Решение № 2608 от 19.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2608 гр. София, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка И.

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело № 20221100507906 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 4855 от 17.05.2022 г., постановено по гр. д. № 31630/2021 г. по описа на СРС, 70 състав, ответниците „А.К.“ ЕООД и Л. Д., гражданин на Италия, роден на ***** г. в гр. Салерно, Италия, с личен номер на чужденец ********** са осъдени да заплатят солидарно на „УниКредит Булбанк“ АД, на основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ за сумата от 2001,75 лв., представляваща главница по Договор № 181/21.07.2016 г. за кредитна карта на бизнес клиенти, заедно със законната лихва от 04.06.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата от 632,49 лв. - възнаградителна лихва за периода от 18.08.2020 г. до 03.06.2021 г., на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 173,86 лв. - наказателна лихва /неустойка за забава/ за периода от 21.11.2020 г. до 03.06.2021 г., както и на основание чл.

78, ал. 1 ГПК сумата от 1241,76 лв. разноски по делото.

Срещу решението в частта, с която са уважени предявените осъдителни искове срещу Л. Д. е постъпила въззивна жалба от ответника, подадена чрез назначения особен представител адв. Е. П.. Изложени са съображения за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част. Поддържа се, че договорът за кредит е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на ЗПК и ЗЗП, в частност на чл. 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК, същият е неразбираем за страната и не е на шрифт 12, каквото е законовото изискване.

Оспорва се, че посочената в договора сума е отпусната и усвоена по сметка на Л. Д., както и че в договора не е описан размерът на наказателната лихва. Освен това банката е начислила такси, свързани с управлението и усвояването на кредита, в нарушение на ЗПК, които не са дължими. Предвид изложеното се иска въззивният съд да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „УниКредит Булбанк“ АД, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в 1 обжалваната част е правилно и законосъобразно. Поддържа, че ответникът няма качеството „потребител“ по смисъла на §1 3 , т. 1 от ДР на ЗЗП, като направените в обжалваното решение изводи относно неприложимостта на този закон в договорните отношения между юридически лица и при търговски сделки са правилни. Поддържа, че при подписване на договора ответникът поел задължение да бъде солидарно отговорен за задълженията на търговско дружество, като е действал в размките на осъществяваната от него дейност като едноличен собственик на капитала и управител, поради което няма качеството „потребител“. Отправя искане решението в обжалваната част да бъде потвърдено.

Претендира разноски по делото.

Ответникът „А.К.“ ЕООД не се е присъединил към въззивната жалба в срока по чл.

265, ал. 1 ГПК.

Решението в частта, с която ответникът „А.К.“ ЕООД е осъден да заплати на „УниКредит Булбанк“ АД, солидарно на основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ за сумата от 2001,75 лв., представляваща главница по Договор № 181/21.07.2016 г. за кредитна карта на бизнес клиенти, заедно със законната лихва от 04.06.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата от 632,49 лв. - възнаградителна лихва за периода от 18.08.2020 г. до 03.06.2021 г., както и на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 173,86 лв. - наказателна лихва /неустойка за забава/ за периода от 21.11.2020 г. до 03.06.2021 г., е влязло в сила, като необжалвано.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

По делото не се спори и е представен Договор за кредитна карта за бизнес клиенти № 181/21.07.2016 г., сключен между „Уникредит Булбанк“ АД, от една страна и „А.К.“ ЕООД клиент и Л. Д. - солидарен длъжник, от друга страна, по силата на който по искане на клиента и на негово име е открита картова сметка и издадена една основна кредитна карта от вида Visa Business, на името на посочен/и от клиента в искането оправомощен/и картодържатели, при условията на Договора за кредитна карта за бизнес клиенти и в съответствие с Общите условия за банкови карти за бизнес клиенти и за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови карти като електронни платежни инструменти.

Уговорено е предоставяне на кредитен лимит в размер на 3000 лв., който се достъпва и ползва чрез картата, както и чрез всяка допълнителна карта към картовата сметка, при месечен лихвен процент, приложим към дата на начисляване, който към дата на договора е в размер на 1,35 % /т. 3.1./, при минимална погасителна вноска от 90,00 лв. и срок на кредитния лимит – 31.07.2018 г. Уговорено е еднократно автоматично продължаване на срока на договора с нов двугодишен срок в случай, че клиентът не поиска писменото му прекратяване, и е бил изряден платец по договора и други същестуващи договори с банката, която по своя преценка може да продължи срока на договора /т. 12.2./. Уговорено е, че всеки календарен месец се дължи минимална погасителна вноска /т. 4.1.1/ или минимална дължима сума за един период на клиентски плащания, формирана от сборът от минималната погасителна вноска за съответния период на клиентски плащания, изискуеми и неиздължени суми за погасяване на минимална погасителна вноска/минимална дължима сума от предходни периоди на клиентски плащания, надвишен кредитен лимит /при наличие на такъв/, както и лихвите и таксите, начислени върху тези суми, събрани за сметка на кредитния лимит и/или на надвишени кредитен лимит /т. 4.2.2./, до 15-то число на календарния месец, следващ периода на клиентски плащания, или ако е по-рано – датата, на която изтича срокът на действие на договора /т. 4.2.3/. Съгласно т. 4.1.2 „дълг“ включва сумата на всички плащания и тегления с картата и/или която и да е допълнителна карта, издадена към картовата сметка, както и на дължимите лихви, такси, комисиони и разноски, събрани за сметка на клиента и/или за сметка на неразрешен кредитен лимит, съгласно 2 условията на договора и общите условия. Уговорено е клиентът да заплаща ежедневно лихва върху за усвоената сума по т. 3.1 от договора, както и такса за администриране на неизплатени в срок задължения, дължима при условията на т. 8.1.3 от договора, такса за надвишен кредитен лиит, която е незабавно дължима, изискуема и платима, считано от датата на начисляванто , при условията на т. 8.3. от договора, както и такса за годишно обслужване /т. 8.4./.

