Решение № 139 от 22.01.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Бургас, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20242120104411 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация – Бургас” ЕАД против П.

П. С., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 247.58 лв. – припадащата му се 1/2 част от стойността на доставена топлинна енергия и дялово разпределение за периода от 01.02.2021 год. до 01.02.2024 год., ведно с мораторна лихва в размер на 43.27 лв., начислена върху главницата за периода от 01.04.2021 год. до 25.03.2024 год., както и законната лихва върху главницата, считано от 29.03.2024 год. до окончателното изплащане на вземането, за които по ч.гр.д. № ******/2024 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК и са с правно основание във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява.

Ответникът, с нарочна молба, депозирана по делото на 20.09.2024 год., не отрича съществуването на задължението си, но моли за неговото разсрочване, т.к. понастоящем изтърпява наказание „лишаване от свобода“.

Съдът, след анализ на събраните доказателства, намира за установени следните, относими към предмета на делото факти:

По заявление на „Топлофикация - Бургас“ АД, по ч.гр.д. № ****** / 2024 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу настоящия ответник и М*С*П*, за сумите от 495.16 лв. - главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м.февруари 2021 год. до м.февруари 2024 год., мораторна лихва в размер на 86.54 лв., дължима за периода от 1

01.04.2021 год. до 25.03.2024 год., законната лихва върху главницата, считано от 29.03.2024 год. до окончателното изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на 145 лв, в т.ч. 25 лв. – държавна такса и 120 лв. – адвокатско възнаграждение, от които С. дължи 1/2 или главница в размер на 247.58 лв., мораторна лихва в размер на 43.77 лв. и разноски от 72.50 лв.

Ищцовото дружество е доставчик на топлинна енергия на територията на гр.Бургас.

Страните не спорят, че ответникът е негов абонат, като собственик на 1/2 ид.ч. от топлоснабдения имот, находящ се в гр.Б*******, както и че в имота му, през процесния период е доставено количество топлинна енергия, възлизащо на исковата сума.

Собственикът на другата 1/2 ид.ч. от топлоснабдения имот - М*П* е заплатила доброволно задължението си по заповедта в срока по чл.414, ал.2 от ГПК.

При така установените факти, Бургаският районен съд намира исковете за основателни.

Основателността на исковата претенция по чл.79, ал.1 от ЗЗД е обусловена от успешно проведено от страна на ищеца доказване наличието на облигационна връзка между него и ответника, по която да е изпълнил задълженията си точно. И понеже по тези обстоятелства спор няма, а липсват доказателства ответникът да е изпълнил задължението си за заплащане на доставената му топлоенергия, съответно на протежаваната от от него ид.ч. от имота, главният иск е основателен и следва да се уважи.

Това от своя страна има за своя закономерна последица основателност на акцесорния – за дължимост на мораторна лихва. Понеже той е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за размера му, съдът го определя, на основание чл.162 от ГПК, на 82.89 лв. за периода на забавата, което налага уважаване и на този иск.

При това положение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, дължими са и разноските, сторени от „Топлофикация – Бургас” ЕАД по ч.гр.д. № ******/2024 год. на БРС в размер на 72.50 лв., както и за настоящото производство, в размер на 25 лв.

Целесъобразно, с оглед интереса на ищеца и имуществените възможности на ответника, предвид изтърпяването на наказание „лишаване от свобода“, се явява искането на последния по чл.241 от ГПК – за разсрочване изпълнението на дължимото вземане. На първо място е нужно да се отчете, че действащото законодателство отдава приоритет на доброволното изпълнение на задълженията, като нормално развитие на отношенията между правните субекти. Поради това, по мнението на настоящия състав, на съда е дадена възможност да прецени релевантните за допускане на разсрочването обстоятелства. Такива в конкретния случай са признанието на иска и готовността на ответника да изпълни, преценени в съвокупност с доброволното изпълнение, посредством което кредиторът ще се удовлетвори напълно и в относително кратък срок, без да инициира изпълнително производство, което при липса на имущество у длъжника за погасяване изцяло и наведнъж на дълга, не би довело до желания резултат.

2

Мотивиран от горното, на основание чл.235, чл.236 и чл.241 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, че П. П. С. от гр.Б*******, ЕГН - **********, дължи на “Топлофикация Бургас” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. Б****** представлявано от Х*И*в, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 247.58 лв. – припадащата му се 1/2 част от стойността на доставена топлинна енергия и дялово разпределение за периода от 01.02.2021 год. до 01.02.2024 год., ведно с мораторна лихва в размер на 43.27 лв., начислена върху главницата за периода от 01.04.2021 год. до 25.03.2024 год., както и законната лихва върху главницата, считано от 29.03.2024 год. до окончателното изплащане на вземането, за които по ч.гр.д. № ******/2024 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

ОСЪЖДА П. П. С. да заплати на “Топлофикация Бургас” ЕАД деловодни разноски за настоящото производство в размер на 25 лв., както и за производството по ч.гр.д. № ****** / 2024 год. на БРС в размер на 72.50 лв.

РАЗСРОЧВА, на основание чл.241, ал.1 от ГПК, изпълнението на задължението на П. П. С. към “Топлофикация Бургас” ЕАД, представляващо сбор от стойността на доставената му топлоенергия, мораторната лихва и деловодните разноски и възлизащо общо на 388.35 лв., на три равни месечни вноски от по 129.45 лв., дължими до 5 то число всеки месец, считано от 01.02.2025 год. до 01.04.2025 год.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3