Определение № 622 от 24.04.2025, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 622 гр. Шумен, 24.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Енч. Димитрова

Членове:

Теодора Р. Й.а-Момова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500212 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 5267/21.03.2025 г., депозирана от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, рн Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв. З. Й. Ц. – САК срещу разпореждане № 865/27.02.2025 г. по ч.гр.д. № 20253630100496 по описа на РС – Шумен в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу И. С. М. с ЕГН ********** за сумата от 846.33 лева – представляваща задължение за неустойки, както следва: 83.89 лева - начислена еднократно за предсрочно прекратяване по вина на потребителя на договор за мобилни услуги № 624061471 от 18.12.2020г., изм. с допълнително споразумение № 056654077 от 18.08.2021г. към договор за мобилни услуги за номер ***; 117.47 лева - начислена еднократно за предсрочно прекратяване по вина на потребителя на договор за мобилни услуги № 624368972 от 18.03.2021г., изм. с допълнително споразумение № 073889493 от 07.10.2022г. към договор за мобилни услуги за номер ***; 262.91лева - начислена еднократно за предсрочно прекратяване по вина на потребителя на договор за мобилни услуги № 625270919 от 06.10.2021г., изм. с допълнително споразумение № 073889475 от 07.10.2022г. към договор за мобилни услуги за номер ***; 107.14 лева - начислена еднократно за предсрочно прекратяване по вина на потребителя на договор за мобилни услуги № 625828601 от 08.02.2022г., за мобилен номер ***; 87.38 лева - начислена еднократно за предсрочно прекратяване по вина на потребителя на договор за мобилни услуги (интернет за дома) № 625828708 от 08.02.2022г., за мобилен номер *** и 187.54лева начислена еднократно за предсрочно прекратяване по вина на потребителя на договор за мобилни услуги № 627139323 от 21.11.2022г., за мобилен номер ***.

1

Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно поради противоречие с нормите на материалния закон и необоснованост. Излага, че размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина или инициатива на потребителя са уредени в изрични клаузи с идентично съдържание от съответните договори и същата не можела да надвишава сумата за три стандартни месечни абонаментни такси. В допълнение абонатът дължал и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстващи на оставащия срок до края на договора и 2) част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстващи на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги. В съответствие с така уговореното между страните, размерът на неустойката за номер *** била в размер на 83.89 лева, която сума включва сбор от три стандартни абонаментни такси без ДДС в общ размер на 52.47 лева и 31.42 лева – стойността на част от ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора; за номер *** - неустойка в размер на 117.47 лева, която сума включва 69.99 лева сбор от три стандартни абонаментни такси без ДДС и 46.72 лева – стойността на част от ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора и с добавената разлика в размер на 0.72 лева между стандартната цена на мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy D21s 32GB Dual Blue без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към 08.03.2021г. и дължимата обща преференциална цена по договор за лизинг от 08.03.2021г., съответстваща на оставащия срок на договора за мобилни услуги; за номер *** - неустойка в размер на 262.91 лева, която сума включва сбор от три стандартни абонаментни такси без ДДС в общ размер на 124.98 лева и 55.20лева – стойността на част от ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора и добавената разлика в размер на 82.73 лева между стандартната цена на мобилно устройство ALCATEL 1S 2021 32GB Dual Grey без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към 06.10.2021г. и преференциалната му цена при сключване на договора, съответстваща на оставащия период до края на първоначално уговорения срок на договора за мобилни услуги; за номер *** - неустойка в размер на 107.14 лева, която сума включва 42.48 лева сбор от три стандартни абонаментни такси без ДДС и 40.91 лева – стойността на част от ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора и с добавената разлика в размер на 23.75 лева между стандартната цена на мобилен телефонен апарат LAPTOP LENOVO V15 IML 15.6 Win 11 Grey без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към 08.02.2022г. и дължимата обща преференциална цена по договор за лизинг от 08.02.2022г., съответстваща на оставащия срок на договора за мобилни услуги; за номер *** - неустойка в размер на 187.54 лева, която сума включва 99.99 лева сбор от три стандартни абонаментни такси без ДДС и 29.93 лева – стойността на част от ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора и с добавената разлика в размер на 57.62 лева между стандартната цена на мобилен телефонен апарат XIAOMI Redmi Note 11 Pro 5G 128GB White без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към 2

