Разпореждане № 2433 от 24.04.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2433 гр. Благоевград, 24.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Д. Богоева като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Частно гражданско дело № 20261210100903 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е въз основа на заявление подадено от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр.

С...... представлявано от З.... С..... Б...... - изпълнителен директор, чрез пълномощник за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Ц. В. К., ЕГН **********, с адрес с. М.......за следните суми:

-сумата от 280,92 евро /двеста и осемдесет евро и деветдесет и два евроцента/ - главница за периода от 26.02.2025 година до 23.10.2025 година по Договор за паричен заем № 5320669 от 27.12.2024 година, сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Ц. В. К., която сума е заплатена от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в качеството на поръчител по Договор за предоставяне на гаранция с № 5320669 от 27.12.2024 година, сключен между Ц. В. К. /Потребител/ и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД /гарант/, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД по силата на сключен на 04.11.2025 година Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ и Приложение № 1 към него от дата 01.02.2024г., ВЕДНО със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 17.04.2026г. до окончателното изплащане; сумата от 55,27 евро /петдесет и пет евро и двадесет и седем евроцента/ договорна лихва за периода от 26.02.2025г. до 23.10.2025г.;

-сумата от 32,49 евро /тридесет и две евро и четиридесет и девет евроцента/ - мораторна лихва за периода от 27.02.2025г. до 17.04.2026г.

Претендират се и сторените в производството разноски.

1

Към заявлението са приложени: Договор за паричен заем № 5320669 от 27.12.2024 година, сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Ц. В. К.;

Договор за предоставяне на гаранция с № 5320669 от 27.12.2024 година, сключен между Ц. В. К. /Потребител/ и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД /гарант/, погасителен план.

При проверка на редовността на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съответствие с чл. 411, ал. 1 и ал. 2 от ГПК в закрито съдебно заседание съдът е констатирал, че заявлението е нередовно, като с изрично Разпореждане № 2297/20.04.2026 г. е оставил същото без движение, и на заявителя е даден тридневен срок от получаване на съобщението за отстраняване на констатираните нередовности подробно посочени в разпореждането, като внесе дължимата се държавна такса в размер на 10,86 евро, както и конкретизира на кои дати длъжникът е правил вноски по кредита, ако е правил такива, в какъв размер и за погасяване на какви задължения по договора са отнесени същите; дали е налице плащане по сключения договор за гаранция, а именно дали е налице плащане по възнаграждението за предоставяне на гаранция; да конкретизира дали в посочения в договора за кредит ГПР е включено като разход и възнаграждението за предоставяне на поръчителство;да представи Договор за цесия и Приложение № 1 към него между "Агенция за събиране на вземания" ЕАД и "Файненшънъл България" ЕООД, с който са му прехвърлени вземанията по Договор за предоставяне на гаранция относно задълженията на длъжника; да конкретизира на коя дата „Файненшинъл България“ ЕООД е заплатило претендираните суми и какви суми е платил, както и какви точно задължения се включват, които са платени на заемодателя по договора за паричен заем от поръчителя. На заявителя е указано, че при неизпълнение на посочените в мотивите на разпореждането нередовности заявлението ще бъде върнато.

Съобщението за без движение е връчено на заявителя чрез ЕПЕП, като видно от данните по делото в указания срок е постъпила молба от заявителя с вх. № 22.04.2026 година и на 23.04.2026 година, в която заявителят не отстранява в пълнота констатираните от съда нередовности, а обръща внимание на трактовката на редица окръжни съдилища по отношение на заповедното производство и необходимата информация по него, като се цитира съдебна практика по дела от 2019 година, 2020 година и 2021 година на Окръжен съд Пловдив, Софийски окръжен съд, Окръжен съд Габрово и Софийски градски съд. Единствено е внесена дължимата се държавна такса в размер на 10,86 евро, както и е посочено, че преди и след цесията няма извършвани плащания по договора.

Съдът след като се запозна с депозираното заявление, молбата на заявителя намира, че заявителят не е изпълнил в пълнота на дадените от съда указания с Разпореждане № 2297/20.04.2026 г., по привеждането на заявлението в съответствие с изискванията на закона, което представлява процесуално бездействие, имащо за последица отхвърляне на подаденото от 2

„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК 203670940 заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника, тъй като срокът е преклузивен и след изтичането му се погасява правото за извършване на съответното процесуално действие.

От съществено важно значение е заявителят да конкретизира дали в посочения в договора за кредит ГПР е включена като разход и възнаграждението по сключения договор за предоставяне на гаранция, в каквато насока е и Решение на Съда на ЕС от 13.03.2025 година по дело № С337/23, чл. 3 букви ж и и от Директива 2008/48, което в настоящия случай заявителят не е отстранил като констатирана от съда нередовност. Освен това заявителят не е посочил поръчителят каква сума е заплатил вместо длъжника на коя дата, т.е. не е индивидуализирано вземането, което е придобито по договора за цесия. Това е от съществено значение, за да може длъжникът да вземе информирано решение дали да подаде възражение или не в срока по чл.414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение. Освен това липсата на конкретизация препятства и проверката от страна на съда дали искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на неравноправна клауза.

