Решение № 1246 от 15.08.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1246 гр. Варна, 15.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20233110201156 по описа за 2023 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от „Ф.В.”АД, чрез адв. Л. П. при АК - София против НП № В0001556/09.02.2023 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл. 206 ал. 1 от Закона за туризма на юридическото лице е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на 114 т.1 от Закона за туризма .

В депозираната жалба се твърди, че НПе постановено при съществени процесуални нарушения, необосновано е и е издадено при неизяснена фактическа обстановка и при нарушение на материалния закон. Иска се да бъде отменено.

Оспорват се констатациите в обжалваното НП, като се твърди, че търговският обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател не разполага с места за сядане и маси за обслужване на клиенти. Сочи се, че те принадлежат на „О.М.К. - В.“ЕООД, което е собственик и наемодател на площите в Гранд МОЛ – Варна. Навежда се твърдението, че от приложеното към жалбата копие на договор за наем, въз основа на който се ползва пространството от Гранд МОЛ – Варна, в което е разположен процесния обект, не е предвидено пространство за поставяне на маси за хранене и седящи места и че площта със седящи места за обслужване на клиенти, намираща се пред търговския обект, се явява общо пространство за всички посетители на Гранд 1

МОЛ – Варна. Излага се становище, че не е посочен в цялост приложимия материален закон, доколкото в НП и АУАН не е посочена нормата от ЗТ, указваща какъв вид туристически обект е проверявания, както и въз основа на коя разпоредба извършваната в обекта дейност следва да се квалифицира като туристическа услуга, а обектът – като туристически такъв. Навеждат се твърдения, че не е индивидуализирано местоизвършването на нарушението, доколкото се сочи, че същото е осъществено в гр.

Варна, но не е посочено, че процесният обект е разположен в Гранд МОЛ – Варна.

Навеждат се аргументи за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Иска се НП да бъде отменено.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се представлява. Постъпили са писмени бележки от дружеството-жалбоподател, чрез процесуалния представител – адв. П., с които се поддържа жалбата с наведените в нея основания и се прави искане НП да бъде отменено

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юк Недева, която в съдебно заседание поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Формира извод, че от събраните по делото доказателства се установяват по несъмнен начин белезите на извършваната в обекта туристическа дейност, а именно – ресторантьорство, както и обстоятелството, че заведението е обслужвано от места за сядане, които са над 12 броя. С оглед установените факти, че конкретните маси и седящи места със съответното лого, идентично с логото на обекта са обслужвали именно неговата дейност, се твърди, че отношенията между дружествотожалбоподател и дружеството-собственик на пространството, върху което обектът е разположен, са ирелевантни за настоящия казус. Излага се становище, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Иска се НП да бъде потвърдено и да се присъди в полза на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение.

С л е д преценка н а доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 13.12.2022 г. служители при КЗП - РД– Варна – св. В. Г. и св. Г. О. извършили проверка в обект - заведение за хранене и развлечение „Пица Lab“, находящо се в гр. Варна, ул. Андрей Сахаров“ № 2 в Гранд Мол Варна, стопанисвано от дружеството-жалбоподател „Ф.В.“АД. В хода на проверката било установено, че обектът обслужва клиенти и разполага с 30 места, като разположените маси са предназначени за сядане на двама или четирима души. Масите и столовете, обозначени с логото на заведението били отдалечени на няколко метра от тези обслужващи съседното заведение, като местата за сядане в двете заведения се различавали и по вид, материал и цвят. В обекта се предлагали за консумация топли, безалкохолни напитки, 2 пици, салати, десерти и др. В обекта не било налично и не се представило по време на проверката удостоверение за определена категория или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.

При така установените факти, св. Г. съставила на дружеството-жалбоподател АУАН за нарушение на чл. 114 т.1 от Закона за туризма, въз основа на който е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 206 ал.1 от ЗТ е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника, като на същия е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 1000 лева, за това, че на посочената дата и място е извършвал търговска дейност в заведение за хранене и развлечение , което не е било категоризирано, съотв. по отношение на обекта е нямало издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.

В хода на съдебното производство са разпитани актосъставителят и свидетелят по акта. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и изготвения снимков материал в хода на проверката.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото .

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.

