Решение № 387 от 13.11.2023, Административен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 387 13.11.2023 г. град Стара Загора

В И М

Е Т О

Н А Н

А Р О

Д А

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА при секретар Стефка

Христова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 473 по описа за 2023 г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172,ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на А.П.А. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 23-1228-000514/18.06.2023 година на началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Стара Загора с искане за нейната отмяна.

С процесната заповед на жалбоподателя е наложена ПАМ на основание чл.

171, т. 2, б. "а" от ЗДвП – временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността.

Мотивите за издаването на акта са следните:

На 18.06.2023 г., гр. Стара Загора по бул

„ Руски“ до № 42 в посока юг-север управлява собствения си автомобил БМВ с рег. № СТ5665ВХ, като е ограничил видимостта през страничните предни стъкла чрез залепено фолио, с което е извършил нарушение на чл.

105, ал. 1 от ЗДвП – ограничава видимостта през челното, задното или през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя.

С жалбата се оспорва приетата за осъществена от административния орган фактическа обстановка, а именно – че залепеното защитно фолио ограничава видимостта на водача, намалява прозрачността на стъклото. Освен това намаляването на прозрачността не означава непременно, че намалява видимостта.

Нормата на чл.

105 от ЗДвП позволява поставянето на такова фолио.

Жалбата е редовна и допустима като подадена от заинтересовано лице в законния срок против подлежащ на съдебно оспорване пред Административен съд Стара Загора ИАА, поради което следва да се разгледа по същество.

В проведено по делото открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Х.Б., поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата - началник група в сектор „ПП“ към ОД на

МВР гр. Стара Загора, не изпраща представител.

Съдът направи проверка както за наведените в жалбата доводи за отмяна на процесния ИАА, така и за наличието на всички основания по чл. 146, във вр. с чл.

168, ал. 1 от АПК, като за наличието на основания за нищожност на процесния ИАА той следи служебно.

От фактическа страна се установява следното:

Заповедта е издадена на посоченото в нея основание – чл.

171, т. 2, б. "а" от ЗДвП, според която разпоредба за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно спиране от движение на пътно превозно средство до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без съответното разрешение.

В съставения АУАН № №963579 от

18.06.2023 година, цитиран в нея, е посочено нарушение на чл. 105, ал. 1 от същия нормативен акт, според който текст се забранява ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. В АУАН е описано също, че с поставянето на защитно фолио върху предните странични стъкла на автомобила е ограничена видимостта.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на К.К.се установи, че през месец юни пътували с А. ***. Те чули подаден звуков сигнал и спрели. Полицаите направили проверка за алкохол на А.. Свидетелят не знае дали е имало слагано фолио на автомобила на А.. Задното стъкло на МПС-то било затъмнено, за предните странични стъкла не знае дали са били затъмнени, дали съответно са фабрично такива. Не знае дали стъклата са бели, били матови.

С оглед на така събраните доказателства съдът прави следните правни изводи:

Процесната заповед е фактически и правно мотивирана, като от съдържанието й става ясно по каква причина се налага ПАМ, а описанието на релевантните факти съответства на хипотезата на правната норма, цитирана от административния орган като нормативно основание за налагането й.

Съгласно чл.

171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон.

Правното основание за процесната принудителна административна мярка е по чл.

171, т. 2, б. "а" от ЗДвП. Съгласно чл.

171, т. 2, б. "а" ЗДвП временно се спира от движение пътно превозно средство до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно.

Безспорно е, че и принудителните административни мерки, и административните наказания са средство за държавна принуда. Но целта и предпоставките на двете форми на държавна принуда са различни. Административното наказание се налага с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят - чл. 12 от

Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), т. е. то е насочено към личността на дееца, да го санкционира за неправомерното поведение.

Докато принудителната административна мярка е насочена към правните последици от неправомерното поведение - да се предотврати и преустанови административното нарушение - чл.

22 ЗАНН. С оглед на тази разлика в характера и целта на административното наказание и административната мярка различни са и предпоставките, при които те се прилагат.

Тъй като е насочена към правните последици от едно неправомерно поведение, за принудителната административна мярка въпросите на вината са ирелевантни. За законосъобразността на принудителната административна мярка е важно да се установи обективно осъществено ли е правонарушение. Законодателят, с оглед на функцията на административните органи - да прилагат административна принуда под формата на административно наказание или мярка, е възложил на административните органи и задължението да констатират административните нарушения.

Констатирането на административното нарушение законодателят изисква да бъде извършено във формата на специален документ - акт за установяване на административно нарушение. По своята правна същност актът за установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно фактическо положение, което разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв, той доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди в документа. Материалната доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение представлява фактически оборима презумпция за истинност. Именно поради това тежестта да обори презумпцията е на адресата на акта. Ако адресатът на акта не стори това, съдът е длъжен, с оглед на обвързващата го материална доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение, да приеме, че същото е извършено по сочения в акта начин.

Това правно действие на акта за установяване на административно нарушение е и изрично посочено в чл.

189, ал. 2 ЗДвП, който сочи, че редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване на противното. По този начин законодателят изрично е разпределил доказателствената тежест и е възложил на адресата на акта доказването на факти, които оборват установеното в акта. Свидетелските показания на водения от жалбоподателя свидетел са неубедителни и противоречиви.

Той си спомня , че задните стъкла на автомобила са затъмнени, а за предните не знае дали са бели или матови. Съдът приема, че жалбоподателят не обори материалната доказателствена сила на АУАН.

Заповедта е издадена в съответствие с материалния закон.

Съгласно чл.

105, ал. 1 ЗДвП забранено е ограничаването на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. Алинея 3 сочи, че намаляването на прозрачността е допустимо само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата мисия за Европа на Организацията на обединените нации (Правило № 43).

За да се установи съдържанието на правната норма, е необходимо да се отчете целта на въведената от законодателя забрана и смисълът на употребените от него понятия в закона.

Всяко изискване към моторното превозно средство законодателят прави с оглед на посочената в чл. 1, ал. 2 ЗДвП цел - да запази живота и здравето на участниците в движението, да улесни тяхното придвижване и да опази имуществото. В съответствие с тази цел е и законовото изискване по пътя да се движат само технически изправни превозни средства - чл.

139, ал. 1 ЗДвП. А съгласно чл. 9 ППЗДвП разрешава се движението само на пътни превозни средства, които отговарят на определените от производителя изисквания за експлоатация, както и на нормативно установените.

Следователно, тълкувана в контекста на целта на закона и на изискванията към превозните средства, забраната на чл.

105, ал. 1 ЗДвП цели да гарантира установената от производителите и от нормативните актове видимост на водача през стъклата на моторното превозно средство и свойствата на стъклата, които са преценени при точно установен от производителя начин на ползване.

Видимост, за целите на Закона за движението по пътищата, е възможността на водача да вижда достатъчно ясно и добре, за да може да управлява превозното средство по безопасен начин. Това значи, че превозното средство само по себе си трябва да създава възможно най-благоприятните условия на водача за неговата видимост.