На следващо място, заявителят не е представил изискуемите по чл. 410, ал. 3 от ГПК документи, а именно договора за цесия и Приложение № 1.

По отношение на цитираната от заявителя съдебна практика, съдът намира за нужно да отбележи, че съгласно Определение на Съда от 06.02.2024 година /Предюдициално запитване по искане на „Профи Кредит България“ ЕООД, „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „Сити Кеш“ ООД/ по дело С- 425/23г, СЕС е взело следното решение: чл. 6, пар. 1 и чл. 7, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в следния смисъл, че не допускат национална съдебна практика, съгласно която юрисдикция, сезирана със заявление за издаване на заповед за изпълнение на част от задължения по договор за потребителски кредит, не може да даде указания на кредитора да уточни кои вноски по кредита искат потребителят да му върне и следователно е длъжен да издаде исканата заповед за изпълнение на цялото пертендирано задължение, ако без такова уточнение тази юрисдикция не би могла да отдели претенциите по неравноправните клаузи от останалите претенции в заявлението и съответно да отхвърли това заявление само в частта на претенциите по тези клаузи.

В тази насока е и Определение на Съда /девети състав/ от 17 януари 2023 година по дело С-379/21 /“Ти Би Ай Банк“ ЕАД/, съгласно което СЕС е взело решение, чл. 6, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвет от 05 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори да се тълкува в смисъл, че националната юрисдикция, сезирана със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение - когато длъжникът потребител не участва в производството по издаването на тази заповед - е 3 длъжна служебно да остави без приложение неравноправна клауза от договора за потребителски кредит, сключен между този потребител и съответния продавач или доставчик, на която се основава част от предявеното вземане. В подобна хипотеза тази юрисдикция разполага с възможността да отхвърли частично това заявление, при условие, от една страна, че съответния договор може да продължи да действа без каквито ти да било други изменения, допълнения или поправки, което посочената юрисдикция следва да провери, и от друга страна, че претенциите, произтичащи от тази клауза могат да бъдат разграничени от останалите претенции в заявлението.

Настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, че в случая в заявлението не е посочена датата, на която се твърди поръчителят да е платил главния дълг, а тази дата е изключителна важна за възможността длъжницата да възрази срещу заповедта, ако твърди, че е платила по-рано, и липсата на посочване на датата на плащане от поръчителя на главния длъжник сериозно би затруднило защитата на длъжницата в производството. Същото е и пречка на съда да се произнесе с оглед задължението служебно да следи за разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД.

В действителност производството по чл. 410 от ГПК е формално, като съдът по самото заявление установява дали са налице предпоставките по чл.

411, ал. 2 от ГПК за издаването на заповедта, една от тях е съществуване на вземането, като изхожда от изложените в заявлението обстоятелства.

Конкретизацията на обстоятелствата в заявлението, въз основа на което започва заповедното производство, предвид разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК, следва да бъде направено в същата степен, подробно и изчерпателно, както в една искова молба. Това е необходимо, за да може съдът в заповедното производство да прецени дали са налице предпоставките за издаването на исканата заповед, а от друга страна изложението на обстоятелствата, на които се основава претенцията е и гаранция за защита правата на длъжника по повод на възможността за възражения и подаване на иск за установяване на вземането. В този смисъл е и практиката на ВКС, а именно, че абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна и това следва от препращащата норма на чл. 410, ал. 2 от ГПК към чл. 127, ал. 1 от ГПК.

Съгласно определение № 367 от 15.05.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 1968/2013 г.

II т. о. "заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и да изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване, съществуване и изискуемост, в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспори вземането", така и в постановените от ВКС Опр. № 46 от 20.10.2011 г. по т. д. № 11/2011 г. на I т. о на ВКС; Опр. № 187 от 11.03.2011 г. по ч. т. д. № 164/2011 г. на I т. о, ТК; Определение № 126 от 28.01.2011 г. по ч. т. д. № 20/2011 г. на II т. о. ТК, както и Определение № 241 от 28.02.2011 г. по ч. т. д. № 115/2011 г. II т. о ТК.

В конкретния случай твърдението е, че вземането произтича от договор 4 за паричен заем между длъжника и "Изи Асет Мениджмънт" АД и последвала цесия между "Агенция за събиране на вземания" ЕАД /цесионер/ и "Файненшънъл България" ЕООД /цедент/. Релевира се, че между длъжника и "Файненшънъл България " ЕООД /гарант/ е сключен Договор за предоставяне на гаранция, по силата на който гаранта се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя. Поддържа се, че поради неизпълнение на задълженията на длъжника същото е било изпълнено от гаранта, като заемополучателя не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, една от предпоставките за уважаване на заявлението за издаване на заповед е същото да отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2, във вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК - изложение на обстоятелствата в пълнота, на които основава искането си и които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. В този смисъл и т. 2. б. от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 4/2013 г. В конкретния случай, въпреки, че заявлението е оставено без движение, за да бъдат отстранени констатираните нередовности, същите не са били отстранени, поради което заявлението не отговаря на изискванията на чл.