В Глава ХVІІ „ Административно-наказателни разпоредби“ на Закона за туризма , в чл.232, ал.1 и ал.2 е установена компетентността на издателите на АУАН и на наказателните постановления при допуснати нарушения на ЗТ, без да е направено разграничаване в компетентността при отделните нарушения. Комисията за защита на потребителите упражнява общ контрол за спазване на закона и издадените въз основа на него нормативни актове, по силата на чл.171, ал.1, т.2 от ЗТ. Компетентността за съставянето на АУАН и издаване на НП за органите на Комисията за защита на потребителите е уредена в чл.175, ал.1 и ал.2 от ЗТ. В настоящия случай АУАН е съставен от оправомощено от председателя на Комисията за защита на потребителите лице, а НП е издадено от орган с делегирани правомощия , съгласно регламента на чл.232, ал.2 от ЗТ - Наказателните постановления се издават от министъра на туризма, председателя на Комисията за защита на потребителите, председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, областния управител и кмета на общината или от оправомощени от тях длъжностни лица. Наказателното постановление № В-0001556/09.02.2023 г. е издадено от компетентен орган 3 Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към Комисията за защита на потребителите, видно от приложенотопо делото копие на Заповед № 849/15.11.2022 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите.

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Съдът намира за неоснователни доводите на въззивника за опорочаване на административно-наказателното производство. В обжалваното НП е надлежно индивидуализирано мястото на извършване на нарушението, с почване на населеното място и адреса, на който се намира обекта. Обстоятелството, че същият е обхванат от общото пространство на Гранд МОЛ – Варна не се отнася към минимално необходимото съдържание и в този смисъл не посочването му не ограничава правото на защита на въззивника. Не се ограничават правата на наказаното лице и вследствие не посочване на нормите, въз основа на които се формира изводът, че извършваната от въззивника дейност е туристическа такава, съотв. стопанисваният обект съответства на дефиницията за туристически. В случая в НП са посочени релевантните факти, които са от значение за определяне характера на дейността и на обекта, с което е гарантирано правото на защита на нарушителя.

Съдът, предвид становището на жалбоподателя и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:

От събраните в хода на съдебното производство доказателства безспорно е установено, че дружеството – жалбоподател е извършвало туристическа дейност ресторантьорство в процесния обект, който не е бил категоризиран такъв.

Според разпоредбата на чл. 114, т.1 от Закона за туризма, лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, са длъжни да предоставят туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. В случая не е представено както удостоверение за категоризация, така и удостоверение за открита процедура по категоризиране.

Като неоснователни бяха оценени доводите на въззивника, че

4 е налице хипотезата на чл. 120 т.2 от ЗТ, регламентираща изключение от задължението за категоризиране, а именно, че не подлежат на категоризиране заведения за бързо обслужване, чийто капацитет е до 12 места за сядане, или обособени с до 12 места за сядане части от търговски обекти. Видно от събраните гласни доказателства, които се подкрепят и от приобщения снимков материал, местата за сядане, обслужващи обекта надхвърляли бройката визирана в чл. 120 т.2 от Закона за туризма. Същевременно индивидуализацията на ползваните за осъществяваната в обекта дейност маси и столове е иззвършена от проверяващите с оглед външни белези, отличаващи съответните места за сядане от тези на съседни обекти, а именно – поставено лого, идентично с находящото се на обслужващия щанд, цвят, материал и вид на масите и столовете и конкретно отстояние от съседните обекти.

При така установеното фактическо положение, съдът намира, че безспорно се установява, че констатираните 30 седящи места са ползвани именно за обслужване на търговската дейност на дружеството-жалбоподател, осъществявана в търговския обект „ Ф.В.“АД, в което е извършвана ресторантьорска дейност. В тази връзка, се споделят доводите на юк Недева, че са ирелевантни конкретните договорни съглашения между дружеството-жалбоподател обективирани в приложения към жалбата договор, доколкото действителните отношения между страните се доказват от фактическото положение, установено в хода на проверката.

С оглед на изложеното, съдът намира, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че посоченото в НП нарушение на нормата на чл.

114 т.1 от ЗТ е осъществено, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството – жалбоподател на основание чл. 206 ал.1 от Закона за туризма, доколкото цитираната разпоредба предвижда установеното нарушение в диспозицията си. .