Решение № 55 от 03.04.2026, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Луковит, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. КИРЧЕВА при участието на секретаря Т.Д.Й. като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Гражданско дело № 20254320100774 по описа за 2025 година

Производство по чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация.

Производството по делото е образувано по молба от Т. Е. П. действаща като майка и законен представител на малолетния Е. Т. П., с която е направено искане за промяна на собственото име на детето от Е. на Б..

В молбата се сочи, че молителката и Б.Б.Б. заживели на семейни начала през 2017 г., което съжителство продължило около 20 дни. След като молителката напуснала дома на Б. установила, че е бременна. След раждането, молителката заедно с детето заживяла в дома на майка си и баща си в гр. Луковит. Това продължило около 4-5 месеца след което установила, че не може да отглежда детето си в този дом и се свързала с роднини на Б., ако имат желание да вземат детето. Веднага се отзовали Р. и Б. – родителите на Б.Б.Б., които взели детето, за да го отглеждат при себе си, което е така и до момента, а детето вече е във втори клас и сред семейство, приятели и в училище е известно с името Б.. Това създава административни пречки за детето, тъй като когато трябва да му се връчват награди, те са на името Е..

В производството по делото молителката Т. Е. П. се явява лично и с процесуален представител адв. П. Р. от АК – Ловеч, който поддържа молбата, излага подробни съображения за наличие на сочените в нея обстоятелства и моли за уважаването й.

РП Ловеч, ТО Луковит не взема участие в производството по делото чрез свой представител и не изразява становище по същество.

Община Луковит не взема участие в производството по делото чрез свой представител и не изразява становище по същество.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, които прецени по свое убеждение, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Видно от удостоверение за раждане дубликат, издадено на 08.04.2022 г., въз основа на акт за раждане № 71/ 25.05.2018 г. на Община Луковит, след раждането му на 23.05.2018 г. синът на молителката е записан с имената Е. Т. П..

От удостоверение изх. № 01-138 от 23.09.2025 г. на директора на ОУ „***“ с. *** е видно, че синът на молителката Е. Т. П. е записан като редовен ученик във втори клас през учебната 2025/ 2026 г. и редовно посещава учебни занятия.

1

В хода на делото с оглед установяване на твърденията, молителката е ангажирала и гласни доказателства чрез показанията на свидетелите М.И.Г. /директор на ОУ „***“ с. ***/, В.А.Д. / класен ръководител/ и Р.Д.М. /баба по бащина линия на детето/.

От показанията на свидетеля М.И.Г. се установява, че детето е записано в училище с акта му за раждане, т.е. с имената Е. Т. П., но в училище всички го наричат Б.. Това създало недоумение у директора и учителите, но след като Георгиева посетила махалата, където се намира обитаваното от семейството жилище установила, че именно това е детето. Сочи, че всички деца в училище познават детето като Б. и се налага и учителите да се обръщат към него с това име, тъй като детето реагира само на името Б.. Съобщава за трудности които им създава това, тъй като когато трябва да се връчват награди от училището те са на името Е., а към детето следва да се обръщат с името Б..

От показанията на свидетеля В.А.Д. се установява, че е класен ръководител на детето от първи клас и сочи, че всички го познават като Б.. Дори и да бъде назовано с името Е., детето не се обръща. Реагира само на името Б.. Сочи първия учебен ден в първи клас, била подготвила подаръчета с имената на децата, така както са по ел. дневник, което в случая създало притеснения и се наложило да бъде изготвено ново, тъй неговото било с името Е..

От показанията на свидетеля Р.Д.М. се установява, че молителката и сина й живели заедно няколко месеца, след което се разделили и молителката отишла да живее при родителите си. След раздялата установила, че е бременна, а след раждането изразила желание семейството на свидетелката да отглежда детето. Семейството в което се отглежда детето знаят, че е записано с имената Е. Т. П., но всички го наричат Б.чо на името на дядото по бащина линия – Б.. Сочи, че никой не се обръща към детето с името Е..

По делото е изготвен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Луковит, Отдел „Закрила на детето“ в заключителната част на който е изразено положително становище относно молбата за промяна името на детето от Е. на Б., тъй като от раждането и до момента всички роднини и близки се обръщат към него с името Б..

