Определение № 260 от 26.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 260 гр. Пловдив, 26.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно наказателно дело № 20245000600305 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 2 49 ал. 3 НПК.

С определение №218/08.05.2024г. по НОХД 277/2024 г. Пазарджишкият окръжен съд е прекратил съдебното производство по делото и го е върнал на Окръжна прокуратура Пазарджик за отстраняване на допуснати в досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на подсъдимия и пострадалите.

Недоволна от така посоченото определение е останала Окръжна прокуратура - Пазарджик, която го е протестирала с искане то да бъде отменено като неправилно и делото да се върне на Окръжния съд „за ново разглеждане“.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в протеста, намира и приема за установено следното:

ПРОТЕСТЪТ Е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

В Пазарджишкият окръжен съд е внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура срещу подс. Х. Б. за извършено престъпление по чл. 343 ал. 1 б.

1

В вр. чл. 342 ал. 1 НК вр. чл. 20 ал. 2 изр. 2, чл. 21 ал. 1, чл. 16 ал. 1 т. 1 ЗДП вр. чл. 63 ал. 2 т. 1 изр. 1 ППЗДП.

За да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора за допуснати процесуални нарушения, първоинстанционният съд напълно правилно е преценил, че и при новото изготвяне на обвинителния акт са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия да разбере в какво точно е обвинен.

Нарушени са и правата на пострадалите, което пречи да ги реализират в съдебното производство.

Както правилно е отбелязано в мотивите на атакуваното определение, в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът отново е изложил обстоятелства за несъобразена скорост от страна на подсъдимия и в същото време и за превишена скорост, понеже е посочено, че произшествието е станало в населено място, където максимално допустимата скорост е 50 км/ч.

Прието е, че подсъдимият управлявал автомобила със скорост 95,6 км/ч.

С основание първостепенният съд е посочил, че по този начин обвинителният акт е неясен по отношение на това каква причина приема прокуратурата за настъпване на пътнотранспортното произшествие. Това е така, защото разпоредбите на чл. 20 ал. 2 и чл. 21 ал. 2 ЗДП са самостоятелни и сочат различни по вид нарушения на правилата за движение по пътищата.

Не съществува възможност при повдигнато обвинение с предмет движение с несъобразена скорост да се приеме и движение с превишена скорост /Р-3722021 I н. о./.

Съдебната практика отдавна е изяснила, че нормите на чл. 20 ал.2 и чл.

21 ЗДвП не се поглъщат, а се намират в конкуренция помежду си и съответното нарушение може да бъде квалифицирано по един от тези два текста, но не и по двата едновременно. Разпоредбата на чл.21 ЗДвП се явява специална спрямо нормата на чл. 20 ал.2 ЗДвП /Р-130-2010 III н.о./.

Специалната норма на чл. 21 ал.1 ЗДвП изключва приложението на общата по чл. 20 ал.2 ЗДвП /Р-142-2013 III н.о./.

Изпълнителното деяние по чл. 343 ал. 1 б. В НК се изразява в нарушаване на конкретно правило за движение по ЗДП и ППЗДП, като в обвинителния акт следва да са описани фактическите обстоятелства за 2 неговото извършване. /Р-216-2019 2 н. о./. Именно поради неяснотата във фактическата обстановка и обвинителната теза, досежно допуснатото нарушение от страна на подсъдимия, е налице основание за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането на прокуратурата. Поради това и не може да се приеме възражението в протеста, че съдът следвало да прецени, коя правна норма не е в пряка причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат.

Не може да се приемат доводите в протеста, че в случая не били допуснати съществени процесуални нарушения.

