Решение № 263 от 16.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. София, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов при участието на секретаря Павлина Ив. Христова в присъствието на прокурора Димитър С. Стоянов като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600451 по описа за 2025 година

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 15 от 26.01.2024 г. на СГС,НО,4 състав по НОХД № 2059/21 год.подс.П. И. С. е признат за виновен в това,че на 04.12.2019 год. ,около 11.30 ч.,в гр.София,при управление на МПС-товарен автомобил „Форд Транзит“ се рег.№ ***,по пътното платно в ж.к.“Света Троица“,на ул.“Без име“,в района зад бл.146,с посока на движение от сп.“Оряхово“ към ул.“Секула детенце“,при извършване на маневра „движение назад“ нарушил правилата за движение по пътищата:

-чл.40,ал.1 от ЗДвП-„Преди да започне движение назад,водачът е длъжен да се убеди,че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднение за останалите участници в движението“ и

-чл.40,ал.2 от ЗДвП-„По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство,а когато това е невъзможно,той е длъжен да осигури лице,което да му сигнализира за опасности“ и по непредпазливост причинил смъртта на намиращия се зад автомобила пешеходец Д. А. Т.,настъпила на 22.12.2019 год. в гр. София,в УМБАЛСМ „Пирогов“,която е в пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка с получените при ПТП травматични увреждания-съчетана травма /тежка черепномозъчна,гръбначно-мозъчна,коремна травми и травма на крайниците/ и настъпилите от нея усложнения,поради което и на основание чл.343,ал.1,б.“в“,пр.1 във вр. с чл.342,ал.1,пр.3 във 1 вр. с чл.2,ал.2 във вр. с ал.1 и във вр. с чл.54 ,ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години.

На основание чл.66,ал.1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание е отложено за срок от четири години.

На основание чл.343г от НК подсъдимият е лишен от правоуправление за срок от три години,считано от влизане на присъдата в сила.

Осъден е да заплати сторените по делото разноски в досъдебната фаза в размер на 878.40 лв. и 2582.80 лв. разноски в полза на СГС,както и на частните обвинители Р. Т. и Р. Т.-И. по 1500 лв. за всеки един от тях разноски за адвокатско възнаграждение.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от защитникът на подсъдимия с доводи,че неправилно е приложен материалния закон и са нарушени съдопроизводствените норми.

На първо място релевира порок на обвинителния акт,тъй като не е уточнено по кое от предложенията на чл.343,б.“в“ от НК подсъдимият е обвинен и освен това подсъдимият е оказал помощ на пострадалия,което е останало незабелязано.

Изтъква,че проведеното разследване е незаконосъобразно,в която насока са поискали разпит на извършилия оглед Б. П. и също така,ако е имало съмнение за извършено престъпление,е щяло да бъде отнето свидетелството за правоуправление на С.,което не е сторено.

Оспорва заявеното от в.л. Ш. относно механизма на настъпване на ПТП,като счита,че същата грубо е изопачила фактите,като намира и груби противоречия в отговорите на вещите лица по поставените им въпроси.

Поддържа,че не е установено и събрано нито едно доказателство,че е реализирано ПТП между пострадалия Т. и водача на автомобила,като е останал и неизяснен от експертите въпроса имало ли е пешеходна пътека в района и какво е било дължимото поведение на пострадалия пешеходец по силата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП,както и дали същият не е паднал преди подсъдимият да предприеме инкриминираната маневра.

На следващо място релевира,че не е спазен предвидения в чл.212,ал.3 от НПК срок за уведомяване,като разследващият орган е уведомил прокурора на 06.12.2019 год.,а досъдебното производство е започнало на 04.12.2019 год.

Счита,че следва да бъде изключен от доказателствената маса съставения протокол за оглед на местопроизшествие,тъй като извършилия го оперативен работник нито има качеството на разследващ орган,нито му е било възложено извършването на такова действие по разследването и това е в разрез с разпоредбите на НПК.Освен това самото разследване е следвало да бъде възложено на следовател от НСС с оглед квалификацията на деянието.

Оспорва и фактическите изводи на първостепенният съд,като поддържа,че от доказателствения му анализ не става ясно кой механизъм на произшествието е приел,превратно са тълкувани показанията на свидетелите и са направени протИ.речиви изводи по фактите,които са рефлектирали и върху изводите по правото.

2

Прави искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия.

Срещу така подадената жалба е подадено възражение от повереникът на частните обвинители Р. Т. и Р. Т.-И.,с която изцяло оспорва доводите на защитникът на подсъдимия и намира присъдата за правилна и законосъобразна.

Отговаря пунктуално на представените от защитата доводи,като на първо място поддържа,че обвинителния акт отговаря на изискванията на чл.246 от НПК,като в него ясно е посочена правната квалификация на деянието,за което е привлечен към наказателна отговорност.Счита освен това,че тези възражения са преклудирани,тъй като двукратно е осъществяван въззивен съдебен контрол относно евентуално допуснати и отстраними нарушения на процесуалните правила.

Счита,че няма основания за приложението на привилегирования състав на чл.343а от НК,тъй като по делото е доказан факт,че подсъдимия не е направил всичко,зависещо от него,за оказване помощ на пострадалия.Не оспорва,че той е проявил активност да помогне на пострадалия,но не е подал сигнал до тел.112 и не е помолил друго лице да направи това и така установеното правилно е отчетено от първостепенния съд.

Категорично се протИ.поставя на твърденията,че е налице съпричиняване от пострадалия,като изтъква,че последният не е възприел приближаващия го на заден ход бус,поради което и не е могъл да съобрази поведението си с него,като не е имал такава обективна възможност,не е бил и длъжен.

