Решение № 17304 от 08.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 40529/2025
- Вид
- Решение № 17304
- Подписан
- 08.09.2026
- Състав
- ЯНА ЕМИЛОВА ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 139, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 36, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 114, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20а · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61 и сл. · Наредба за топлоснабдяването
РЕШЕНИЕ
№ 17304 гр. *****, 08.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА
ПАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20251110140529 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XIII от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по искова молба, подадена от „Т. С.“ ЕАД срещу Г. Г. Х. за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 2 284,73 лева (двe хиляди двеста осемдесет и четири лева и 73 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 22.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 309,37 лева (триста и девет лева и 37 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 08.04.2024 г., 68,63лева (шестдесет и осем лева и 63 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 22.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 14,50 лева (четиринадесет лева и 50 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 08.04.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 31015/2024 г. на СРС, 56 състав.
Ищецът твърди, че вземанията му са възникнали по повод консумирана и незаплатена от ответницата топлинна енергия и услуга дялово разпределение за топлоснабден имот: гр. *****, ул. „*****“ 28, ет.2, ап. 3, аб.
№ ****** за посочения по-горе период. Сочи се, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот и клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Твърди се, че за сградата - етажна собственост, в която се намира имотът на ответника, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Т. С.“ ЕООД.
Ответникът, чрез особения си представител, е подал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Позовава се на изтекла погасителна давност за 1 вземанията. Сочи още, че няма доказателства за реално потребена от ответницата топлинна енергия, нито бил посочен начинът на индивидуализиране на задълженията от общите задължения на етажната собственост, поради което претенциите на ищеца били недоказани.
Третото лице подпомагаща ищеца страна „Т. С.“ ЕООД не оспорва предявените искове, счита ги за основателни. Твърди, че дяловото разпределение в имота е извършвано в съответствие с всички действащи нормативни актове.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове, а ответницата, чрез особения си представител, ги оспорва.
Считано от 1.01.2026 г. официалната валута на Република България е еврото (чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България).
Съдът намира, че с оглед принципа на приемственост и автоматично превалутиране на суми от левове в евро (чл. 11 ЗВЕРБ), следва служебно да извърши превалутиране на предявените претенции в евро, при съобразяване с чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, като в диспозитива на решението претендираните суми следва да се посочат в евро, а с цел яснота е посочена и левовата им равностойност.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно и кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По тези искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните факти: съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди до имот на адрес: гр.
*****, ул. „*****“ 28, ет.2, ап.3, аб.№ ******; качеството на ответницата на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период; че до имота с посочен по-горе адрес, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност претендираната сума; че през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността й възлиза на претендираната сума;
По исковете за мораторна лихва в тежест на ищеца е докаже: съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на дължимото обезщетение за забава.
Първата предпоставка за основателност на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 ЗЕ е наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между страните за продажба и доставка на топлинна енергия.
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да 2 монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Приложими към делото са общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т. С.” EАД на клиенти в град *****, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката. На съда е служебно известно обстоятелството, че общите условия на „Т. С.“ ЕАД, отнасящи се до процесния период, са влезли в сила, което е обявено на страните с доклада по делото.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е топлоснабдена – лл. 21 – 26, на които са представени договори за извършване на услугата дялово разпределение в сградата етажна собственост. Обстоятелството, че сградата е топлоснабдена, се установява и от заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза, което е обсъдено по-долу. Представени са общи фактури за процесния период.
По делото е представен нотариален акт за замяна на недвижим имот, съставен на 16.07.2008 г., от който е видно, че собственик на апартамент № 3, находящ се на адрес гр. *****, ул. „*****“ № 28, е Г. Г. Х.. По делото е представено и заявление – декларация от 28.07.2008 г. за откриване на партида, подадено от Г. Г. Х. до „Т. С.“ ЕАД с посочен адрес на топлоснабден имот гр. *****, ул. „*****“ № 28, ет. 2, ап. 3.
В разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е уреден презумптивният неформален договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, възникващ по силата на закона с оглед притежавано от потребителя право на собственост или вещно право на ползване. Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносното предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона - чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника - потребител, включително и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика – решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о.
С оглед така изложеното, съдът приема, че ответницата Г. Х. има качеството клиент на топлинна енергия по отношение на процесния топлоснабден имот за процесния период.
По делото от третото лице подпомагаща страна са представени 2 бр. главен отчет проверка, отнасящи се за процесния период, които са подписани от потребител – Г. Х.. Представени са и индивидиуалнисправки за отопление и топла вода във връзка с установяване потребеното количество топлинна енергия.
По делото е прието заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, от което се установява, че за процесния период „Т. С.“ ЕООД е извършвала разпределението на топлинна енергия в блока след отчет на уредите за дялово 3 разпледеление и водомерите за топла вода, включително в процесния топлоснабден имот, като по отношение на него са попълнени документите за главен отчет и са подписани от потребител. Вещото лице е посочило какво е количеството потребена топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, както нейната стойност, като се установява, че са начислявани суми за отопление на имота, за подгряване на топла вода и за сградна инсталация. От заключението на вещото лице се установява, че за процесния период количеството топлинна енергия, отдадена в сградна инсталация в сградата етажна собственост, е изчислено по формула, съгласно приложението към чл. 61, т. 6.1.1 от Наредбата за топлоснабдяване. От заключението се установява още, че в ищцовото дружество има съхранени документи за периодични проверки на топломера с електронен блок в абонатната станция, които подлежат на метрологичен контрол и протоколи за тяхната смяна. Установява се, че проверките са извършвани в срок, на всеки две години, съответно на 20.05.2019 г., на 22.07.2021 г. и на 6.12.2023 г. В заключението си вещото лице по съдебно-техническата експертиза е приело, че стойността на потребената топлинна енергия възлиза на сумата от 2373,56 лв. (1213,58 евро).
По делото е прието и заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, и от което се установява, че дължимата сума за потребената топлинна енергия за процесния период е 2284,73 лв. (1168,17 евро). По-ниската стойност в сравнение със заключението по съдебно-техническата експертиза може да се обясни с прихващане от сума за възстановяване за периода, поради намаление в ДДС ставка (л. 107, 108), както и издадените изравнителни сметки за периода (л. 108, 109, таблица № 3).
С оглед изложеното, претенцията на ищеца за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия за процесния период се установява по основание и размер срещу ответницата Х. за посочената в исковата молба сума.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача - „Т. С.“ ЕАД стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение (извършвана от избран от клиентите търговец), като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, 4 вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Установява се, че в случая процесния период „Т. С.“ ЕООД е извършвало услугата дялово разпределение в сградата етажна собственост, където се намира имотът. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че размерът на вземането за този период е 68,63 лв.
Разпечатката съдържа 36 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c2d7a759-ad54-4c9d-91cc-7122f68cc655