подадените декларации към НАП, тази фактура да е отразена в дневниците за продажби на „Пенелопа Билд“.

Същите ми мотиви са и по отношение на доставките от „ЛилТранс 7“, които са в данъчен период 09.2014 г. – стр.13, последния данъчен период. Тъй като едната доставка е с много специфичен предмет – трафомашина – по принцип тези машини се произвеждат по съответен проект или пък са със строго определени характеристики, предназначени за 3 мястото на монтаж, мисля, че тази доставка може да се приеме за реална доставка по фактура №16/11.09.2014 г. Интересното е, че няма събрани доказателства от „Лил Транс 7“.

В хода на ревизионното производство не са завършили самата проверка на фирмата. Не е завършено изцяло действието за насрещна проверка на този доставчик. Там имаме и отразяване в дневниците.

Фактура №15/01.09.2014 г. за СМР и всички фактури, които са с предмет на доставка СМР няма никакви други съпътстващи документи, от които да се установи какви са тези СМР, защото пише „СМР по договор“. Когато има такъв тип документи, те следва да бъдат окомплектовани най-малкото с един акт-образец №19, в който да бъдат посочени конкретните видове СМР, количеството, единичната цена и общата цена. В тази част по отношение на СМР в тази фактура няма достатъчно документи, за да се докаже какво и кога е извършено, както и кога е предадена съответната услуга, за да се установи дали е настъпило данъчното събитие за издаването на данъчния документ.

Неправомерно ползвания данъчен кредит от „АнМарк“ би следвало да е същия, които е установен в ревизионния акт, с изключение на фактура №16, която е в последния данъчен период. За „Пенелопа Билд“ нямаме доказателства, че е отразена в дневника за продажби на доставчика, а това е едно от основните основания, за да може да бъде признат данъчния кредит – освен да е издаден данъчния документ, същият да бъде отразен в дневника за продажби на доставчика и в справката декларация за съответния данъчен период. Ако не – в по-късен данъчен период, но и това не може да се установи.

Фактурата на „Пенелопе Билд“ не е отразена и за ноември месец. Няма яснота дали е издадена октомври, ноември или декември, но е отразена за октомври. Данъчните органи я признават за данъчен период 10. месец. В дневниците, представени от НАП, има един обобщен дневник за целия период на проверката за всяка една от фирмите и там няма никакви данни за 10., 11., и за 12. месеци като данъчни периоди. В момента са изтекли 10 год. от момента на издаването на съответния документ, не се пазят на хартиен носител и затова са ми предоставени в електронния им формат. Нито по данъчен период, нито по номер на фактурата можах да установя, че има такава фактура, която е включена в дневниците за продажба. В декларацията се вижда начислен данък, но не може да се установи от какъв документ е формиран този начислен данък.

На въпроси на адв. И.: Относно табл.3 относно съпътстващите документи при извършване на доставка (приемо-предавателен протокол и данни на транспортни средства) – по принцип когато става въпрос за разстояние от обекта на продавача и обекта на купувача, е нормално да се посочи къде точно е станало предаването на стоката – в склада на продавача или е доставено до обекта на купувача. От тази гледна точка тези реквизити имат уточняващ характер по отношение на действителното предаване на стоката. В доста от документите няма изрично посочване. Обикновено в момента, когато се предава стоката в склада на продавача, се посочва, че мястото на доставката е склада на продавача и това се 4 идентифицира основно във фактурата, а не в протокола, затова и мястото на доставката е един от задължителните реквизити в данъчните документи с оглед на това, че в някои случаи се определя и промяна на задължението за начисляване на ДДС.

В случаите, когато транспорта е извършен от продавача, при продавача трябва да се изследва дали същият има транспортни средства – собствени, наети, в т.ч. лични, които могат да бъдат отдадени на дружеството. Когато се извършва съответния транспорт, той следва да се документира с пътен лист за периода на производството, или пътна книжка – ползва се напоследък и ДжиПиЕс и други електронни варианти, като в този случай, когато количествата са големи, е възможно транспорта да е извършен няколко дни и да е издадена фактурата или в началото, или в края на транспорта. Следва да има и документи, от които да се установи дали продавача е разполагал с такива транспортни средства – в случая няма такива данни изобщо, нито пък има представени някакви документи за движение.

Отделно от това, ако аз имам едни транспортни средства – те се движат с гориво, има разходи за поддръжка. В дневниците за покупки на съответните процесни доставчици няма никакви документи за наем на транспортни средства, нито за гориво, нито за разходи за поддръжка. Дневниците са им стока и продажба на стока. Отделно, ако има лични превозни средства, които са използвани, то тогава това дружество, което ги използва, трябва да подаде информация в края на годината до 28.02 на следващата година, за това, че е ползвало под наем транспортни средства от физическите лица. Няма изобщо данни за подаване на такива справки по чл.73 в периода, така че транспортът на стоката от продавача до купувача „АнМарк“ не може да бъде установен или да се установят някакви факти, които да удостоверят превоза до обекта на „АнМарк“. Отделно – тази стока от някъде трябва да се натовари, а няма данни дружествата да са имали складове или място, откъдето да я натоварят тази стока и да я докарат до обекта на „АнМарк“.