Не споделя доводите на защитата,че незаконосъобразно не е бил допуснат до разпит изготвилия протокола за оглед Б. П.,в която насока протИ.поставя разпоредбата на чл.118 от НПК.Относно възражението,че разследването е следвало да бъде извършено от следовател изтъква,че разпоредбата на чл.194,ал.2 от НПК е относима само към чл.343,ал.3 от НПК.

Намира за напълно изяснен механизма на произшествието и авторството на деянието и като намира делото за напълно изяснено от фактическа страна моли за постановяване на решение,с което първоинстанционната присъда да бъде потвърдена и подсъдимият осъден да заплати на частните обвинители разноските за защита пред въззивния съд.

В съдебно заседание представителят на САП намира жалбата за неоснователна и пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Повереникът на частните обвинители също намира присъдата за правилна и законосъобразна и моли да бъде потвърдена по съображенията,изложени във възражението срещу въззивната жалба.

Частният обвинител Р. Т.-И. подкрепя думите на повереникът си да не се уважава жалбата.

Защитникът на подсъдимия пледира за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия,като излага аргументите,залегнали във въззивната жалба и допълнението към нея.

Подсъдимият поддържа казаното от защитникът му,а в последната си дума заявява,че е невинен.

3

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и допълнението към нея,възражението на повереникът на частните обвинители, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира следното:

Преди да обсъди доводите и възраженията на страните по съществото на делото,е необходимо да се даде отговор на поставените от защитата въпроси от процесуален характер,които са в две направления:

- не е уточнено по кое от предложенията на чл.343,б.“в“ от НК подсъдимият е обвинен и това е ограничило правото му защита и

- не е спазен предвидения в чл.212,ал.3 от НПК срок за уведомяване,като разследващият орган е уведомил прокурора на 06.12.2019 год.,а досъдебното производство е започнало на 04.12.2019 год. и освен това самото разследване е следвало да бъде възложено на следовател от НСлС с оглед квалификацията на деянието.

Видно е от материалите по делото,че първоначално в СГС е било образувано НОХД № 3514/20 год. по внесен от СГП обвинителен акт срещу П. И. С. за извършено от него престъпление по чл.343,ал.1,б.“в“ във вр. с чл.342,ал.1,пр.3 от НК.

В проведеното на 19.01.2021 год. разпоредително заседание съдът е приел,че е налице ясно формулирано обвинение и на досъдебното производство не са допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила,поради което е оставил без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото в предходна процесуална фаза.

По жалба на защитникът на подсъдимия пред САС е образувано ЧНД № 358/21 год.,по което с определение № 411 от 07.04.2021 год. е прието,че в обстоятелствената част на обвинителния акт не се съдържат достатъчно фактически твърдения,които по разбираем начин да очертаят фактическата рамка на обвинението и е отменил постановеното от СГС определение,прекратил е съдебното производство и е върнал делото на прокурора.

По повторно внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 2059/21 год. на СГС ,който в разпоредително заседание на 04.10.2021 год. е констатирал,че не са налице основания за прекратяване на съдебното производство.

Отново по жалба на защитникът на подсъдимия пред САС е образувано НЧД № 1214/21 год. и с определение от 12.11.2021 год. същата е оставена без уважение със съображения,че процесуални нарушения от категорията на съществените,не са допуснати,а що се касае до непосочването от прокурора за кое от двете предложения по чл.343,ал.1,б.“в“ от НК подсъдимия е предаден на съд,то от словесното описание на деянието е видно,че на лицето не е предявено обвинение за особено тежък случай на транспортно престъпление,а единствено за деяние,при което е настъпила смърт по непредпазливост.

Така изложеното налага извода,че по отношение на първия процесуален въпрос,поставен от защитата,е даден дължимия отговор.Отделно от това е относима преклузията на чл.248,ал.3 от НПК,по силата на която в съдебно заседание на първоинстанционния,въззивния и 4 касационния съд не могат да се правят възражения за допуснатите нарушения на процесуалните правила по ал.1,т.3,които не са били поставени на обсъждане в разпоредително заседание,вкл. по почин на съдията-докладчик или които са приети за несъществени.

По отношение на твърденията за незаконосъобразно протекло наказателно производство поради това, че не е спазен предвидения в чл.212,ал.3 от НПК срок за уведомяване,като разследващият орган е уведомил прокурора на 06.12.2019 год.,а досъдебното производство е започнало на 04.12.2019 год. и освен това самото разследване е следвало да бъде възложено на следовател от НСлС с оглед квалификацията на деянието,е видно от материалите по досъдебното производство,че първото действие по разследването е проведено на 04.12.2019 год. със съставянето на протокол за оглед на местопроизшествие, а съобщението до СРП е изпратено на 05.12.2019 год. /л.1 от ДП/,т.е. в срока по чл.213,ал.3 от НПК,но е получено в СРП на следващият ден-06.12.2019 год.

Несъстоятелно се поддържа и че разследването по делото е следвало да бъде възложено на следовател,тъй като по силата на чл.194,ал.2 от НПК разследването по дела за престъпления по чл. 334, ал. 2, чл. 335, ал. 2, чл. 341а, чл. 341б, чл. 342, ал. 3 вр. с ал. 1, предложения първо, второ и четвърто, чл. 343, ал. 3 вр. с чл. 342, ал. 1, предложения първо, второ и четвърто, чл. 349а, чл. 353в, чл. 356г - 356к от Наказателния кодекс се извършва от следовател при Националната следствена служба,докато в конкретния случай се касае за деяние по чл.343,ал.1,б.“в“ във вр. с чл.342,ал.1,пр.3 от НК.

По съществото на делото САС приема,че чрез надлежно събрани доказателства и доказателствени средства първостепенния съд е приел за установена фактическа обстановка,която се споделя от настоящия съдебен състав и тя е следната: