Решение № 5708 от 31.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5708 гр. София, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20231110167941 по описа за 2023 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “Топлофикация София” ЕАД срещу С. Й. Г. и Х. Ц. Г., и двамата от гр. София, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците за заплащане суми, както следва - С. Й. Г.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 604,20 BGN (шестстотин и четири лева и 20 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 24.03.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 09.03.2023 г. в размер на 76,07 BGN (седемдесет и шест лева и 07 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 38,21 BGN (тридесет и осем лева и 21 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 24.03.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 10.04.2020г. до 09.03.2023 г. в размер на 6,53 BGN (шест лева и 53 стотинки), и Х. Ц. Г.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 604,20 BGN (шестстотин и четири лева и 20 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 24.03.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 09.03.2023 г. в размер на 76,07 BGN (седемдесет и шест лева и 07 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 38,21 BGN (тридесет и осем лева и 21 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 24.03.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за 1 периода от 10.04.2020г. до 09.03.2023 г. в размер на 6,53 BGN (шест лева и 53 стотинки). По така подаденото заявление било образувано гр.дело № 15368/2023 г. по описа на СРС, 90 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК ответниците не били открити на регистрираните им адреси, поради което са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за предявяването на установителен иск. При така изложените факти и като поддържа, че ответниците, като потребители на топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ., са потребявали топлинна енергия в периода 01.05.2019г. до 30.04.2022г., която не са заплатили, ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че същите дължат заплащане на исковите суми за доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ., ведно с дължимите лихви за забава по издадената заповед от 31.03.2023 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 15368/2023 г. по описа на СРС, 90 състав.

В исковата молба са налице твърдения, че о тветниците - ползватели на имота, описан в исковата молба, са и ползватели на топлинна енергия през периода 1.5.2019 г. до 30.4.2022 г. и съответно са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, поради което за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката, с оглед на което сумите за същия са дължими от него. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от ищеца, които се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските взаимоотношения между ищеца и потребителите на топлинна енергия. В същите са определени редът и срокът, по които купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, а именно - 45-дневен срок след датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в посочените ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на текущия месец, следващ този на доставка на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца, същия изпада в забава за изплащането на съответната сума, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ответникът е ползвал доставяната от ищеца топлинна енергия през исковия период, но задължението не е погасено.

Сградата-етажна собственост, в която се намира имотът на ответника, е 2 сключила договор за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия „Техем сървисис“ ЕООД, гр. София съгласно закона, като сумите за топлинна енергия за процесния имот са били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършвала дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, поради което и изготвените изравнителни сметки са на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с действащата нормативна уредба.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците С. Й. Г. и Х. Ц. Г., и двамата чрез особения представител адв. М. са депозирали писмен отговор, с който оспорват предявените искове като неоснователни, по подробно изложени съображения. Оспорват наличието на договорни правоотношения между страните. Оспорват и към момента да са собственици на процесния имот.

Правят възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице помагач – „Техем сървисис“ ЕООД, гр. София, намира исковете за основателни и счита, че е водил надлежно топлинно счетоводство.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:

Видно от приложеното гр.д. № 15368/2023 г. по описа на СРС, 90 състав, от ищеца на 24.03.2023 г. е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за исковите и по настоящото дело суми относно топлоснабден имот, находящ се в гр. София, .. По отношение на собствеността на процесния недвижим имот е представен договор за продажба на държавен недвижим имот от 23.08.1985 г., от който е видно, че имотът е закупен от ответниците С. Й. Г. и Х. Ц. Г.. Доколкото не се посочени квоти, различни от равните, съдът намира, че ответниците са съсобственици на процесния недвижим имот при квоти по ½ ид.ч. от съсобствеността. Затова съдът намира, че между страните е налице валидно договорно правоотношение при Общи условия между страните за доставка от страна на ищеца на топлинна енергия.

О т неоспорената съдебно – техническа експертиза и писмените доказателства, представляващи главни отчети и индивидуални справки за ТЕ, подписани от ответника, издадени от третото лице – помагач, които съдът 3 кредитира, се установява, че справката на фирмата за дялово разпределение – „Техем сървисис“ ЕООД, съдържа данни за общия разход на топлинна енергия от абонатната станция и разходите за имота, като изчисленията са правени съгласно нормативната уредба. Изчислена е потребена топлинна енергия за сградна инсталация и топлинна енергия за отопление на имота и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, както и съответните изравнявания за периоди по ФДР. В имота на ответниците е имало 6 бр. отоплителни тела с поставени ИРРО, както и 2 бр. водомери за топла вода. Дяловото разпределение е извършвано по реален отчет на разпределителите. Топлата вода е изчислявана по реален отчет на уредите.

От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, с уточнение в открито съдебно заседание, което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че ответникът не е платил начислените суми за процесния период, като начислени от ищеца по фактури и след корекции по изравнителни сметки са суми в размер на 1 154.68 лв. главница и лихви в размер на 136.97 лв., а при съобразяване на тригодишна давност преди депозиране на заявлението на 24.03.2023 г., размерът на дължимите суми е 1 037.96 лв. за главница и 107.29 лв. за лихви.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Исковете са частично основателни.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обемът на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е било проведено успешно доказване, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна 4 енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ. Топлинното счетоводство на сградата, в която се намира процесния недвижим имот е осъществявано от „Техем сървисис“ ЕООД.

В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия период, предвид липсата на оспорване от страна на ответника на основанието на иска и дължимостта на непогасените по давност вземания. Съдът кредитира заключението на вещото лице по ССЕ относно размера на дължимите суми, доколкото това вещо лице е съобразило корекциите, а именно 1 154.68 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за процесния период. С оглед направеното в срок възражение за изтекла погасителна давност и след приспадане на погасените по давност суми, при съобразяване на тригодишната давност по чл. 111, б.в. от ЗЗД, с оглед депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК на 24.03.2023 г., размерът на дължимата сума е 1 037.96 лв. Затова и съдът намира, че искът се явява основателен и следва да бъде уважен за размер от 1 037.96 лв., платими при 5 равни квоти, а до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

На следващо място от клаузите на Общите условия изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според нормата на чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Т.е., ответникът следва да се счита за изпаднал в забава на 1-во число на втория месец, следващ отчетния период, за който се дължи месечната стойност на доставената топлинна енергия. Ето защо съдът приема, че втората релевирана претенция се явява установена в своето основание и размер. Съдът кредитира заключението на вещото лице по ССЕ относно размера на дължимите суми, доколкото това вещо лице е отчело корекциите, а именно мораторна лихва в размер на 136.97 лв. з а процесния период. Независимо от направеното в срок възражение за изтекла погасителна давност, при съобразяване на тригодишната давност по чл. 111, б.в. от ЗЗД, доколкото заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано на 24.03.2023 г., а периода на обезщетението за забава е 15.09.2020 г. – 09.03.2023 г., видно е че вземането не е погасено по давност. Размерът на дължимата сума е 136.97 лв., видно от ССЕ. Доколкото обаче искът за главница е частично основателен, а вземането е акцесорно, съдът намира, че искът се явява основателен за размер от 107.29 лв., платими при равни квоти от всеки ответник, а до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен.