Определение № 713 от 04.10.2022, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 713 гр. Ловеч, 04.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20224300500437 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД, чрез пълномощника юрисконсулт Р. И. против разпореждане № 1880 от 09.09.2022 г. по ч.гр.д. № 1358/2022 г. на РС Ловеч в частта, с която e отхвърлено заявлението на частния жалбоподател против Ц. В. Ц. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за вземанe в размер на 54.54 лв., представляващо дължимо договорно възнаграждение за периода от 15.10.2021 г. до 15.07.2022 г. по ДПК № 40005305707 от 09.08.2021 г.

В частната жалба са направени оплаквания за неправилност на атакуваното разпореждане в обжалваната част. Излага съображения, че заповедният съд е превишил своите правомощия, като се е произнесъл на този етап от производството по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Тълкувайки разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК в първата хипотеза, счита, че неравноправна клауза следва да се обяви за такава по предвидения процесуален ред, какъвто не е настоящия случай. Тълкувайки втората хипотеза на посочената разпоредба изтъква, че заповедният съд е длъжен при преценка за обоснована вероятност за неравноправна клауза да изследва не само представените доказателства, но и да ги подведе под нормата на чл. 143 от ЗЗП, предвиждаща няколко критерия, чрез които може да се установи неравноправния характер на съответните договорни клаузи, а именно: 1.клауза, сключена във вреда на потребителя, т.е. клауза, чрез която се злепоставят интересите на потребителя; 2. клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на контрагентите; 3. клауза, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Твърди, че заповедният съд не е направил задълбочен анализ на кумулативните критерии за неравноправна клауза, тъй като същите не се съдържат в клаузите на договора за потребителски кредит. Твърди, че районният съд неправилно не е отчел и разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП, което води до неправилност на съдебния акт.

По отношение на отхвърленото заявление за договорно възнаграждение твърди, че преди сключването на процесния договор с отправеното искане, на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляр и информация за неговите параметри при подписване на 1 искането за кредит, с което потребителят е бил информиран за общо дължимата сума по договора за кредит, включително по закупените допълнителни услуги. Счита, че уговорения годишен лихвен процент отговаря на законовите изисквания и не противоречи на добрите нрави, като се позовава на свободата на договаряне между страните. Цитира разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, в който е въведено ограничение за максималния размер на годишния лихвен процент, който не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения. На следващо място изтъква, че кредиторът няма задължение за изготвя и посочва методика на формиране на годишния процент на разходите, защото е уговорен фиксиран лихвен процент в индивидуалния договор в законовите граници, както и ГПР. В заключение посочва, че не може да е налице недействителност поради противоречие с добрите нрави за това, което е позволено от закона с императивна правна норма. Затова счита, че уговореното договорно възнаграждение не противоречи на добрите нрави, тъй като съответства на принципа за добросъвестност и еквивалентност между предоставения кредит и неговата цена и е в съответствие със законовите изисквания и ограничения.

Прави искане атакуваното разпореждане в отхвърлителната му част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено издаване на заповед за изпълнение относно вземането на „Профи кредит България” ЕООД, претендирано със заявлението, като му се присъдят направените разноски за заплатена д.т. в размер на 15.00 лв. и 50.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в преклузивния едноседмичен срок за обжалване на разпореждането, с което отхвърлено отчасти заявлението, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК).

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по повод на което е образувано ч.гр.д. № 1358/2022 г. по описа на РС Ловеч, е започнало по постъпило заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД срещу длъжника Ц. В. Ц. за парично вземане в размер на сумата 705.04 лв., основана на Договор за потребителски кредит № 40005305707 от 09.08.2021 год.

Районният съд е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение срещу Ц. В. Ц. за следните суми: 277.00 лв., представляваща неплатена главница, ведно със законната лихва, считано от 31.08.2022 г. до окончателното й изплащане; 63.49 лв., представляваща лихва за забава за периода от 16.09.2021 г. до 15.07.2022 г.; 7.60 лв., представляваща законна лихва за периода от 15.07.2022 г. до 30.08.2022 г. и 36.93 лв., представляваща разноски по делото съразмерно с уважения размер на заявените суми.

С обжалваното разпореждане № 1880/09.09.2022 г. по ч.гр.д. № 1358/2022 г., РС Ловеч е отказал издаването на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Ц. В. Ц. за сумата 54.54 лв., представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от 15.10.2021 г. до 15.07.2022 г.; 81.43 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст”; за сумата 190.91 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси” и 30.00 лв. неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени до 30.09.2021 г.

