Акт № 278 от 28.06.2021, съд

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. Велико Търново , 25.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Ивелина Солакова

Членове:Христо Томов

Лилия Ненова при участието на секретаря Милка Хр. Желязкова като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно гражданско дело № 20214100500028 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на глава ХХ от ГПК.

Производството по делото е образувано след отмяна на Решение № 335/16.07.2019 г. по в.гр.дело № 191/2019 г. на ВТОС и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Великотърновския окръжен съд.

Постъпила е въззивна жалба от А.С.Г. починал в хода на производството по делото и заместен от правоприемника си ЦВ. АНГ. Ж., против Решение № 42/11.01.2019 г. по гр.дело № 2055/2018 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което като неоснователен и недоказан е отхвърлен предявения от А. С. Г.срещу Г. Н. К., Н. ИВ. К. и М. Д. К. иск за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.11.2016 г., оформен с нотариален акт № 2086, том 11, рег. 13247, дело 1467/2016 г. на нотариус Т. Б. с район на действие ВТРС, в частта, в която ищецът е прехвърлил на ответника Г. Н. К. своята ½ ид.ч. от описания в нотариалния акт недвижим имот: едноетажна масивна жилищна сграда и гараж, построени в УПИ I-1018, в кв. 116а по ПУП на с. С., заедно с правото на строеж върху урегулирания поземлен имот, целият с площ 843 кв.м., с уредени регулационни отношения и приложена улична регулация, заедно с всички подобрения и трайни насаждения и е учредил на ответниците Н. ИВ. К. и М. Д. К. пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота, с искане за унищожаване на договора поради това, че ищецът-продавач към момента на сключването му не е могъл да разбира или ръководи действията си.

В жалбата процесуалният представител на страната – адвокат Е. Е. от ВТАК, изразява становище за незаконосъобразност и неправилност на атакувания съдебен акт. Счита, че от 1 представената и приета по делото експертиза не може да се обоснове еднозначен извод на база събраните по делото гласни и писмени доказателства, че към датата на извършване на сделката (14.11.2016 г.) ищецът е можел да се грижи за своите работи и интереси. Намира, че от обясненията на ищеца, както и от събраните от разпита на свидетелите Г., Д.и П. гласни доказателства се установявало здравословното и емоционално състояние на А. Г. към момента на изповядване на сделката. Намира, че първостепенният съд не е изпълнил задължението си да обсъди задълбочено всички събрани по делото доказателства, а е дал вяра само на крайния извод на приетата по делото експертиза, която счита за непълна и необоснована. Намира за грешен извода на съда, че въпреки заболяването си /съдова деменция и психично състояние на реактивна депресия/ ищецът е бил в състояние да разбира действията си във връзка със сключване на договора за покупко-продажба на собствената си ½ ид.ч. от процесния недвижим имот. Моли се за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав за допускане на експертиза, алтернативно – постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира се присъждане на разноски за две съдебни инстанции.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответниците по жалбата Г. Н. К., Н. ИВ.

К. и М. Д. К., чрез процесуалния им представител по пълномощие адв. ИВ. Д. от ВТАК, в който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение като валидно, допустимо, правилно, обосновано и законосъобразно. Въззиваемите считат изведените от първостепенния съд изводи за правилни.

Претендират присъждане на разноски за въззивното производство.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивната страна не се явява и не се представлява. Процесуалният представител на въззиваемите моли подадената жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено. Счита за недоказано по делото, че А. Г. не е могъл да разбира свойството и значението на своите постъпки към датата на извършване на разпоредителната сделка. Претендира присъждане на направените от началото на производството разноски и прилага списъци по чл. 80 ГПК.

Великотърновският окръжен съд, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършената по реда на чл. 269 от ГПК служебна проверка настоящият съдебен състав намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо.

Преценявайки първоинстанционното решение по реда на чл. 271, ал. 1, изр. 1 от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано въз основа на искова молба на А. С.

