Решение № 369 от 08.11.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. Пазарджик, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20225200500343 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на В.ски районен съд №113 от 09.05.2022г. постановено по гр.д.№20215210100388 по описа на съда за 2021г., е отхвърлен предявения от Б. Г. И. с ЕГН- ********** и Г. В. И. с ЕГН- **********, и двамата с постоянен адрес: гр.В., ул.”К.” №4 срещу Е. Г. К., с ЕГН-**********, Е. Й. К., с ЕГН-**********, Н. Й. Д., с ЕГН- ********** и Г. Й. С., с ЕГН- **********, всички с адрес за призоваване: гр.В., ***, иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС за разпределение на реалното ползване на съсобствената им едноетажна постройка с идентификатор ***, находяща се в имот с идентификатор ***, целият застроен и незастроен с площ от 828 m2, находящ се в гр. В.. Със същото решение е осъдена Б. Г. И. с ЕГН********** и Г. В. И. с ЕГН- **********, и двамата с постоянен адрес: гр.В., ул.”К.” №4, да заплатят на Е. Г. К., с ЕГН- **********, Е. Й. К., с ЕГН **********, Н. Й. Д., с ЕГН- ********** и Г. Й. С., с ЕГН- **********, всички с адрес за призоваване: гр.В., ***, сумата от 150 лева, 1 представляваща сторените в производството разноски.

Решението се обжалва с въззивна жалба с вх.№2714 от 27.05.2022г. подадена от ищците-съпрузите Б. Г. И. и Г. В. И., в срока по чл.259 ал.1 от ГПК , с доводи за порочност като неправилно. Твърди се, че съдът първоначално установил съсобственост на процесната постройка при равни права между двете страни при невъзможност да се формира мнозинство.Твърди се, че при попълването на постройката в действащата кадастрална карта, същата е с идентификатор 10450. 502.806.2, с предназначение “Друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда“ и е в режим на допълващо застрояване. Било установено по делото, че сградата е наследствена, преустроена в незаконна дървена работилница,като след възражения от ищците, незаконната дейността била преустановена. Ответниците отказали да се разпредели реалното ползване на сградата за задоволяване на складови нужди и на двете страни с оглед равните права на страните. Поддържат, че правата на страните са равни и това не е спорно тъй като тази стопанска постройка на допълващо застрояване представлява приращение по чл.92 от ЗС върху общата земя на съсобствения поземлен имот, в който е построена, като правата на собственост в него са равни. Считат, че самоволното ползване на незаконната занаятчийска работилница само от ответницата Г. С. имаща само 1/16 ид.ч. от съсобствената постройка, а след забранената занаятчийска дейност самоволно ползва постройката като трапезария без санитарен възел, не означавало промяна по надлежния ред на статута и предназначението на постройката. Нямало взето с пълно съгласие решение от общото събрание на съсобствениците за промяна на предназначението на процесната постройка и че това може да стане със сключването на предварителен договор с нотариална заверка на подписите на всички съсобственици, с последващо издаване на скица с виза, разрешение за строеж и удостоверение за ползване.Твърди се, че е налице нежелание на ответниците да се приеме решение от ОС за разпределение ползването на съсобствената постройка.

Считат, че искът е допустим съгласно ТР №13 /2021г. от 10.04.2013г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа, че по делото е прието без възражения от страните заключение на вещо лице и скица проект като съдът следва да го възприеме, като определи начина на реално ползване на складовата постройка. Като неправилен се определя извода на съда в това производство да не може да разреши въпроса относно евентуалното преустройство на съществуващото 2 положение, съответно да предписва промяна в този смисъл, доколкото според жалбоподателите предназначението на процесната сграда е производствена, складова, ползвана за незаконна дърводелска работилница от съпруга на ответницата Г. С., чиято незаконна дейност била прекратена след жалби на ищците, като се твърди, че към момента сградата се използва за сбирки и събирания на приятели на ответницата С., установено от показанията на св.

И.. Считат, че при определяне начин на реално ползване ще бъдат премахнати предпоставките за нерегламентирано ползване на складовата постройка като незаконно питейно заведение за лица без права върху този имот. Поддържа, че предназначението на сградата не е променяно от складово в жилищно по надлежния ред,че разпределението на сградата чрез преграждането на две помалки складови помещения еднакви по площ и функции, еднакво гарантират правата и нуждите на двете страни.Твърди се, че самото преустройство е незначително, и че при най-скъпия вариант, стойността на преустройството за двете страни е по 300лв или общо 600лв, които разноски са по-ниски от размерите на минималната работна заплата за страната от 680лв, който размер бил критерият за малозначителност или маловажност. Поддържа се, че найевтиният вариант за преустройство е под 100лв без да се изисква изготвянето на технически проекти или конструктивно становище. Счита, че в случая съдът в производството по чл.32 ал.2 от ЗС действащ като съдебна администрация, е следвало да постанови съдебно решение с което да определи начина на реално ползване за складови нужди на съсобствената на страните стопанска постройка. Моли да се отмени обжалваното решение и се постанови друго за определяне на начин на реално ползване на сградата в съответствие със заключението на вещото лице и приложената към него скица.Претендира присъждане на разноските.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната по спора страна чрез пълномощника си адв. П. Ч., с вх.

№2943 от 09.06.2022г. в който въззивната жалба се квалифицира като неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение. Оплакванията в жалбата се квалифицират като несъстоятелни и ненамиращи опора в данните по делото; че решението на РС е обосновано и законосъобразно, като твърди, че са направени правилни правни изводи след обсъждане на събраните доказателства и е постановен законосъобразен съдебен акт. Молят да се потвърди обжалваното решение.

