Решение № 5231 от 02.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5231 гр. С., 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно наказателно дело № 20231110210235 по описа за 2023 година разгледа докладваното от съдията НАХД № 10235 по описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.189, ал.8 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на С. П. С. против електронен фиш /ЕФ/ серия К № 7389140, издаден от СДВР, с който за нарушение чл.21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева.

В жалбата се твърди, че издаденият фиш е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител. Жалбата се поддържа. Прилагат се писмени бележки, в които се изнасят съображения по същество, навеждащи основания за отмяна на ЕФ. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

1

Поддържа, че ЕФ е правилен и законосъобразен; в писмени бележки настоява за потвърждаване на ЕФ и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар, при условията на евентуалност.

Съдът, като прецени изложеното в жалбата и събраните по делото доказателства намира следното:

След анализ на приетите по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна.

На 24. 04. 2023 г. в 19 :51 часа на „Софийски околовръстен път“ номер 37, до бензиностанция „****“, посока от бул.“**** ****“ към бул. „**** ****“, при ограничение на скоростта 50 км./ч. в извън населено място, въведено с пътен знак В 26, била засечена скорост на движение на МПС товарен автомобил марка „**** **** ***” с рег. № ****. Отчетената скорост на движение била 88 км./ч, при грешка в измерване на скоростта от 3 км/ч, при разрешена такава – 50 км./ч., т.е. било констатирано превишение на разрешената скорост от 38 км/ч. Техническото средство, с което било установено движението с превишена скорост, било видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип „CORDON М2” № MD 1193.

Същото било одобрено и вписано в регистър, в срок на валидност.

Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш за налагане на глоба в размер на 300 лева на жалбоподателя С. П. С..

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: електронен фиш, ведно със снимков материал; справка за собственост на МПС, копие от заповед за компетентност, справка от Български институт по метрология ведно с удостоверение за одобрен тип средство за измерване и приложения към него, схема на организация на движението и пътните знаци, както и от останалите материали по делото. Съдът кредитира събраните по делото доказателства, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват релевантната фактическа обстановка.

2

При така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Видно от справката на Български институт по метрология и техническата спецификация на стационарната система за видеоконтрол, в електронния фиш е приспаднат в полза на нарушителя толеранс от 3 км/ч (допустимата грешка при измерване на скоростта с процесната стационарна система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/- 3 % при скорост над 100 км/ч), като е посочена скорост на движение от 88 км/ч, което е повече от максимално позволената скорост от 50 км/ч, въведена с пътен знак В 26.

Горното опровергава твърдението на жалбоподателя касателно обстоятелството, че не е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 км/ч.

Отделно от това, от изискана и приложена от АПИ по делото схема на организация на движението и пътните знаци е видно, че в процесния участък е имало поставен пътен знак В 26

Затова съдът счита, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като е управлявал процесния автомобил със скорост от 88 км/ч при ограничение 50 км/ч, въведено с пътен знак В 26, като превишената стойност на скоростта е с 38 км/ч.

Деянието е е съставомерно и от субективна страна, доколкото е извършено при форма на вина «пряк умисъл».

В този смисъл съдът намира за неоснователни наведените от жалбоподателя възражения относно незаконосъобразността на обжалвания електронен фиш.

Последният е снабден с всички изискуеми реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, включително време и място на извършване на нарушението, поради което отговаря на изискванията на закона. В електронния фиш е посочено, че нарушението е извършено в населено място, като към същия е приложен и снимковия материал, въз основа на който е издаден; недвусмисилено и ясно се визуализира марката и регистрационния номер на автомобила, неговото местоположение посредством посочените GPS-координати.

На следващо място, наказанието е наложено на собственика на МПС.

3

Последният не е посочил лицето, което е управлявало товарния автомобил и е извършило нарушението – възможност, от която жалбоподателят не се е възползвал.

В процесния случай наказанието "глоба" за извършеното административно нарушение е определено в законоустановения му размер от 300 лева, поради което обжалваният електронен фиш е законосъобразен и в тази част.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че съгласно изричната разпоредба на член 189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021 година, нормата на член 28 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ не се прилага за нарушения по ЗДвП.

На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН и с оглед изхода на спора, на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80. 00 лева по аргумент, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност; респективно, разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН , Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 7389140, издаден от СДВР, с който за нарушение чл.21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева.

НЕ УВАЖАВА искането на жалбоподателя за заплащане на сторени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА жалбоподателя С. П. С. да заплати на СДВР паричната сума от 80.00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - С. град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от 4

АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5