21.11.2022г. и дължимата обща преференциална цена по договор за лизинг от 21.11.2022г., съответстваща на оставащия срок на договора за мобилни услуги; за номер *** неустойка в размер на 87.38 лева, като сумата включва сбор от три стандартни абонаментни такси без ДДС, в общ размер на 62.49 лева и 24.89 лева – стойността на част от ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Излага, че така договорените неустойки не са необосновано високи, не водят до неоснователно обогатяване на мобилния оператор и не нарушават добрите нрави, с оглед на което клаузите, с които са договорени са валидни. Размерът им не е по-голям от размера на вредите и е видно, че същите имали компенсаторен характер и не излизали извън присъщата за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Отделно от това сочи, че съдържанието на неустоичните клаузи в типовите договори за предоставяне на мобилни услуги на оператора и начина на формиране на неустойките са съгласувани и утвърдени от Комисията за защита на потребителите (КЗП), която съблюдавала за спазване на правата им, посредством сключване на спогодба от 11.01.2018г. между КЗП и „Йеттел България“ ЕАД по гр. д. № 15539/2014г. и гр. д. № 16476/2014г. на СГС. С оглед всичко изложено, моли съдът да отмени обжалваното разпореждане, в частта, с която се отхвърля заявлението за претендираните неустойки, както и да му присъди направените в настоящото производство разноски за държавна такса.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намери частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Производството по ч.гр.д. № 20253630100496 по описа на РС – Шумен е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление – гр.

София, район „Младост“, ж.к. “Младост 4“, бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., с пълномощник по делото адв. З. Ц. от САК срещу И. С. М. с ЕГН **********, за сумата от 2 841.23 лева, от които 449.93 лева – представляваща незаплатени задължения за абонаментни такси и предоставени услуги по 6 бр. договори за мобилни услуги, 1 544.97 лева – лизингови вноски по 4 бр. договора за лизинг и 846.33 лева – различни видове неустойки по договорите за мобилни услуги. Посочено е, че вземанията се основават на неизпълнение на договорни задължения, въз основа на договори за мобилни услуги, като неудовлетворените вземания на заявителя са индивидуализирани по размер и основание в издадени фактури.

С обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане съдът е отхвърлил частично заявлението само за сумата от 846.33 лева – представляваща претендирани различни видове неустойки по договорите за мобилни услуги, като за останалите вземания заявлението е уважено и на заявителя е издадена заповед за изпълнение № 229/28.02.2025г..

3

За да отхвърли заявлението, първоинстанционният съд е приел, че неустойките не се дължат, тъй като същите са договорени извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, съобразно заложените за това критерии в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Посочил е, че клаузата, с която са уговорени се явява неравноправна и съответно нищожна на основание чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП във връзка с чл. 143, т. 5 от ЗЗП във връзка с чл. 3, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Приел е, че е налице изначална недействителност на неустоичното съглашение поради противоречието му с добрите нрави, още при сключването на договора и в случая било без правно значение постигнатото споразумение с КЗП през 2018 г. за формиране на вземанията за неустойка до размера на три стандартни месечни абонаментни вноски, както и обстоятелството, че до този размер се претендира неустойката за всеки от предоставените на ответника мобилни номера.

Аналогични са и мотивите на заповедния съд относно претенцията за разликата между цена на устройство без абонаментен план и преференциалната цена по сключените договори, тъй като с клаузата е уговорена сума за заплащане без насрещни права и задължения от страна на търговеца, като същата нямала дори неустоичен характер, доколкото нямало вреди, които мобилният оператор да твърди, че са възникнали. Приел е, че подобна клауза е недобросъвестна, накърнява добрите нрави и водела до съществено неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

Настоящата инстанция счита постановения отказ за издаване на заповед за изпълнение за правилен, поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България, съгласно чл.411, ал. 2 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3 на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр. 100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. В конкретната хипотеза искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на сключен между страните договор за предоставяне на мобилни услуги, по който на длъжника се предоставя услуга по смисъла на пар. 13, т.14 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП. При това положение съдът следва служебно да прецени дали искането се 4 основава на неравноправна клауза от договора. В чл.143, ал.2 от ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.