Решение № 1563 от 06.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1563 гр. Пловдив, 06.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330114710 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК.

Ищецът Г. А. Я., ЕГН: **********, от село Й., област П., ул. „******“ № ***, чрез пълномощник адв. С. Н., е предявил против „Кредит Тайм” ЕАД, ЕИК: 203615520, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Анна Ахматова” № 9, представлявано от А. Г., иск за признаване на установено, че клаузата на т. 3 от Раздел „Условия на заема“ от договор за паричен заем № ******/ 19.12.2022 г., предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на кредита в размер на 1 304, 10 лева, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие и нарушаваща предпоставките на чл. 11 т. 9 и 10 от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем № *****/ 19.12.2022 г., по който на ищеца се предоставил в заем сумата от 1 500 лева, при фиксиран лихвен процент- 10 % и ГПР- 10, 29 %. Съгласно т. 3 от Раздел „Условия на заема“ се дължала еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 1 304, 10 лева. Тази уговорка била нищожна, като неравноправна.

Обикновената заявка била за срок от 10 дни, а приоритетното разглеждане- за 20 минути, поради което заемателят бил принуден да избере тази опция. Таксата обаче била вписана в договора едва след като се направи заявката и преди подписването потребителят не знаел в какъв размер ще е тя. Тук липсвала еквивалентност между таксата и извършената услуга, 1 поради което клаузата имала неравноправен характер по смисъла на чл. 144 т. 9 от ЗЗП и с нея се целяло единствено неоснователно обогатяване на кредитора. Това представлявало скрит разход по договора за кредит и по този начин се заобикаляла нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Тъй като било предвидено тя да се кумулира към погасителните вноски, така се получавало скрито оскъпяване на кредита. Като не била включена в ГПР, той не съответствал на действително прилагания от кредитора, а това представлявало заблуждаваща търговска практика, в разрез с изискванията на добросъвестността.

Недействителният договор не пораждал права и задължения за страните. Моли да се признае за установено, че съответната клауза е нищожна. Претендират се и разноските по кредита. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който искът се оспорва. Твърди се, че ищецът не бил заплащал въпросната такса по договора, в която връзка искът не бил осъдителен и не ставало ясно защо се иска от ответника да създава писмени доказателства- справки, които с оглед предмета на спора били ирелевантни по делото. Моли за отхвърляне на иска, претендира и разноски. В с.з. страната не се явява и не се представлява, като представя писмено становище по спора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните е бил сключен договор за паричен заем № ****/ 19.12.2022 г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 1 500 лева. Кредитът е отпуснат при следните условия: 18 месечни вноски, краен падеж21.04.2024 г., с фиксиран годишен лихвен процент по заема- 10 %, ГПР- 10, 29 % и общ размер на всички плащания- 4 320 лева, включващ такса за експресно разглеждане в размер на 1 304, 10 лева и такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 1 304, 28 лева.

Като писмени доказателства са представени копия от договора за паричен заем и погасителен план към него.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

2

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

С исковата молба като предмет на процеса е въведена една клауза от договора, по отношение на която се твърди, че е нищожна- таксата за експресно разглеждане, която следва да бъде обсъдена, за да се прецени дали действително същата е предвидена в противоречие със специалния ЗЗП.

Настоящият съдебен състав намира, че въпросната клауза от договора очевидно заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по облигационното отношение.

Кредиторът не доказва какви са били опциите при сключване на договора за паричен заемдали е само приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредита и плащане такса за експресно разглеждане при разглеждане на заявката, както и какъв е срокът за становище в този случай, или пък има възможност и за обикновена заявка, която да е без такса. Не е ясно и какъв е срокът на обикновената заявка, за да се прецени, ако е прекалено дълъг, дали заемателят винаги ще е принуден да избере опция приоритетно разглеждане, доколкото се касае за отпускане на т.н. бърз кредит. Таксата за експресно разглеждане е във фиксиран размер- 1 304, 10 лева или почти колкото е размерът на получения заем- 1 500 лева. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя.

Съгласно чл. 144 т. 9 от ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146 ал. 1 от ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146 ал. 2 от ЗЗПклаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ответникът не доказва, а и не твърди индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в предвидения в договора размер. Оттук- така предвидената клауза според настоящия съдебен състав има и неравноправен характер по смисъла на чл. 144 т. 9 от ЗЗП, поради което по нея не се дължи парично изпълнение от длъжника.

На следващо място, дори и да не се приеме, че клаузата е нищожна или неравноправна, то по производството не са доказани от ответника обстоятелствата, налагащи начисляването на подобна такса, а именно- че кредиторът е разгледал заявката на заемателя в по- кратък срок от обикновения. Липсват доказателства за часа, в който е подадено заявлението и часът, в който е сключен договорът между страните. Липсват и данни от заемодателя да е представено становище по искането за заем в посочения срок от подаване на предложението за сключване на договора за паричен заем, поради което не са налице предпоставките за начисляване на такса за експресно разглеждане документите.

3

На основание чл. 10а от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването на кредита, съдът намира, че ответникът не е имал правото да претендира заплащане от страна на кредитополучателя такса за бързо разглеждане на кредита, която е свързана с усвояването на кредита- налице е клауза, която противоречи на нормата на чл. 10а от ЗПК, поради което следва да се приеме, че и въпросната клауза се явява нищожна.

Предвид изхода на делото- уважаването на иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, които се претендират и за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 53 лева, която сума следва да му се възстанови от ответника, като законна последица от решението.

Ищецът освен това е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищеца е посочено, че той се представлява безплатно от адв.

С. Н., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска тук, липсата на фактическа и правна сложност на делото, трайната съдебна практика по потребителските спорове и решение на СЕС по дело С-438/ 22, следва да бъде изчислено съгласно нормата на чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., предвиждаща минимален размер на адвокатското възнаграждение от 400 лева. Тази сума следва да се присъди директно в полза на адвоката, доколкото страната не е направила разноски, за да й се възстановяват на нея.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Кредит Тайм” ЕАД, ЕИК:

203615520, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Анна Ахматова” № 9, представлявано от А. Г., от една страна и Г. А. Я., ЕГН: **********, от село Й., област П., ул. „*****“ № ***, от друга, че клаузата на т. 3 от Раздел „Условия на заема“ от сключения между тях договор за паричен заем № ******/ 19.12.2022 г., предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на кредита в размер на 1 304, 10 лева, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие и нарушаваща предпоставките на чл. 11 т. 9 и 10 от ЗПК.

4

ОСЪЖДА „Кредит Тайм” ЕАД, ЕИК: 203615520, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Анна Ахматова” № 9, представлявано от А. Г., да заплати на Г.

А. Я., ЕГН: **********, от село Й., област П., ул. „*****“ № ***, направените разноски по делото- внесена държавна такса в размер на 53 лева (петдесет и три лева).

ОСЪЖДА „Кредит Тайм” ЕАД, ЕИК: 203615520, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Анна Ахматова” № 9, представлявано от А. Г., да заплати на адвокат С. К. Н., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. П., ул. „********“ № ****, адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца Г. А. Я., ЕГН: **********, безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 400 лева (четиристотин лева), определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.