Решение № 325 от 16.12.2024, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. Елин Пелин, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Г. Т. при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Т. Гражданско дело № 20231820101371 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С исковата си молба ищецът С. С. Б., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр.С. ул. „А.Б.“ № 17 чрез адв.К. Д. и адв.Г. Й. двамата от САК е предявил срещу ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ...... със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „......“ № 67А искове с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането вр. чл.45 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД. Моли съдът да осъди ответната страна да му заплати сумата от 10 000.00 лева представляваща обезщетение за претърпяни от ищеца неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 08.09.2019 г. на АМ „......“, ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата на завеждане на претенцията пред ответника – 10.11.2020 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.

Ищецът твърди, че на 08.09.2019 г. на 22 км. на АМ „......“ посока от гр.С. към гр.В. настъпил пътен инцидент между пътнически автобус „.....“ с рег. № СА ...... управляван от водача Й.И. Й., който застигнал и ударил отзад движещия се пред него и намаляващ скоростта товарен автомобил „.......“ с рег. № ..... с ремарке „........“ с рег. № С ......., управляван от водача Б.П.А..

Вследствие на пътния инцидент ищецът, който седял на 22-ро място до 1 прозореца в колоната седалки зад водача в средната част на автобуса пострадал, като изгубил съзнание. Това обстоятелство е потвърдено от пасажера, возещ се до ищеца – М. М.. Моторното превозно средство, в което пътувал ищеца не било снабдено с предпазни колани. За възникналото ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 121 на ОД на МВР С., Сектор „Престъпления по пътищата“. В протокола за ПТП е отбелязано, че виновен за настъпване на инцидента е водачът на пътническия автобус „.....“ с рег. № СА ...... – Й.И. Й., чиято гражданска отговорност е застрахована в „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“ АД по застрахователна полица № ВG/22/..... с период на покритие от 10.01.2019 г. до 09.01.2020 г..

Непосредствено след пътния инцидент ищецът е откаран от екип на Спешна помощ в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ АД – С. и след множество проведени изследвания му е поставена следната окончателна диагноза: Commotio cerebri;

Contusio capitis; Открита рана на главата.

За лечението на ищеца е назначена медикаментозна терапия и му е предписан домашен постелен режим на възстановяване, за което е издаден болничен лист № Е20197890415. По време на възстановителния си период вкъщи, ищецът продължил да изпитва силни болки в областта на главата, оплаквал се от гадене, заМ.ност и световъртеж, като болките му се засилвали особено нощем, загуба на координацията на мускулите, трудно запазване равновесие, виждал замъглено, усещал шум в ушите. Това водело до постоянен дискомфорт, обездвижване, свързано с невъзможност да задоволява елементарни хигиенни и битови нужди без помощта на някой от близките си.

Инцидентът дал отражение и на психиката на ищеца, като за около два месеца той страдал от нарушения на съня, понижено настроение, тревожност, нарушения на паметта и вниманието, затруднена концентрация. Получените стресови посттравматични състояния водели до нарушения в нормалния социален живот на ищеца и създавали трайни препятствия за упражняване на обикновените битови дейности.

На 10.11.2020 г. претенцията за обезщетение за неимуществени вреди на ищеца била надлежно заведена при ответното дружество „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД съгласно чл.380 от КЗ за изплащане на обезщетение под № 14659/10.11.2020 г., но въпреки изтичане на тримесечния срок за отговор и 2 към момента на депозиране на иска в съда, ответното дружество не е отговорило на молбата на ищеца.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, който в срока по чл.131 от ГПК чрез пълномощника си юрисконсулт З.Т. е подал писмен отговор, с който оспорва претенцията по основание и размер. Оспорва се твърдението, че причината за възникване на ПТП на 08.09.2019 г. е по вина на водача на автобуса „.....“ с рег. № СА ...... Й.И. Й. и че същия е нарушил правилата за движение по пътищата. Към момента няма налице влязла в сила присъда по НОХД, с която да е установена вината на водача Й.И. Й.. Ударът е попътен на скоростен път – Автомагистрала и към момента на удара автобусът се е движел с 49 км/ч., а тоВ.та композиция с около 25 км/ч. Според експертиза водачът на автобуса не е имал техническата възможност да спре от момента, в който е възприел, че товарният автомобил пред него намалява скоростта си. За водачът на автобуса не е имало основателна причина тоВ.та композиция да намали скоростта си на движение. Водачът на товарния автомобил е имал техническата възможност да отбие управляваното от него превозно средство в дясната пътна лента и от там да намали скоростта си и да спре. Водачът на автобусът съобразявайки се с движението в скоростната лява лента не е имал техническата възможност да изпревари товарния автомобил от ляво.

Ответникът оспорва и причинно-следствената връзка между събитието от 08.09.2019 г. и претендираните от ищеца неимуществени вреди, като твърди, че в следствие на процесното ПТП, попътен удар с нисък интензитет при спиращо превозно средство могат да станат причина за постоянно главоболие, заМ.ност, гадене, трудно запазване на равновесие за период повече от три часа, а именно за твърдяните три месеца.

Прави се възражение за намаляване отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД с доводи, че Б.П.А., в качеството си на водач на товарен автомобил „.......“ с рег. № ..... с ремарке „........“ с рег. № С ......., със застраховка пред ЗАД ОЗК – Застраховане АД е създал предпоставки за настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие и за последвалите от него вреди, като е нарушил чл.24 от Закона за движение по пътищата, при движение по скоростен път- Автомагистрала ...... рязко е 3 намалил скоростта си на движение, като не е използвал крайна дясна лента за това. Твърди се, че ищецът С. С. Б. има принос за настъпването на травматичните увреждания, тъй като се е качил да се вози в автобус без поставен обезопасителен предпазен колан, в нарушение разпоредбата на чл.137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата. Нарушил е и разпоредбите на чл.7б, ал.2 от Закона за автомобилните превози, изискващ поставяне на обезопасителни колани.

Маршрута от С. до Л., по който се е движил автобус марка „.....“ с рег.

№ СА ...... управляван от водача Й.И. Й. е по-дълъг от 30 км и изключенията по чл.7б, ал.3 от Закона за движение по пътищата не се прилагат. Автобус без предпазни колани не може да получи разрешително, за да обслужва тази линия. В тази връзка се оспорва твърдението в исковата молба, че място 22-ро в автобус „.....“ с рег. № СА ...... не е било оборудвано с предпазен колан.

Основната функция на коланът е да обездвижи тялото на пътника при настъпването на внезапен удар, а обстоятелството, че пътникът е наранил главата си, показва, че тялото не е било фиксирано за седалката от колан. Тези обстоятелства следва да бъдат отчетени при реализиране гражданската отговорност на виновния за ПТП водач на МПС, респективно на неговия застраховател, в частта за определяне размера на обезщетението, дължимо на пострадалото лице. В този смисъл на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди на увредените лица следва да бъде намалено.

Ответникът оспорва и иска по чл.86 от ЗЗД като неоснователен, поради недължимост на предявения главен иск, което води до неоснователност и на претенцията за лихва, която е акцесорна. Ищецът не представя доказателства, че е уведомил застрахователя, не представя банкова сметка, което да сочи, че кредитора е в забава, поради което ответникът не е изпаднал в забава.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът по делото претендира заплащане на застрахователно обезщетение, позовавайки се на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за сключена застраховка “Гражданска отговорност”. Задължение на застрахователя по сключен договор за 4 застраховка “Гражданска отговорност” е да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Тази отговорност се изразява чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което покрива всички вреди - имуществени и неимуществени, които са пряка последица от вредоносния резултат, включително и дължимите лихви за забава. В случая претенцията на ищеца е за сумата от 10000.00 лева застрахователно обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, ведно със законната лихва от момента на възникване на задължението формиращо исковата претенция.

С чл.432 от Кодекса за застраховането се признава възможността на пострадалото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя по правило е тъждествена по обем с отговорността на деликвента.

За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя е необходимо към момента на увреждането да е налице валидно сключен договор по застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя, да е проведено и рекламационно производство. Необходимо е да са налице изискуемите се кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, които дават основание за ангажиране отговорността на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. В този смисъл следва да се установи настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.

В случая страните по делото не спорят за наличието на валидно сключено застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” към датата на застрахователното събитие – 08.09.2019 г., обективирано в застрахователна полица № BG/22/..... от 07.01.2019 г. сключена между ЗК „Лев Инс“ и собственика на пътнически автобус „.....“ с рег. № СА ...... валидна за периода от 10.01.2019 г. до 09.01.2020 г., както и че процесното ПТП е възникнало на 22 км. на АМ „......“ посока от гр.С. към гр.В. между пътнически автобус „.....“ с рег. № СА ...... управляван от водача 5

Й.И. Й. и товарен автомобил „.......“ с рег. № ..... с ремарке „........“ с рег. № С ......., управляван от водача Б.П.А..

За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди, причинени на трето лице, е необходимо ищецът по делото да установи, че вредите чието обезщетяване претендира, са пряка последица от противоправното поведение на застрахованото лице.

В случая от събраните по делото доказателства, както и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-автотехническа експертиза се установява, че причина за настъпилото пътнотранспортно произшествие е виновното поведение на водача на пътническия автобус „.....“ с рег. № СА ...... Й.И. Й., който чрез своите субективни действия при движение по пътното платно в зоната на настъпилото пътно-транспортно произшествие, при възникване на опасност за движението не е намалил скоростта на движение с оглед движещият се пред него товарен състав, а е реагирал късно за намаляване на скоростта или спиране, което е довело до удар на автобуса с прав централен челен удар, което показва, че водачът на автобуса към момента преди удара не е изменил драстично траекторията си на движение с цел задминаване или пък отклонение в дясно от лентата за движение.