Представено е искане за издаване на бизнес банкова карта от 13.06.2016 г., подадено от „А.К.“ ЕООД, чрез представляващия търговеца Л. Д., в което същият е посочен като картодържател и е отбелязано, че е получил основна карта и плик с ПИН, като е дал съгласие за активирането ѝ.

Съставен е и протокол за получаване на банкова карта Visа Business Кредитна, в който е отбелязано получаването на карта № **** и ПИН на 20.02.2017 г. от ответника.

Видно от представеното извлечение от счетоводните книги на банката от 04.06.2021 г. изцяло непогасени или частично погасени по процесния договор са 4 вноски за главница в общ размер 225,50 лв. и 2 вноски за договорна лихва в общ размер на 70,15 лв., предсрочно изискуемата главница е в размер на 1176,25 лв., а обезщетението за забава е 173,86 лв.

В производството пред първоинстанционния съд е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която за периода от 25.07.2016 г. до 20.11.2020 г. дебитният оборот по кредитна карта е в общ размер на 22979,84 лв., а към 21.11.2020 г. общият размер на вземанията по договора за кредитна карта е 2071,91 лв., а към 04.06.2021 г. общият размер на дълга е 2245,76 лв. С постъпващите в периода от 15.11.2016 г. до 15.10.2020 г. суми са погасявани задължения за лихви, такси и част от усвоената главница. Към 04.06.2021 г. непогасеният остатък на договорни лихви е в общ размер на 70,15 лв., непогасената главница е в размер на 2001,75 лв., като за периода от 21.11.2020 г. до 03.06.2021 г. върху главницата е начислена наказателна лихва в размер на 173,86 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което следва да бъдат обсъдени доводите относно правилността му.

Съгласно чл. 430 TЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.

Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това да се установи, че банката е предоставила на „А.К.“ ЕООД кредитна карта, чрез която е дадена възможност да ползва суми до определен кредитен лимит от 3000 лева, както и че ответникът Л. Д. е поел задължение да погасява задълженията като солидарен длъжник при условията на договора, настъпване на изискуемостта на задълженията по договора за кредит, както и наличието на валидна писмена уговорка за заплащане на неустойка /наказателна лихва/ и изпадането на ответника в забава. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на посочените обстоятелства е в тежест на ищеца.

По делото не се спори и видно от приложените по делото справки от ТРРЮЛНЦ ответникът Л. Д. е управител и едноличен собственик на капитала на „А.К.“ ЕООД.

На първо място съдът дължи произнасяне по направените от ответника, поддържани 3 с въззивната жалба, правоизключващи възражения за недействителност на договора за кредит, обосновани с твърдения за нарушение на ЗПК и ЗЗП спрямо солидарния длъжник, който има качеството „потребител“.

По така направените оплаквания съдът намира, че ЗЗП и ЗПК намират приложения в отношенията между търговец и потребител. Съгласно §13, т. 1 от ДР на ЗПП „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Съгласно дадените в решение № 38/23.06.2017 г. по т. д. № 2754/2015 г. на ВКС, I т. о., след обсъждане на решения на СЕС по тълкуването и прилагането на отделни разпоредби на Директива 93/13 ЕИО на Съюза от 5.04.1993 г., относно неравноправните клаузи в потребителските договори, и решение по дело С-419/11 във връзка с приложението на чл. 15, § 1 на Регламент 44/2001 на Съвета за компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, разяснения „физическо лице - съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по ЗЗП и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност“.

Следователно съдът следва с оглед данните по делото да извърши преценка дали физическото лице-съдлъжник е действал извън рамките на своята търговска или професионална дейност и съобразно това да направи извод, дали това лице има качеството на потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП.

В настоящия случай Договор за кредитна карта за бизнес клиенти № 181/21.07.2016 г. е сключен от еднолично дружество с ограничена отговорност с оглед неговото търговско качество и във връзка с търговската му дейност. Договорът е сключен при Общите условия на банката за банкови карти за бизнес клиенти и за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови карти като електронни платежни инструменти.