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, свързано с определен гражданскоправен субект. Юридически правото на име е уредено с императивни правни норми и промяната му е допустима само по изключение. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗГР сочи предпоставките, при които може да се извърши промяна в собственото, бащиното или фамилно име на едно лице, а именно: когато името е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.

Тъй като законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят като „важни“, по този въпрос е формирана практика на ВКС – Решение № 507/ 22.10.2010 г. по гр. д. № 227/ 2010 г. на ІІІ г. о., Решение № 200/ 14.04.2010 г. по гр. д. № 25/ 2009 г. на ІV г. о., Решение № 434/ 24.06.2010 г. по гр. д. № 712/ 2009 г. на ІV г. о. и др. В същите е прието, че предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично и обществено неудобно или неподходящо, като тези обстоятелства следва да се преценяват в контекста на всеки отделен случай. Преценката обаче винаги трябва да бъде обвързана с императивните изисквания на закона и посочените в тях възможни отклонения относно начина на образуване на собственото, бащиното и фамилното име на физическото лице. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗГР промяна в имената се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересования, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.

От доказателствения материал по делото се установява, че собственото име, с което синът на молителката е записан по рождение – Е., е наложено от обстоятелствата.

Родителите са разделени, майката износва и ражда детето в дома и с подкрепата на родителите си. Това е обстоятелството молителката да даде на сина си името на своята майка – Е..

2

В случая съдът намира, че са налице други важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 предл. последно от ЗГР, обуславящи промяна на собственото име на сина на молителката. От събраните по делото доказателства се установи, че детето макар и в много ранна детска възраст се идентифицира между близки, роднини и познати в общността, в която живее, с името Б..

Родителите на детето, както и неговите близки по бащина линия също желаят да носи името Б., с което е познат сред близки, роднини, приятели, съученици и в общността в която живее.

С оглед на горното, съдът намира, че са налице важни обстоятелства за промяна на собственото име на сина на молителката с това с което се идентифицира.

Различието между фактически използваното име и името, с което детето е записано по рождение, неминуемо за в бъдеще ще създава предпоставки за затруднения при общуването, индивидуализацията, идентификацията и отличаването на сина на молителката от останалите физически лица, чрез името като негово словесно обозначение.

Уважаването на молбата за промяна на собственото име е предвидена в закона юридическа форма за закрепване на установилото се фактическо положение, свързано с идентификацията на лицето, като едновременно с това би преодоляло и затрудненията свързани със словесното обозначение на физическото лице в документите му за самоличност.

Анализът на важността на тези обстоятелства, води до извода, че същите налагат исканата промяна, съобразно което, съдът намира за осъществена твърдяната от молителя предпоставка на чл. 19, ал. 1, предл. последно от ЗГР.

С оглед на горното, съдът счита, че молбата е основателна и следва да бъде уважена, като се допусне промяна на собственото име на малолетното дете на молителката от Е. на Б.. Установи се, че единственото име, с което се обръщат към детето неговите родители, близки и роднини, съученици и учители е Б.. Освен това различните имена, с които е записано детето в документите и тези, с които се обръщат към него неговите близки създава и ще създава занапред неудобства и неясноти. Тоест налице са важни обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГрР като предпоставка за промяна на личното име, което налага допускане на исканата промяна.

По гореизложените съображения и на основание чл.19 от Закона за гражданската регистрация, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА на основание чл. 19, ал. 1, пр. посл. ЗГрР промяна в собственото име на Е. Т. П., роден на 23.05.2018 г. в ***, с ЕГН ********** като същото се промени на Б..

ДА СЕ ВПИШЕ допуснатата промяна на собственото име Б. в Акт за раждане № 71 от 25.05.2018 г. на Община гр. Луковит и регистрите по гражданско състояние, като се впише собствено име Б..

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - гр. Ловеч, в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.

Препис от влязлото в законна сила решение да се изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние при Община Луковит за отразяване на допуснатите промени в Акт за раждане и отразяване на промените в регистрите на населението.

Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________

3