Определение № 1355 от 20.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1355 гр. Пловдив, 20.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев като разгледа докладваното от Фаня Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300500937 по описа за 2026 година

Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на адв. Л. Б. , САК, като пълномощник на М. Х. М. против Определение № 218/02.03.2026г по гр.д.№414/2025г. по описа на КРС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за изменение на постановеното решение в частта на разноските, съответно за присъждане на възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

Постъпил е отговор от ответника по частната жалба „ Изи Финанс“ ЕООД, с която оспорва ЧЖ като неоснователна.

ПОС като взе предвид представените доказателства, намери следното:

ЧЖ изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

В инициирано от жалбоподателката чрез проц.си представител производство по установяване нищожност на договорна клауза по договор за потребителски кредит, предявеният иск е уважен без присъждане на разноски на ищцовата страна, приемайки в постановеното решение, че ответникът не е дал повод за предявяване на иска. Този извод е направен въз основа на извънсъдебно поведение на ответника, при което последният след сключване на нищожния договор за заем, но в указан срок от КЗП е признал нищожността на договорената клауза и обявил, че я премахва със задна дата, за което направил съобщение на Интернет страницата на дружеството. В допълнение е прието, че доколкото ищцата е платила дължимата главница на 01.11.2024г. и след това не са били предприети никакви действия по посочения нищожен договор, за което са били представени и счетоводни отразявания за погасяване на задълженията, то ответникът не е дал повод за завеждане на иска.

Въззивният съд не споделя приетото от районния съд за наличие на предпоставките по 1 чл.78, ал.2 ГПК. Това се намира да е така, тъй като процесната клауза е била приложима по индивидуално сключен между страните договор за потребителски кредит, изменението на който се следва по правилата за изменение на двустранните договори чрез волеизявление на едната страна до другата страна по договора съгласно чл.20а ЗЗД и във формата, в която е сключен този договор. С оглед на това и независимо от признанието на ответника след предявяване на иска с оглед изпълнение указанието на КЗП, не са налице данни волеизявлението на кредитора да е достигнало до знанието на потребителя и въз основа на което да и да се приеме, че изменението на договора е валидно при съгласие на страните по него.

Отделно от това видно от изявленията на ответника в ОИМ е посочено, че клаузата за неустойка в процесния договор е счетена за неравноправна клауза след проверка на КЗП, видно от приложеното по делото писмо с вх.№ Ц-03-9131/ 04.11.2024г. , с което е било предоставен срок. В следствие дружеството е признало клаузата за неравноправна, същата е била премахната от договора към датата на действието му, като договорът е бил закрит на 28.02.2025г. по указанията на писмото от КЗП от м.ноември 2024г., което било обявено в сайта на дружеството. Тези предприети действия на ответника обаче в изпълнение на указанията на КЗП са били извършени след предявяването на исковата молба на ищцата, постъпила в РС-Карлово на 25.02.2025г. с дата на пощенско клеймо на постъпването – 24.02.2025г. Поради това възраженията на ответника по делото се приемат за неоснователни.

С оглед на това и в съответствие с Определение № 50466/ 30.11.2022г. на ВКС по ч.т. д.№ 2049/ 2022г. се приема, че ответникът е дал повод за предявяване на иска независимо от признанието му след неговото предявяване в хода на процеса, което е станало причина за извършването на процесуални действия от ищцата при съдействието на процесуален представител за оказване на правна помощ по реда на чл.38 ЗА. За това се следва присъждане на адв. възнаграждение на посоченото основание в размер на 400 лева, съответно 204,52 евро.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр. I вр с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 218/02.03.2026г по гр.д.№414/2025г. по описа на КРС, с което е оставена без уважение молбата на адв. Л. Б. , САК, като пълномощник на М. Х. М. за изменение на постановеното решение в частта на разноските, съответно за присъждане на възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ЗА И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ИЗМЕНЯ Решение №

297 от 21.07.2025г по гр.д.№414/2025г. по описа на Карловски

РС в частта на разноските, КАТО

2

ОСЪЖДА „ Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК:201196810 да заплати на адв. Л. К. Б. , ЕГН:

********** , САК, като пълномощник на М. Х. М., ЕГН: ********** сумата 204,52 евро / двеста и четири евро и 52 цента/ адвокатско възнаграждение на основание чл.38 Закона за адвокатурата.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3