Г.срещу Г. Н. К., Н. ИВ. К. и М. Д. К., в която се излагат твърдения, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 2082, том 11, рег. № 13247, дело № 1467/2016 г. на нотариус Т. Б., ищецът продал на първия ответник собствената си ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в с. С., обл. Велико Търново, а именно: едноетажна масивна жилищна сграда и гараж, построени в УПИ I-1018, в кв. 116а по ПУП на с. С., заедно с правото на строеж върху урегулирания поземлен имот, целият с площ от 843 кв.м, с уредени регулационни отношения и приложена улична регулация, заедно с всички подобрения и трайни насаждения, и учредил на 2 втория и на третия ответници право на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота, което да осъществяват заедно и поотделно с купувача Г.К.. Твърди, че е придобил собствеността върху имота по пътя на наследствено правоприемство от Г. Б. Г., починала на 03.11.2016 г. и оставила като наследници ищецът като неин преживял съпруг и ответникът Н. ИВ. К. като неин син.

Излагат се твърдения, че процесният договор е сключен непосредствено след смъртта на праводателката на ищеца, както и на неговия брат И. С. Г. като се сочи, че смъртта на двамата най-близки за ищеца хора, в продължение само на два дни, била изненадваща и съкрушителна. Сочи се, че в деня на процесната сделка ищецът бил на 73-годишна възраст, с множество хронични заболявания, между които и съдова деменция. Поради тези причини се твърди да е изпаднал в особено състояние, при което не можел да ръководи постъпките си, да разбира свойството и значението на извършеното от него, а ответниците се били възползвали от неговото състояние и организирали и извършили прехвърлителната сделка, чиито последици не е можел да разбере в момента на прехвърлянето. Твърди, че не била заплатена посочената в нотариалния акт продажна цена, която счита за по-ниска от данъчната оценка и от пазарната цена на имота, както и че няма спомен да му е бил прочетен нотариалният акт. Моли за постановяване на решение, с което процесният договор да бъде унищожен поради това, че не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците по иска са представили отговор на исковата молба, в който са заели становище за допустимост, но неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Оспорват твърденията на ищеца, че е страдал от съдова деменция към датата на сключване на оспорената сделка и че това заболяване е причината същият да не разбира и ръководи действията си. Оспорват и твърдяното психично заболяване да е породено в рамките на няколко дни, след смъртта на посочените от ищеца лица.

За да отхвърли исковата претенция първостепенният съд е приел, че въпреки наличието на заболяване у ищеца – съдова деменция в лека степен и реактивна депресия, към момента на сключване на сделката същият е бил способен да разбира и ръководи действията си.

От фактическа страна по делото е установено, че между ищецът А. Г. и ответника Н. ИВ. К. като продавачи и ответника Г. Н. К. като купувач на 14.11.2016 г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот в с. С., обл. Велико Търново, представляващ едноетажна масивна жилищна сграда и гараж, построени в УПИ I-1018, в кв. 116а по ПУП на селото, заедно с правото на строеж върху урегулирания поземлен имот, целият с площ от 843 кв.м, с уредени регулационни отношения и приложена улична регулация, заедно с всички подобрения и трайни насаждения за сумата от 7 000 лв., видно от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 2082, том 11, рег.№ 13247, дело № 1467 от 2016 г. В нотариалния акт е посочено, че продавачът Н.К. запазва за себе си, а А.Г. му учредява и двамата учредяват на М. Д.

К. пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота.

Представен е протокол от съдебно заседание от 21.11.1988 г. по гр.дело № 906/1988 г. по описа на ВТРС, с който е одобрена спогодба, по силата на която в дял на Г. Б. Б. е поставен и тя получава жилищна сграда и гараж, построени в държавно дворно място от 843 кв.м., представляващо парцел I-1018, в кв. 116а по регулационния план на с. С., общ. Велико Търново, с уредени регулационни отношения, ведно с подобренията и трайните насаждения в него и с правото на строеж върху дворното място.