Няма ангажирани доказателства от страните по реда на чл.266 от ГПК 3 пред въззивната инстанция.

Пазарджишкият окръжен съд провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на Б. и Г. И.и, и за да се произнесе взе в предвид следното:

В исковата си молба против Е. Г. К., с ЕГН-**********;Е. Й. К., ЕГН**********; Н. Й. Д. с ЕГН-********** и Г. Й. С., ЕГН-**********, всичките от гр.В. ул.“К.“ №4, ищците съпрузи Б. Г. И., ЕГН-********** и Г. В. И., с ЕГН-**********, живущи на същия адрес, твърдят че страните по спора са съсобственици при равни права-на ½ ид.ч., ищците в режим на съпружеска имуществена общност, а ответниците са собственици на общо ½ ид.ч., на поземлен имот с идентификатор ***, застроен и незастроен, с площ от 828кв.м. Твърди се, че между страните няма спор относно начина на реално ползване на част от дворното място откъм дъното на съсобствения ПИ, разделено с вътрешна ограда на два еднакви участъка от по 219кв.м., а останалото дворно място около жилищната им сграда с идентификатор *** представлявало участък за общо ползване като обслужва входа на жилищната сграда и входовете на обектите, намиращи се на партерното ниво и пространството около складовата постройка с идентификатор ***, наследствена от родителите им.Твърди се, че процесната складова постройка е наследена от родителите на ищцата Б. и на ответницата Е., като сестри и е ползвана общо. Твърди се,че преди повече от 5г. ответницата Е. К. и дъщеря й Г. С. преустроили процесната лятна кухня в занаятчийска работилница за производство на дървени столчета, заключили я и не разрешавали на ищците да я ползват съвместно, въпреки че е обща собственост. Освен това заградили част от общото им дворно място с вътрешна ограда, състояща се от бетонен фундамент и тЕ. мрежа на метални колове, със заключваща се метална врата в оградата. По този начин ищците били лишени в нарушение на извънсъдебното споразумение за реално ползване като общи части на дворното място около двете сгради с идентификатори 10450502.806.1 и 10450. 502.805.2, установени преди повече от 40г.-от строежа и начало на обитаването на жилищната сграда,като ответниците лишили ищците от достъп не само до общата едноетажна постройка, но и до общата част около нея от дворното място,предназначена също за общо ползване. Занаятчийската дейност била преустановена преди 2г.

/ИМ е подадена на дата 15.04.2021г. с вх.№205/, като останали оградата около постройката, заключената вътрешна врата и вратата на постройката, като в 4 този двугодишен период постройката започнала да се използва като питейно заведение от непълнолетния Д.Л.С., син на ответницата Г. С..Твърдят ищците, че в постройката идвали непознати момчета имащи ключове и от двете врати на постройката и без присъствието на Д.С. оставали късно през нощта на групи от по 5-15човека, слушали силна музика, викове и гласове, облекчавали се в двора поради липса на тоалетна в сградата, имали предизвикателно и агресивно държане, и станал инцидент с едно от децата на ищците. Ищците искат да се определи начин на реално ползване по отношение на процесната постройка на допълващо застрояване, с площ от 16кв.м.,като същата бъде раздЕ. на две складови помещения всяко от по 8кв.м. В обстоятелствената част на ИМ са изложени и доводи за премахване на вътрешната ограда и се освободи частта от дворното място за общо ползване,като няма заявен такъв петитум /реално ползване на дворното място около постройката/. Признават ищците за влошени отношения с ответниците с висящи множество административни и материални спорове за ползване на обекти в партерния и таванските етажи на общата им сграда. За процесната съсобствена постройка ищците твърдят още, че тя е постройка на допълващо застрояване върху общата им земя и като такава представлява приращение по чл.92 от ЗС върху съсобствената им при равни права земя.Твърдят ищците ,че притежават половината от ПИ с идентификатор ***, като другата половина е съсобственост между ответниците, последните трима заместващи покойния им баща Й.К., придобил части от тази земя чрез възмездни сделки по време на брака му с първата ответница-Е. К.. Искането за определяне на начин на реално ползване /НРП/ се аргументира с довода, че не е възможно да се сформира мнозинство от съсобствениците по смисъла на чл.32 ал.1 от ЗС, за разрешаване на достъпа на всички съсобственици както и НРП на процесната постройка с предназначение за складови нужди, според отбелязванията в приложената скица.Твърди се още, че постройката е декларирана само от ищците и за нея плащат данъци за цялата постройка,без да имат достъп до нея и търпят безобразията на трети лица спрямо нея. Молят ищците на основание чл.32 ал.2 от ЗС да се определи достъп и реално ползване на съсобствената на страните едноетажна постройка с идентификатор *** като се определи начин на реално ползване на постройката.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по иска чрез пълномощника си адв. П. Ч. от АК-Пазарджик, с който предявеният иск се оспорва изцяло като неоснователен.Твърди се, че процесната 5 постройка съществува от повече от 100г.,по времето на дядото на Е. и Б.-Б.

И.,като първоначално същата е била паянтова барака, изградена от греди и дървени капаци и се е ползвала като склад и лятна кухня. Твърди се, че след построяването на къщата от страните през 1978г., ответницата Е. К. заедно със съпруга си са започнали да ползват тази постройка като склад за сечива и инструменти и за стари ненужни вещи, а след започването на нейното естествено рушене отпреди 20г.-загнили греди, капаци и пропадане на покрива, без ток и вода, Е. К. и дъщеря й Г. С. реновирали постройката без претенции от страните както и от ищците по отношение на нейното ползване и че въпросът за ползването на постройката не е бил поставян от ищците.