Извършвайки служебно проверка съгласно разпоредбите на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, в мотивите на обжалваното разпореждане районният съд е приел, че в частта относно претенциите за неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст” и за неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси”, искането противоречи на нормата на чл.10а, ал.4 от ЗПК, който е приложим в случая, тъй като длъжникът има качеството на потребител. Направен е извод, че сумите в отхвърлената част на заявлението по своя характер представляват дейност по усвояване и управление на кредита и с тези допълнителни услуги се цели заобикаляне на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗЗП. Изтъкнато 2 е, че стойността на тези услуги значително надхвърля лимита, въведен с чл.19, ал.4 от ЗПК и е нарушено изискването за равновесие между правата и задълженията на страните в хипотезата на чл.143, т.5 от ЗЗП.

За да отхвърли частично заявлението по чл. 410 ГПК, отказвайки да издаде заповед за изпълнение за сумата в размер на 54.54 лв. договорно възнаграждение за периода от 15.10.2021 г. до 15.07.2022 г., в мотивите на обжалваното разпореждане заповедният съд е приел за неясни клаузите, по които е начислен. Изтъкнати са съображения, че за ползвания кредит се дължи договорно възнаграждение, което е определено предварително в погасителния план, но то включва и възнаграждението за пакета допълнителни услуги, за които съдът е приел, че уговорените клаузи са неравноправни, респ. нищожни. Поради невъзможност за изчисления в това производство, районният съд е отхвърлил подаденото заявление в тази част.

Настоящата инстанция изцяло споделя направените от районния съд правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК , заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, както и дали се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Съдът намира, че с твърденията за въведени с Договор за потребителски кредит клаузи за начисляване на възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ и възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, с които се преследва забранена от закона цел. Поради това те не пораждат права и задължения за страните, респективно в частта, с която са претендирани произтичащите от тях вземания, заявлението по чл. 410 от ГПК правилно е отхвърлено от районния съд.

Въззивният състав също намира, че посоченото възнаграждение за закупени услуги „Фаст” и „Флекси“ противоречи на закона. В заявлението изрично е посочено, че това възнаграждение е неразделна част от договора, а от начина, по който се претендира е видно , че плащането на това възнаграждение е включено в общия размер на вноската по кредита.

На следващо място с оглед твърденията на заявителя, тази сума е уговорена като фиксиран размер, видно от погасителния план към договора. Следва да се отбележи, че тези клаузи противоречат и на добрите нрави и рри действието на чл. 26, ал.1 от ЗЗД грубото им нарушаване при сключване на договори е санкционирано от правото – обявени са за нищожни уговорки. Видно от данните по делото, на длъжника е отпуснат кредит в размер на 300.00 лева, а уговорено възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ също е в размер на 300.00 лв., което е прекомерно. В този смисъл настоящата инстанция счита, че е налице нарушение на добрите нрави, още повече, че с приемането на разпоредбата на чл.

19, ал.4 от ЗПК тази морална норма за справедливост е получила и правна санкция, като е превърната в правна.

В случая искането на заявителя да получи договорно възнаграждение от 54.54 лв. би било основателно, ако начинът на определяне на размера е посочен съобразно рамката на закона. От погасителния план към договора за потребителски кредит се установява, че в общия размер на месечната вноска освен главница и лихва, е включен и размера на вноската по закупен пакет допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. С оглед изложеното по-горе, настоящият съдебен състав също приема, че клаузите, с които e уговорено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ са нищожни като противоречащи на закона и добрите нрави. От това се налага извода, че размерът на вземането за договорно възнаграждение за периода от 15.10.2021 г. до 15.07.2022 г. е определен, като в неговия размер е начислено и възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, тъй като от изложеното в заявлението не става ясен механизмът, по който претендираното договорно възнаграждение е начислено от страна на заявителя. В това производство съдът не би могъл да установи размера на претендираното задължение за договорно възнаграждение, тъй като счита, че той е определен на база неравоправни клаузи и евентуално това би станало в исковото 3 производство. При тези данни правилно районният съд е отказал издаването на заповед за изпълнение за сумата от 54.54 лв.

Ето защо въззивният съд намира, че направените в частната жалба възражения са неоснователни. Районен съд Ловеч е постановил в обжалваната част правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното и на основание чл.252 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1880/09.09.2022 г., постановено по ч.гр.дело № 1358/2022 год. по описа на Районен съд Ловеч в частта, с която е отхвърлено подаденото от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.

***** заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу длъжника Ц.

В. Ц., ЕГН **********, за сумата 54.54 лв., представляващо дължимо договорно възнаграждение за периода от 15.10.2021 г. до 15.07.2022 г. по ДПК № 40005305707 от 09.08.2021 г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4