Представено е удостоверение за граждански брак, от което се установява, че ищецът А. Г. е сключил брак с Г.Б. Б. на 29.11.1988 г., а видно от препис-извлечение от акт за смърт, издаден от Община Велико Търново, последната е починала на 03.11.2016 г.

От препис-извлечение от акт за смърт, издаден от Кметство с. С., се установява, че на 01.11.2016 г. е починал И. С. Г. – брат на ищеца, с оглед данните по представеното по делото удостоверение за съпруг и родствени връзки с изх. № 1/06.11.2018 г. по описа на Кметство с. С..

По делото са представени множество медицински документи /епикризи, амбулаторни 3 листи, медицинска характеристика, рецепта за медикаменти и други документи/ относно здравословното състояние на ищеца. Част от документите установяват, че ищецът е страдал от редица придружаващи заболявания, а друга част установяват данни за наличието на съдова деменция преди и след процесната дата. Така в издадена от Държавна психиатрична Болница- Карлуково епикриза е посочено, че А. Г. е постъпил на доброволно лечение на 20.05.2017 г. и е изписан по негово желание на 26.05.2017 г., като е поставена диагноза съдова деменция. Същата диагноза е поставена и в издадената на ищеца етапна епикриза, касаеща периода от 30.05.2016 г. до 30.05.2017 г., както и в Експертно решение № 1728 от 144 от 31.07.2018 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Павликени“ ЕООД. Видно от данните в етапна епикриза, издадена от ДКЦ I Велико Търново ЕООД от 13.12.2018 г., на ищеца са поставени следните диагнози: диабетична полиневропатия, хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност, неинсолинозамисим захарен диабет с неврологични усложнения, атеросклероза на други артерии и последици от мозъчно съдова болест. По делото е представено невропсихологично изследване, изготвено от д-р Н.П. на 04.06.2019 г., със заключение за наличието на данни за умерен дементен синдром със смесена генеза. Представена е и медицинска оценка от 06.06.2019 г. от д-р Н. А.-Б. – специалист по психиатрия, изготвена по желание на ищеца, в която се сочи, че към момента на прегледа /06.06.2019 г./ същият не е бил в състояние адекватно да осмисля интересите си и правилно да разбира и ръководи действията си. Представена е и етапна епикриза от 14.06.2019 г. на специалист по психиатрия, в което се заключва, че при А. С. липсват налудности, но същият лесно може да бъде манипулиран.

По данни от Национална база „Население“ ищецът А.С. е починал на 18.04.2020 г.

В първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д. С. Г. /брат на ищеца/, Д. С. Д. и И. В. П., от които се установява, че след смъртта на своя брат и на съпругата си ищецът се отчаял, не искал да се храни, не приемал съвети, не се грижел за хигиената си. Д. Г. свидетелства, че ищецът е посещавал психиатър, страдал от диабет, от който получавал „нещо на нервната система“, установена била съдова деменция, в деня на сделката говорел несвързано, като по-късно споделил на брат си, че е продал процесния недвижим имот в с. С., като „Н. щял да се грижи за него“. Свидетелят Д. Д. сочи, че след смъртта на близките му ищецът станал „абсолютно неадекватен“, отказвал да се храни, говорел несвързано. Заявява, че придружил ищеца до гр. Велико Търново в деня на сделката, като ищецът казал, че има работа, но не уточнил каква. Свидетелства, че след няколко седмици ищецът казал, че „е дал къщата на момчето и я изгубил“. Свидетелства, че след смъртта на съпругата си ищецът лежал в психиатрична болница. В разпита си пред съда свидетелят П. сочи, че е срещнал ищеца и свидетеля Д. в деня на сделката, като Г.едва вървял, не е могъл да познае свидетеля, а няколко месеца по-късно му казал, че са го излъгали с една къща.