Определение № 2463 от 20.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2463 гр. Пловдив, 20.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20235300502705 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано по въззивна частна жалба на "Ей Уан Вижън" ЕООД, ЕИК 202047351, чрез пълномощника му адвокат В. В. , срещу Разпореждане №20636/12.08.2023г. постановено по ч. гр. д. № 10339/2023г. по описа на Районен съд- Пловдив, ХIV гр. с., с което е било отхвърлено подаденото от дружеството заявление за издаване заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника И. М. за сумата от 630,66 лева, дължима по запис на заповед, издаден на 11.03.2023 г. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, като с е иска същото да бъде отменено и се постанови издаване на заповед за изпълнение съобразно подаденото заявление.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на отсрещната страна.

Окръжен съд – Пловдив, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира следното: Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, като съображенията за това са следните:

Заповедният съд е бил сезиран със заявление по чл.417,ал.1,т.10 от ГПК, подадено от „ Ей Уан Вижън" ЕООД, ЕИК 202047351, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника И. М., за сумата от 630,66 лева, дължима по запис на заповед, издаден на 11.03.2022 г. за сумата от 1980 лева , с падеж на предявяване, предявен за плащане на 1

12.10.2022г., които права по ценната книга на 12.06.2023г. са прехвърлени от поемателя ”Кредит Тайм ”ЕООД на джиратаря- заявител "Ей Уан Вижън" ЕООД ,удостоверено чрез подпис върху гърба на ценната книга.

С разпореждане № 17946 от 14.07.2023 г., постановено по горепосоченото дело, заповедният съд е оставил заявлението без движение и е указал на заявителя в тридневен срок да представи договора, за обезпечаването на който е издаден процесния запис на заповед, ведно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия.

С молба от 09.08.23г. заявителят е уведомил заповедния съд, че не му е известно записа за заповед да е издаден във връзка с каузално правоотношение и не разполага с договор за потребителски кредит, а между страните е налице само абстрактна правна сделка запис на заповед и само въз основа на него се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е отхвърлил подаденото от жалбоподателя заявление, като е приел, че тъй като процесният запис на заповед е издаден от физическо лице, то той е съставен по повод сключен потребителски договор. До този извод съдът е достигнал след служебно изготвена справка от Електронния търговски регистър за предмета на дейност на дружеството поемател, а именно -отпускане на заеми, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, придобиване на вземания по кредити и други форми на финансиране, финансов лизинг, гаранционни сделки, придобиване на участия в кредитна институция или в друга финансова институция и всякаква друга дейност, разрешена от Закона за кредитните институции и БНБ. Тъй като заявителят не представил по делото потребителският договор , то заповединят съд не би могъл да изпълни задължението си по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК за проверка дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Въззивният съд намира обжалваното разпореждане за неправилно.

С разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 3 и чл. 419, ал. 3 от ГПК е въведено задължение за съда да извърши проверка за неравноправни клаузи в потребителските договори и съответно да откаже издаването на заповед за задължения почиващи на такива клаузи. Във връзка с така разписаните задължение е въведено изискването в чл. 417, т. 10 от ГПК когато ценната книга обезпечава потребителски договор да се представи договора и др. книжа към него. Следователно, въпреки че заявлението е депозирано въз основа на запис на заповед, ако той обезпечава потребителски договор, заявителят следва да конкретизира всяка дължима сума по този договор поотделно (главница, лихва, такса, разноски, неустойка и др.).

В настоящия случай и съгласно изричното изявление на кредитора претендираното по делото вземане не произтича от друг вид договор, а от запис на заповед - абстрактна сделка , при която наличието на основание за издаването не е елемент от фактическия й състав.В този случай заповедният 2 съд дължи единствено проверката на редовността на представената ценна книга съобразно критериите, уредени в нормата на чл. 418, ал.2 от ГПК и ТР № 1/28.12.2005г. по тълк. Д. № 1/2004г. на ОСТК на ВКС, които в настоящия казус са изпълнени. Въпросите дали абстрактната правна сделка има каузално основание и какво е то, следва да се обсъждат в производството по чл. 422 от ГПК ако има съответно възражение от страните – респективно от страна на длъжника, а не служебно от съда, както е посочено в мотивите на т. 17 от ТР № 4/18.06.14г. по търк. Д. № 4/13г. на ОСГТК на ВКС.

По горните мотиви настоящият въззивен състав намира за неправилен обжалвания съдебен акт, с който заповедният съд на процесуално основание е отхвърлил подаденото от жалбоподателя заявление, поради непредставяне на потребителски договор сключен с длъжника, и като такъв следва да бъде отменен.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я Разпореждане

№20636/12.08.2023г. постановено по ч. гр. д. № 10339/ 2023г. по описа на Районен съд- Пловдив , ХIV гр. с.

ВРЪЩА делото на РС- Пловдив за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3