Правилно първостепенният съд е отбелязал, че в обвинителния акт като фактическа обстановка прокурорът е посочил, че подсъдимият Х. Б. е имал възможност да възприеме отдалече опасността за движението каквото представлявал л. а. *, управляван от А. К., като е следвало да избере „такава скорост на движение /съобразена с обстановката/, че да бъде в състояние да спре, когато възникне опасност за движението“. И настоящата инстанция счита, че от обстоятелствената част на обвинителния акт не става ясно каква е следвало да бъде, според прокуратурата, тази скорост, с която е следвало да се движи подсъдимият и с която, като не е съобразил, би нарушил нормата на чл. 20 ал. 2 изр. 2 ЗДП. В същото време, ако се поддържа тезата, че произшествието е настъпило в населено място, то очевидно се касае за превишена скорост и следва да се изложат обстоятелства досежно това - би ли настъпило произшествието, ако подсъдимият се е съобразил с това предписание респ. допуснал ли е нарушение по чл. 21 ал.1 ЗДвП. В случая единствено е цитирана нормата от закона и е посочена скоростта му на движение от 95.6 км/ч.

Настоящата инстанция не споделя единствено констатациите на първостепенния съд, че в обвинителния акт не е изложена тезата каква опасност представлява л. а. *- предвидима или непредвидима, и ако е непредвидима защо това е така, за да е налице хипотезата на чл. 20 ал. 2 изр. 2 ЗДП. Нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП императивно предявява изисквания към водачите, управляващи МПС, за съобразяване на скоростта на движение по пътищата, с определени фактори, индициращи на два вида опасности.

Едната, очертана в изр. 1 на чл. 20, ал. 2 ЗДвП , е свързана с атмосферните условия, с релефа на местността, състоянието на пътя и моторното средство, с 3 осветеността на пътния участък, превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с недостатъчен опит и проблеми със здравето, за която водачите са информирани предварително, било защото тя е съществувала още при потеглянето, било защото е очаквана, поради сигнализация с технически средства или като резултат от естествени процеси в развитието на действителното положение на нещата. Това предполага възможността, управляващите моторни превозни средства да преценят скоростта си и дали да продължат движението си. Другата опасност, винаги внезапна и непредвидима за водачите на автомобили е посочена в изр. 2 на чл. 20, ал. 2 ЗДвП , и позволява избора да намалят скоростта или да спрат превозното средство в случаите, когато обстоятелствата го налагат.

Визираното задължение е в зависимост от момента на възникване на опасността за движението и обективните дадености, позволяващи субективно възприемане, при които следва да бъде формирано правомерното поведение на водача на моторното превозно средство /Р-208-2010 III н.о./.

Въззивната инстанция счита, че начинът, по който е изготвен обвинителният акт категорично не отговаря на стандартите, визирани в чл.

246 НПК. Обстоятелствената част е неясна, непоследователна, затруднява ориентирането относно посоката на движение на двата автомобила, за да може да се възприеме каква е всъщност обвинителната теза на прокуратурата относно механизма на причиняване на ПТП. Впрочем, в определението на въззивната инстанция № 95/05. 03. 2024 г. по ЧНД 108/2024 г., всички тези пропуски са подробно посочени от Пловдивския апелативен съд и не е необходимо да бъдат преповтаряни.

Отделно от това е неуместно в обстоятелствената част на обвинителния акт мястото на удара да бъде илюстрирано със снимки от приложения по делото фотоалбум /които онагледяват всъщност местоположението на автомобилите след удара/. Прокурорът трябва да опише ясно, последователно и обстойно каква фактическа обстановка приема за настъпилото пътнотранспортно произшествие, очертавайки механизма му и въз основа на това да посочи какви точно норми, запълващи бланкетния характер на чл. 343 ал. 1 б. В вр. чл. 342 ал. 1 НК приема, че са нарушени, без да се допускат посочените по-горе противоречия, за да може подсъдимият и пострадалите да реализират правата си в съдебната фаза в пълен обем.

4

Предвид на изложеното, Пловдивският апелативен съд счита, че атакуваното определение следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно, поради което и

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 218/08. 05. 2024 г., постановено по НОХД № 277/2024 г., по описа на Пазарджишкия окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5